До МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
г-жа ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА
С Т А Н О В И Щ Е
на БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ
по проекта на Министерството на правосъдието на ЗИД НПК,
представен за обсъждане на редовното заседание на
Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система от 19.09.2016 г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Приветствайки усилията на Министерство на правосъдието за реформиране на процесуалното наказателно законодателство на страната ни, в насока към оптимизиране и ускоряване на наказателното производство, прецизиране на институти, с оглед реалното им приложение и въвеждането на други за постигане на синхрон с правото на ЕС, Българска съдийска асоциация, оценява като цяло положително изготвения проект за изменение и допълнение на НПК.
С настоящото становище, поставяме на вниманието Ви някои детайлизиращи корекции, някои резерви, както и предложения за включване на нови норми, съобразени с идеите на проекта, с които се надяваме да допринесем за неговото усъвършенстване.
В § 23, предвиждащ изменение и допълнение на чл.149 от НПК, да се добави нова ал.8 със следното съдържание:
„В случаите на ал.7, разпитът се извършва в съответствие с разпоредбите на този кодекс, като самоличността на вещото лице се проверява от съдия от съответния първоинстанционен съд по местонахождение на вещото лице.“
Обосновка:
Дистантният конферентен разпит на вещи лица, намиращи се в друго населено място на страната, беше крайно необходима промяна в закона, особено в случаите на големи разстояния между населените места или на експертизи, възложени на редки специалисти или такива, ситуирани само в един институт, натоварени с множество служебни ангажименти. Но за да не остане този доказателствен способ само една принципна възможност, а да се превърне в работещ процесуален инструмент, намираме, че е нужно същият да бъде доразвит, чрез легитимиране на процедурата за реализирането му. Предложеният от нас регламент, ползва по аналогия нормативната уредба на чл.139, ал.9 вр. с ал.8 от НПК (за конферентния разпит на свидетел) и на чл.141, ал.3 от НПК (за конферентния разпит на свидетел с тайна самоличност) и считаме, че ще се яви най-удачен.
*Молим обаче, да имате предвид, че и понастоящем няма единно мнение сред магистратите, кой е „съответният първоинстанционен съд“, чийто съдия проверява самоличностите на разпитваните чрез конферентна връзка лица (по сега действащите чл.139, ал.9 и чл.141, ал.3 от НПК). Според едното становище, това е винаги районният съд. Според другото, „съответният първоинстанционен съд“ зависи от предмета на делото, т.е. ако делото се води за престъпление, подсъдно на окръжен съд, то съдия от съответния първоинстанционен съд за проверка самоличността на разпитваните с телефонна или видеоконференция, ще бъде съдия от окръжния съд по тяхното местонахождение. Предприетата сега законодателна реформа, смятаме, че няма пречка да разреши и този спор, чрез въвеждане на подходяща конкретика в дискусионния въпрос.
В § 34, предвиждащ изменение и допълнение на текстовете от глава ХІХ на НПК.
Ако се следва съдържанието на предложените промени в чл.247 до чл.252 вкл. от НПК, може да се изведе, че подготовката за разпоредителното заседание се осъществява от съдията-докладчик, а самото разпоредително заседание по делата от общ характер, се провежда от съда (т.е. от съответния съдебен състав по закон, в зависимост от предмета на делото – единичен – само съдия, троен – съдия и двама съдебни заседатели или петорен разширен – двама съдии и трима съдебни заседатели). Показателно в тази насока е употребяването в чл.248 на термина „съдът“ и уточняването на вида на съдебния акт „определение“ в изразите: „съдът се произнася с определение“… „Определението се обявява в разпоредителното заседание“.
След като това е така, считаме за уместни следните корекции:
~ В чл.248, ал.3, изразът „включително и по почин на съдията-докладчик“ да отпадне. Т.е. нормата да придобие формулировката:
Ал.3 „В съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по ал.1, т.3, които не са били поставени за обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за несъществени в разпоредителното заседание“.
Обосновка:
Уточняващият израз „включително и по почин на съдията-докладчик“, първо е излишен, тъй като принципното положение е, че констатирането на процесуални нарушения става не само по възражения на страните, а за него се следи служебно и е най-вече съдебно задължение; и второ – въпросният израз поставя под съмнение от кого и на какъв етап се извършва проверката за процесуални нарушения. При делата от общ характер, такива правомощия съдията-докладчик с предложените изменения, вече няма да има, а те ще преминат към провеждащия разпоредителното заседание съдебен състав.
~ По смисъла на новата ал.5 на чл.248 от НПК, прекратяването на съдебното производство, прекратяването и спирането на наказателното производство, отново са правомощия на съдебния състав, провеждащ разпоредителното заседание и само в случаите, когато делото е от частен характер, те са правомощия на съдията-докладчик (видно от чл.247а, ал.2, т.2).
Това положение е отчетено при изменението на чл.249, ал.1, но не е съобразено да се измени и заглавието на текста, който ако остане в настоящия си вид „Прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик“, няма да кореспондира на органа по чл.248. Ето защо, предлагаме, заглавията на чл.249, на чл.250 и на чл.251 да се изменят, съответно така: „Прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик или от съда в разпоредителното заседание“; „Прекратяване на наказателното производство от съдията-докладчик или от съда в разпоредителното заседание“; „Спиране на наказателното производство от съдията-докладчик или от съда в разпоредителното заседание“, или да се изменят съответно така: „Прекратяване на съдебното производство в разпоредителното заседание“; „Прекратяване на наказателното производство в разпоредителното заседание“; „Спиране на наказателното производство в разпоредителното заседание“.
~ Пак по горните съображения, нормите на чл.250 и чл.251, следва да бъдат коригирани, за да са релевантни на правомощията по чл.248, ал.5, а именно навсякъде думите „съдията-докладчик“ да се заменят със „съдът“.
Замяната няма да създаде неяснота и няма да постави под съмнение обстоятелството, че по делата от частен характер подготвителните действия се извършват от съдия-докладчик, понеже, в новия чл.247а, ал.2, т.2 е предвидено изрично препращане, като се казва, че ако делото е образувано по тъжба на пострадалия, правомощията по чл.250-252 се осъществяват от съдията-докладчик.
~ В чл.252, ал.1 да се разменят местата на изразите „глава двадесет и девета“ и „глава двадесет и осма“, т.е. нормата да има следната формулировка:
Когато са налице основания за разглеждане на делото по реда на глава 28, а по искане на страните и по реда на глава 27 и глава 29, съдът разглежда делото незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.
Обосновка:
Предполагаме, че при изброяването на главите, е допуснато объркване, защото по искане на страните се провеждат диференцираните процедури – съкратено съдебно следствие (глава 27) и решаване на делото със споразумение (глава 29), докато освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (глава 28), не зависи от волята на страните, а от наличието на законовите условия по чл.78а от НК, за които съдът следи служебно.
~ В чл.252, ал.2, след изразът, поставен в края на нормата „от разпоредителното заседание“ да се добави „или от влизане в сила на определението на съда по чл.248, ал.1, т.3 и т.6, и ал.2, с което се отказва да се допусне частен обвинител“, или изразът „в едномесечен срок от разпоредителното заседание“ да се измени: „в срок до два месеца от разпоредителното заседание“.
Обосновка:
Принципно изцяло адмирираме идеята, съдебното заседание да бъде времево максимално приближено до разпоредителното, но следва да се държи сметка, че в разпоредителното заседание се решават и въпросите за процесуалните нарушения, за поставянето на които се въвежда относителна преклузия. Решава се продължаването, изменението или отпадането на мярката за неотклонение, както и може да бъде отказано допускане на частен обвинител. Произнасянето на първоинстанционния съд по тях, съобразно изменената ал.3 на чл.249 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава 22 от НПК. Не е изключено, процедурата по обжалване да надхвърли посочения срок, особено като се има предвид, че въззивният съд може да разгледа частния протест или частната жалба не само в закрито, но и в открито заседание, съгласно чл.345, ал.1 от сега действащия НПК, което може да насрочи до един месец от постъпване на делото във въззивната инстанция.
~ В чл.252, ал.4, изр.2 и реципрочно в чл.247б, ал.1, след изразът „при условията на чл.269“ да се добави: „в първата и във въззивната инстанция“.
Обосновка:
Намираме, че допълнението е необходимо и отговаря изцяло на смисъла на предложения от министерството вариант на нормата на чл.329, ал.2 от НПК. Освен това, считаме за удачно, възможността делото да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия, да му бъде съобщавана още изначално в съдебната фаза, защото ако до въззивното производство, същият се отклони, той обективно няма как да бъде информиран за нея от въззивния съд.
В § 64, предвиждащ изменения и допълнения на глава ХХVІ от НПК:
В чл.368а, в ал.4, да се включат и специализираните съдилища, като нормата да бъде формулирана така:
„По дела на районен съд искането се разглежда от окръжния съд, по дела, разглеждани от окръжния съд като първа и въззивна инстанция – от апелативния съд, а по дела, разглеждани от специализирания наказателен съд – от апелативния специализиран наказателен съд. По делата на апелативния съд и на апелативния специализиран наказателен съд искането се разглежда от Върховния касационен съд.“
Редактирането на глава ХХVІ от НПК, което изцяло споделяме, е важно и спешно необходимо, но предложените изменения не съдържат уредба на заварените случаи, които ще се окажат в процедура по стария ред и за които не е предвидена преценка на съда по новата ал.3 на чл.368 от НПК.
Ето защо, предлагаме в Преходните и заключителните разпоредби, да се въведе регулация на заварените случаи, а именно:
- 83 да се измени така: „По неприключените производства по чл.369 от този кодекс, съдът, пред който делото е висящо, се произнася по въпросите по чл.368, ал.3 и при констатиране на неоправдано забавяне взима мерките по чл.369“.
Съответно § 83 да стане § 84.
В § 68, предвиждащ промени в чл.411а, ал.1 от НПК.
По въпроса, дали да се прехвърля подсъдността на делата за изброените в новата т.4 престъпления на Специализирания наказателен съд, не бихме желали да правим коментар, тъй като намираме, че той е изцяло в прерогативите на законодателната власт, която трябва да прецени дали подобно решение би било целесъобразно или не за наказателната политика на Държавата, в изпълнение на задачите поставени в чл.1 от НПК.
Ако вносителят на проекта на ЗИДНПК, го поддържа и в частта му относно § 68, то считаме, че в чл.411а, ал.1, т.3 от НПК, изразът „чл.354б, ал.2 – 4“, следва да бъде заличен.
Обосновка:
Престъпленията по чл.354б, ал.2 – 4 от НК, нямат никаква връзка с формите на организираната престъпност или с ангажираните към нея субекти, поради което отсъстват каквито и да било основания, тези деяния да се разглеждат от СпНС. Прим. известен ни е случай, при които в същия съд е попаднал казус с обвинение по чл.354б, ал.2 от НК, за непълнолетен подсъдим подарил цигара с марихуана на свой съученик, т.е. очевидно е, че подобна специална подсъдност, е изцяло лишена от резон.
В сега действащия чл.411д, да се заличи ал.2.
Обосновка:
Настоящата редакция на чл.411д, ал.2 от НПК ще се яви вече несъобразена с измененията в глава ХІХ на НПК, а от друга страна практиката показва, че е невъзможно да се осъществи качествена и пълноценна подготовка на делото, особено при дела с фактическа и правна сложност и значителен обем, каквито са повечето на производство в СпНС, в предвидения в цитираната разпоредба срок. Чрез заличаването на ал.2, изцяло ще влезе в действие препращането по чл.411е от НПК към общите правила, което по наше мнение е и най-правилно.
Предлагаме още, в Преходните и заключителни разпоредби, да се определят по-подходящи отлагателни срокове, защото предвидените в § 83 могат да се окажат нереални и неизпълними.
Желаем да отделим специално внимание на § 3, предвиждащ отпадане на б. „г“ на чл.29, ал.1 от НПК, както и на § 38, предвиждащ изменение в чл.270, ал.2 от НПК.
По отношение на § 38, споделяме намеренията на вносителя на проекта, да се премахнат пречките за цялостната оценка от решаващия съд на основанията за действието на мярката за неотклонение. Подкрепяме тази редакция на чл.270, ал.2 от НПК, защото застъпваме виждането, че с нея могат да се преодолеят процесуалните ограничения, за оценка на предпоставките за прилагане на мярката за неотклонение в съдебната фаза, която оценка да бъде извършена в пълнота, с оглед изискуемите от ЕСПЧ минимални стандарти, без да се нарушават принципните изисквания за съдопроизводство от безпристрастен и независим съд. Тя според нас, има значение за привеждане на българския процесуален закон в съответствие на изискванията на чл.5, ал.4 от ЕКЗПЧОС.
Намираме обаче, че не следва да се отменя разпоредбата на чл.29, ал.1, б. „г“ от сега действащия НПК.
Обосновка:
Автоматичното основание за отвеждане на съдиите участвали в състав на съда постановил определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство, според нас трябва да се запази, за да обезпечи напълно друг съществен принцип – този по чл.6 от ЕКЗПЧОС за правото на справедливо разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд.
При взимането на мярката по чл.64 от НПК, както и при последващия й контрол по чл.65 от НПК в досъдебното производство, съдът извършва предварителна и обичайно детайлна проверка на събраните доказателства, като много често, служебно или по искане на страните, взима отношение и за годността, респ. достоверността на определени оспорвани доказателства. В резултат, той неизбежно изразява предварително мнение за стойността на някои или всички доказателства и прави предварителни изводи за тъждеството на обвиняемия с вменената му престъпна деятелност, както и за съответствието на последната с материалната норма, за която се отнася обвинението.
Тази оценъчна функция на съда, вземащ и контролиращ мярката за процесуална принуда в досъдебното производство, ще има съществени отлики от дължимата оценка в производството по чл.270 от НПК, защото последната неминуемо трябва да бъде далеч по-въздържана (а навярно и по-схематична, и да се отнася само до съдържанието на доказателствените източници, без да засяга тяхната стойност).
Чрез запазването на разискваното основание за отвод на съставите, които са взимали и контролирали процесуална принуда в досъдебната фаза, ще се избегне опасността от многобройни отводи и самоотводи по реда на чл.29, ал.2 НПК (които са необжалваеми).
И най-сетне, заявяваме че се присъединяваме изцяло към представените Ви предложения на Камарата на следователите и за други промени в НПК (отнасящи се до детайлизиране на нормите за видеоконференцията, до вещите лица, до веществените доказателства и до последствеността), понеже запознавайки с тези предложения, ги намираме за изключително разумни и полезни, и апелираме към Вас за включването им в проекта.
С уважение:
От името на БСА
Председател Богдана Желявска