БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ

С Т А Н О В И Щ Е

от Българската съдийска асоциация

относно: публикувания Проект на

МЕТОДИКА за дисциплинарната дейност на ВСС

Read More
Уважаеми колеги и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС),

Като цяло представляваната от мен Българска съдийска организация (БСА) споделя нуждата от приемане на подзаконов методически акт, чрез който ВСС да детайлизира действащия в ЗСВ, гл. 16, регламент за реализиране на дисциплинарната отговорност на съдии, прокурори, следователи. В същото време обаче, смятаме за необходимо да изтъкнем някои констатирани от нас слабости в предлагания проект, които следва да бъдат отстранени.

І.Първото, което прави впечатление, е опитът в Проекта да бъдат максимално детайлизирани всички житейски хипотези и правни положения, което обаче води до опасност за противоречиво тълкуване и неяснота. Предлаганата Методика не отговаря на основното си предназначение – вместо да доразвие, да детайлизира нормативния акт, съобразно заложената от законодателя цел, на практика тя изобилства от чисто научни и теоретични дефиниции за юридически понятия, които са общоизвестни, не се оспорват в правната доктрина и нямат място в актове от методически характер. Такива са напр. предлаганите разпоредби, в които под формата на правни норми се прокарват теоретични дефиниции за преклузивни и инструктивни срокове за дисциплинарно преследване (чл.6), дисциплинарна отговорност (чл.17), дисциплинарно нарушение, действие, бездействие (разд. „Дисциплинарни нарушения”) и т.н.

ІІ.Ето и някои детайлни проблеми при формулировката на отделните норми на коментирания Проект за Методика, които намираме за уместно да бъдат отстранени чрез съответното им редактиране:

1.В чл.5 следва да се внесат няколко важни уточнения, които да гарантират принципа за разделение на властите и да регламентират недвусмислено приложното поле на Методиката:

– да се посочи изрично кои са компетентните органи, които могат да предоставят данни за образуване на дисциплинарно производство срещу изборен член на ВСС, така както това е уредено за магистратите;

– да се посочи изрично, че органите, посочени в букви от „а” и „б”, имат правомощия да предоставят констатации и резултати от ревизии за образуване на дисциплинарно производство само по отношение на магистрати, включени в тяхното звено на съдебната власти – напр. че главният прокурор и органите посочени в чл. 5, б. „А” имат право да предоставят такава информация само по отношение на прокурорите и следователите, а председателите на ВКС и ВАС и изброените органи в чл. 5, б. „Б” са компетентни само по отношение на съдиите. В противен случай е налице риск от неправилно тълкуване на разпоредбата – напр., в смисъл, че и органите на прокуратурата могат да извършват проверки и ревизии на съдилищата и обратното.

2.Редакцията на чл. 7, ал.1 следва да бъде граматически и словесно прецизирана. От същата изобщо не става ясно защо и в какъв смисъл е направено уточнението, че в 3-годишния срок за реализиране на дисциплинарната отговорност „се включва краткият 6-месечен срок от откриването…”. От една страна, това е въпрос на теоретично тълкуване на съотношението между двата срока, което е изяснено в специализираната литература (напр. в трудовото право). В същото време, разпоредбата въвежда непознати за материалното и процесуалното ни право понятия, като напр. „новиране” на сроковете. Сроковете – давностни или преклузивни – подлежат на спиране, прекъсване, изтичане и евентуално възстановяване. Терминът „новиране” не се използва никъде в законодателството ни и наличието му тук прави нормата неясна, респ. такава формулировка би била предпоставка за противоречиво правоприлагане.

3.В чл. 10, ал.1 е използвана недопустима нормативна техника при формулирането на алтернативни положения чрез израза „и/или”. Общоизвестно от теорията на правото е, че условията, които следва да съществуват в кумулативност, се обозначават със съюза „и” , а тези, за които законодателят е предвидил възможност за реализирането им в алтернативност – чрез съюза „или”. Последното (съюзът „или”) не изключва възможността отделните хипотези да се реализират и кумулативно и именно поради това употребата на понятието „или” е напълно достатъчна. Подобна неудачна формулировка е използвана и в чл. 16, ал.2 от Методиката.

4. Във връзка с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Методиката предлагаме в дисциплинарните производства да може да участва представител на съсловната организация, ако дисциплинарно отговорното лице е член на тази организация. Такава възможност е предвидена например в Испания. Целта ни е съсловната организация да предостави защита на магистрата, аналогична на предвидената в чл. 45 от КТ, съгласно който синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. В случая става въпрос за участие на съсловната организация не пред съда, а в хода на административното производство, което участие не е задължително, а би могло да бъде реализирано по искане на лицето, срещу което е започнато дисциплинарно производство.

5.В чл. 19, регламентиращ възможността за сключване споразумение в дисциплинарното производство, следва да се внесат важни уточнения, които да направят този институт реално работещ и приложим:

– да се регламентира какъв евентуален „бонус” би ползвал магистратът, който се съгласи да облекчи процедурата чрез сключване на споразумение (напр. възможност да не се наложи най-тежкото наказание за съответното нарушение и т.н.)

6.По същество, приветстваме идеята, в Методиката да се регламентира изрично, че Главният съдебен инспектор, който не е част от административно-наказващия орган, не следва да участва в разискванията във ВСС на въпросите около дисциплинарната отговорност. В същото време, това трябва да бъде изрично разписано. Предлаганата редакция на чл. 16, ал.2 съдържа само декларация, че евентуалното участие на главния съдебен инспектор в дебатите при отсъствие на привлечения към отговорност магистрат, нарушава принципа на равенство между страните. Реално обаче, такава забрана за участие не е формулирана.

С оглед на изложеното считаме, че както дисциплинарното производство, така и Методиката трябва да има за цел да запази и развива вярата на гражданите в правосъдието. В този смисъл правилата, които ще залегнат в Методиката, би следвало да имат практическа насоченост, осигуряваща безпристрастно и навременно правосъдие, в частност спазване на ЗСВ, процесуалните и материалните закони и Етичния кодекс. Поради това намираме, че Методиката би следвало да е по-кратка, с по-ясно формулирани елементи и етапи на дисциплинарната процедура, така че да се ограничи възможността за противоречиво тълкуване, а оттам и за противоречиво прилагане, на разпоредбите на Методиката.

Председател на БСА:

/Богдана Желявска/