Скъпи колеги,
Искам да споделя нещо с вас – не като председател на БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ, а като човека и съдията Богдана Желявска. За да ви кажа как се почувствах днес в Министерство на правосъдието по време на заседание на Съвета по реформата на ЗСВ, до който след толкова много опити най-накрая бяхме допуснати.
Нека уточня, че имам 26 години трудов стаж като съдия, няма да употребя думата магистрат. Аз съм един обикновен съдия, пък бил и той председател на една от основните национално представени съсловни организации в гилдията, национално лице за контакт към Евроепейската съдна мрежа по граждански и търговски дела и съдия от Международната Хагска мрежа. И си мисля, че на мен, както и на моите колеги, също ни се дължи уважение, най-малкото защото представляваме доста голяма част от съдийската общност и се опитваме, доколкото ни се дава възможност, да изразяваме тяхната позиция.
В контекста на казаното аз питам кога ще се спре този дискриминационен подход? Докога ще се демонстрира специфичното към различните отношение? Самата аз се боря в проекта, който БСА изпълнява против различното третиране на хората, а парадоксът е, че получавам именно това – мен ме третират като различна, като някой, който го няма или, ако е тук, че не трябва да го има.
Но да оставя личната обида и да попитам друго. На заседанието на Съвета ние разбрахме, че не сме негови членове, а наблюдатели. Някой, всъщност, може ли да ми каже какво значи наблюдатели в един консултативен орган? Какво значат преклузивните срокове, когато говорим за неправителствени организации, за които се твърди, че целта им е именно да бъдат изслушани и взети предвид становищата им? Какво значи, че някоя част от съдийското съсловие не може да участва задълбочено в дебатите по провеждането на съдебната реформа, когато през цялото време се твърди, че начинът за извършването й е консултация с цялата съдийска общност?
Не искам да повтарям това, което скоро написах, но продължавам да твърдя, че вече май трябваше да свърши времето на готовите постулати, когато едни са по-равни от другите.
Скъпи колеги,
Искам отново да ви уверя, че ние ще продължаваме да заявяваме позиция, каквото и да ни струва, а може би накрая ще успеем да се преборим да получаваме отношението, което ни се полага…
В петък дебатите в Съвета по реформата продължават и след приключването им, ще ви уведомя за взетите решения, за които за съжаление ние все още сме само наблюдатели.
Не спирайте да ни пишете!
Съдия Богдана Желявска