БСА изразява несъгласието си с негативната медийна кампания, насочена срещу магистрат по повод изявление на Държавния секретар на САЩ. На 05.02.2020г. Държавният секретар на САЩ обяви забрана за съдия от Специализирания наказателен съд, съпругата и дъщеря му да посещават САЩ. След изявлението, в редица медии се появиха публикации относно личните и професионални качества на магистрата, както и за законосъобразността на взетите от него решения. Стигна се до там, че журналисти посещават дома му с твърдения, че същият се укрива. Така по недопустим начин се атакува личността на съдията, навлезе се в сферата на личния му живот, извън всякакви принципи на журналистическата етика.

Съзнавайки правото на гражданите да получават и разпространяват информация, както и свободата на словото в демократичните държави, изразяваме несъгласието си с използваните от медии и журналисти способи за събиране на информация, както и с използваните изрази и квалификации, с които се засяга не само личността и достойнството на колегата ни, но се уронва авторитета и на съдебната власт. Намираме, че в случая е налице злоупотреба със свободата на словото, засягаща авторитета както на отделния магистрат, така и на съдебната система като цяло. Недопустимо е в правова държава да се произнасят присъди от медии без наличие на никакви изнесени факти и доказателства по отношение на извършени престъпления или дори нарушения от български гражданин, а още повече магистрат, осъществявал правораздавателна дейност съобразно законодателството на страната.

07.02.2020 г.                                   Управителен съвет на

Гр. София                                                 Българска съдийска асоциация

Българска Съдийска Асоциация използва възможността да заяви становището си относно възможността заповедните производства да бъдат възложени на съдебните изпълнители.

Намираме, че разглеждането на заявленията и издаването  на заповеди за изпълнение следва да останат в компетентността на съдилищата. Касае се за правораздавателна дейност, която принадлежи съгласно Конституцията на съдилищата. Възлагането на заповедните производства на съдебните изпълнители от една страна ще доведе до необосновано смесване на функции – органът, издал изпълнителното основание, ще осъществява и неговото изпълнение, а от друга страна – доколкото възлагането на заповедните производства не би могло да остане само в рамките на държавното съдебно изпълнение, ще се достигне до възлагане на правораздавателни функции на органи, които имат и частно правен характер, каквито са частните съдебни изпълнители.

Не е без значение в случая, че възлагането на заповедните производства няма да доведе до значително облекчаване натовареността на съдилищата. Заповедните производства, съгласно методиката за определяне натовареността на съдилищата, са с най-нисък коефициент на тежест и са с ниска степен на фактическа и правна сложност, предвид формалния им характер. Дори заповедите за изпълнение да бъдат издавани от друг орган, то изпълнителният лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение пак би следвало да бъде издаден от съд, доколкото е недопустимо органът издал подлежащия на изпълнение акт да осъществява и принудителното му изпълнение.

Отделно от това, остава проблемът с установителните производства, които се развиват след издаване заповедта за изпълнение. След измененията на ГПК от 2017 г. броят на производствата по чл. 422 от ГПК рязко се увеличи. Дори заповедите за изпълнение да бъдат издавани от други органи, то в системата на съдилищата ще останат същата бройка искови  дела.

Следва да се отчете, че броят на съдебните изпълнители е значително по-малък от броя на съдиите. Има много съдилища с по един съдебен изпълнител при двама до четирима съдии. Ако им бъдат възложени допълнителни функции това неминуемо ще наложи и увеличаване броя на съдебните изпълнители.

Намираме, че проблемите в заповедното производство биха могли да бъдат преодолени и без да се променя компетентността за издаването на заповедите за изпълнение. Необходими са законодателни промени в няколко насоки:

1. Да се върне уредбата, при която ако длъжникът не може да бъде намерен – заповедта да влиза в сила и да се издава изпълнителен лист. Практиката показва, че лице, което не е открито в заповедното производство не може да бъде намерено и в исковото, каквото към настоящия момент задължително се развива в тези хипотези. В този случай производството протича с участие на особен представител, който въпреки желанието си, не може да проведе пълна защита поради липсата на информация относно фактическото положение. В резултат на това производството приключва без последваща възможност за защита, каквато имаше длъжникът преди промените, а именно – възражение по чл. 423 от ГПК. Връщането на предишната уредба ще доведе от една страна намаляване броя на делата, от друга – няма да наруши правата на длъжниците, доколкото за същите е налице възможност да подадат възражение по чл. 423 от ГПК.
2. При подадено възражение от длъжник в заповедното производство да не се образува отделно исково такова – няма пречка да се счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение играе роля на искова молба, възражението – на отговор. Необходимо ще е довнасяне на ДТ, да се представят посочат доказателствата /от ищеца заявител/, които да се връчат за отговор на ответника /длъжник/ – по този начин реално ще намалее бройката на делата – ще се образува само едно дело, вместо две, както до сега заповедно и исково. Няма да има нужда от повторно издирване на длъжника, при наличие на осъществено вече надлежно връчване по делото.
3. Заповедното производство да остане само за претенции, които подлежат на разглеждане от районния съд, в т.ч. и заявленията по чл. 417 от ГПК. Практиката показва, че в случаите на издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи въз основа на тях винаги се развива установително производство. Ако заповеди за незабавно изпълнение се издават само за суми, подсъдни на районния съд ще намалее бройката на делата в районните съдилища, като едновременно с това няма да се увеличи броя на делата в окръжните съдилища, които и сега разглеждат установителните производства. При такава промяна ще се промени само видът на иска осъдителен, а не установителен.

Българска съдийска асоциация подкрепя идеята за централизирано автоматизирано заповедно производство. Намираме, че с изготвените предложения е поставено началото на този процес. Необходимо е обаче да се реши дали заповедното производство ще бъде дигитализирано, или ще се създаде хибрид от дигитално дело и хартиено такова. Считаме, че на първо място следва да се реши кога приключва заповедното производство – с издаването на заповед за изпълнение или с издаването на изпълнителен лист. В настоящата концепция, предвид неуточнения момент на приключване на производството, се съдържат редица проблеми.  По принцип производството пред съответната инстанция приключва при постановяване на акт по същество. Издаването на изпълнителен лист е последица от влязло в сила съдебно решение. Последователното прилагане на основните правни принципи сочи, че заповедното производство приключва с издаването на заповед за изпълнение, респ. отказ да се издаде. Предвид това, намираме, че не съществува нито правна нито каквато и да било друга пречка за своевременно дигитализилране на заповедните производства – необходимо е да се създаде единствено съответен софтуер.

 Намираме, че удачен вариант е създаването на дигитализирано заповедно производство, като всички документи следва да се подават в електронен вариант, което би следвало да може да стане от всяко устройство. Заявлението следва да се попълва само електронно – достъп да интернет има във всяко населено място. Не е необходимо да се подават заявления на хартиен носител, нито следва да се изисква електронен подпис за заявителя – само лицето, което твърди, че е кредитор би следвало да може да има достъп до електронното си дело и при издадена заповед за изпълнение – да може да я разпечата на хартиен носител и да я връчи на длъжника. Считаме, че с издаването на заповед за изпълнение следва да приключат функциите на съда при такава дигитална система. Следва заповедта за изпълнение да подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаването на изпълнителен лист. При издадена електронна заповед за изпълнение кредиторът може да образува изпълнително дело за събиране на вземането си – заповедта ще бъде връчена на длъжника от съдебен изпълнител. В случай на възражение срещу заповедта, което да се подава по изпълнителното дело – кредиторът – взискател ще има право да предяви иск за вземането си, като в случай, че не направи това, изпълнителното производство ще се прекратява. При предявен иск – изпълнителното производство ще се спира.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК: Подаването на заявлението ще става единствено и само по електронен образец. Заявителят ще попълва цялото заявление, със задължителни полета, като ще има възможност да избере опция „Не”. Намираме, че за нуждите на заповедното производство, заявленията, които се използват и сега, са в достатъчна степен детайлизирани. Намираме, че предвид целите на заповедното производство – БЪРЗИНА, не е необходима особена детайлизация. Основно е да бъде индивидуализирано вземането по страни, размер и основание – за нуждите на заповедното производство това е абсолютно достатъчно. Съдът , както и досега няма да проверява действителността на заявените данни, като проверката ще бъде ограничена само до формалните изисквания. Не следва заявленията да се подават на хартия – няма никакво основание за това – този, който може да разпечата заявление на хартия, може да попълни просто електронна бланка за това. Необходимо е да се посочи, че към заявлението по чл. 410 от ГПК,освен документ за внесена ДТ и пълномощно, ако заявлението се представя от пълномощник, не е необходимо да се представят никакви приложения. ДТ следва да бъде внасяна чрез директен превод, респ.удръжка от банкова сметка – лицето, което попълва електронно заявление следва да посочи банковата сметка, от която да бъде удържана сумата. Не е невъзможно и вноска на каса – следва да се посочва в електронното заявление номер на извършената транзакция, ако сумата е платена на каса, като следва да е без значение по сметка на кой районен съд е преведена. Когато заявлението се подава от пълномощник – достатъчно е да се посочат индивидуализиращите белези на договора за правна защита и съдействие. По този начин ще се избегне ненужното натоварване на съдебен служител с дигитализиране на хартиените носители и попълване на електронен образец на заявление. Следва да се има предвид, че за всеки един районен съд, тази дейност ще ангажира поне трима служители. Изключение правят свръх натоварените съдилища, , където броят на съдебните служители, които следва да обработват заявленията не може да бъде предвиден – не е ясно колко време ще отнема дигитаризирането да документите и попълването на електронното заявление. С предложения модел в доклада се създава двойнствен режим – ще съществуват от една страна само дигитални досиета, от друга и дела с дигитални и хартиени носители, което нито е удачно, нито ефективно. Ако ще се пристъпва към дигитализиране на заповедното производство, това следва да стане изцяло, без хартиени носители.

Изцяло споделяме виждането, че с въвеждането на служебна проверка за неравноправни клаузи в потребителски договори и задължителното представяне на приложения към заявленията ще затормози съда с голям обем документация и ще го забави значително при разглеждането на заявленията. Не следва да се забравя, че целта на заповедното производство е бързина. Предвид това, в случай, че законодателят прецени, че определена категория договори се нуждаят от служебна ревизия от съда, то тази категория договори, респ. вземанията, произтичащи от тях, следва да бъдат изключени от обхвата на заповедното производство. Представянето на документи към заявлението е ненужно и заради това, че в случай, че длъжникът не оспори вземането то той се съгласява с твърденията за сключен договор, респективно дължимост на задълженията. Всеки, който не е съгласен с него, в т.ч. и ако счита, че съществуват неравноправни клаузи, би следвало да заяви възраженията си. Ако бъде подадено възражение от длъжника – единствено и само тогава е оправдано съдът да се произнася по валидността на договорните клаузи и то в открито заседание, с призоваване на страните, при пълно разгръщане на принципите на процеса за равенство и състезателност. Вярно е, че правната доктрина приема, че потребителят е слабата страна в правоотношението. Независимо от това обаче, прекалена намеса в равнопоставеността в гражданския оборот би било съдът да оказва правна защита тогава, когато същата не е поискана – при липсата на възражение от страна на потребителите.

В заключение, след подаване на електронното заявление и внасяне, респ.доказване внасянето на ДТ с посочване на платежен документ за това, делото следва да бъде разпределено.

Връчванията: Намираме за неудачно запазване на досегашния модел на връчване на документи и книжа. В случай, че заповедното производство се дигитарлизира, то всички документи следва да бъдат единствено и само в електронен вариант. Чрез потребителско име и парола за конкретното дело, всеки заявител следва да има достъп до него, а съобщенията, ако е необходимо да се изпращат такива – за нередовност на заявлението, следва да се осъществява на посочен от заявителя електронен адрес. По този начин връчителите ще бъдат облекчени.

Издаване на заповед за изпълнение: След разпределението на делото, съответният съдия следва да разгледа подаденото заявление и да разпореди издаването, респ. отказ да бъде издадена заповед за изпълнение.

Заповедта за изпълнение следва да се генерира автоматично, съобразно подаденото заявление.

Отказът за издаване на заповед за изпълнение следва да подлежи на обжалване.

До заявителя следва да се изпрати съобщение за издадената заповед, респ. отказ да бъде издадена, по електронен път.

Заявителят, притежавайки парола и потребителско име за конкретното дело, следва да се снабди с издадената заповед за изпълнение, на хартиен носител чрез разпечатването й, която следва да връчи на длъжника чрез съдебен изпълнител.

Издадената заповед за изпълнение следва да бъде основанието за образуване на изпълнително дело. Необходимо е да се премахне издаването на изпълнителен лист в заповедните производства – предложеното към момента ще затрудни изключително работата на съдилищата. В тази връзка е необходимо да се посочи, че институтът на изпълнителният лист освен традиционна няма никаква друга стойност – необосновано е след подлежащ на изпълнение акт да се издава друг документ, който да служи за образуване на изпълнителното производство. При наличието на годно изпълнително основание, издаването на изпълнителен лист е лишено от каквато и да било правна и житейска логика.

Предвид това, считаме, че заповедното производство следва като дело да приключи с издаването на заповед за изпълнение, респ. с отказа за издаване, влязъл в сила. До тук следва да приключи електронната обработка на делата

Удачно е заповедите за изпълнение да бъдат получавани от заявителите на посочения от тях електронен адрес, респ. да се снабдяват с тях с потребителско име и парола само за конкретното дело.

След като се снабдят със заповед за изпълнение – документ, разпечатан на хартиен носител, без да е необходимо каквото и да било удостоверяване – живеем в дигитална епоха, в тежест на заявителят следва да е връчването на заповедта за изпълнение.  Няма никаква пречка заповедта за изпълнение, макар и невлязла в сила да е годно изпълнително основание – за образуване на изпълнително дело. Проверката за надлежната процесуална легитимация ще лежи върху съдебния изпълнител – право да образува изпълнително дело в тези случаи ще има само заявителят, респ. надлежно упълномощен негов процесуален представител. Както и до сега, но чрез съдебния изпълнител, длъжникът ще бъде поканен да изпълни заповедта, респ. да възрази срещу нея, което ще става пред съдебния изпълнител. В случай, че възрази, заявителят ще има право да предяви иск за вземането си, като при неизпълнение на това, изпълнителното производство ще се прекратява. В случай че предяви иск – изпълнителното производство ще се спира до приключване на исковото, след което ще са дължими само сумите, признати със съдебното решение. В исковото производство длъжникът ще има право да възрази и срещу процедурата по издаване на заповед за изпълнение срещу него – напр. че лицето, подало електронното заявление не е имало право за това.

Намираме че по този начин ще бъде постигната целта на заповедното производство – бързина, а правата на страните, в т.ч. и на длъжниците няма да бъдат нарушени по никакъв начин. Така, без да е необходима цялостна промяна както в нормативната уредба, както и в структурата на съдилищата, с разходването на минимални средства /единствено и само за разработването на софтуер/, може да се направи първата крачка в дигитализирането на съдебната система.

Като вярваме в професионалния опит в областта на заповедните производства на лицата, работили по проекта, вярваме, че предложенията ни ще бъдат взети предвид при разработката на софтуера, който ще обслужва заповедните производства. Считаме, че ако заповедното производство приключи с издаване, респ. отказ за издаване на заповед за изпълнение и след това се разграничат исковото, респ. изпълнителното производство, ще бъдат постигнати целите на проекта – оптимизиране работата на съдебната система, намаляване натовареността на съдилищата, изравняването й, а с премахването на формалните изисквания като подпис на лицето, подало молбата за защита до съда, респ. изискванията за електронен подпис, ще се улесни и достъпът на гражданите до правосъдие.