bogdana

Ще подадем ръка на всички съдийски сдружения за обща работа

bogdana

Интервю на Правен Свят със съпрецедателя на СЕЕ Богдана Желявска:

Имаме еднакви интереси и еднакви проблеми, различията в мненията не означават конфликти.

Г-жо Желявска, каква е Вашата оценка за избора на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите?


Изборът продължи безпрецедентно дълго време – 24 часа, но беше изключително прозрачен. Всички колеги постъпиха много отговорно и смятам, че избрахме най-добрите кандидатури.
Вярно е, че колегите бяха недоволни от това проточване на избора – вие бяхте свидетел, че приемахме правила около шест часа, много продължи и броенето на бюлетините. Но в крайна сметка важното е, че всичко беше както трябва.

Има ли основание според Вас да се говори за напрежение между професионалните организации? И в тази връзка – самите съдии имат ли интерес от това?


Ще ви дам пример с Испания. Там има четири професионални съдийски организации, в които членуват различен брой съдии. Всяка от тях изготвя становища по най-наболелите проблеми, по предложения за промени в законодателството и др. След това се събират на общи срещи, на които често се оказва, че имат различни мнения по един или друг въпрос – това обаче по никакъв начин не означава, че има конфронтация между тях.
Мисля, че ние имаме обща кауза, по която трябва да работим заедно, а именно – да върнем доверието на обществото към нас. В същото време трябва да изискваме от тези, които управляват съдебната система, от Висшия съдебен съвет да решават своевременно и ефективно проблемите, които срещаме в работата си. Ако сме заедно, това ще се получи. И тогава няма да чуваме коментари, като например: “Ами те самите не си вярват, как ние да им вярваме!”, в които има голяма доза истина.
Ние помежду си си дължим уважение. Трябва да покажем на обществото, че сме достойни хора, защото аз твърдя, че всички съдии са достойни хора. Затова на общото събрание на “Съдии за единна Европа”, което ще се проведе през ноември, ще поканим представители на Съюза на съдиите в България (ССБ), на Асоциацията на административните съдилища, на Асоциацията на прокурорите – за да можем заедно да обсъдим проблемите и да набележим пътищата за решаването им.

Оставам с впечатлението, че вие подавате ръка към останалите професионални организации. Имате ли обяснение защо досега не е правен опит за туширане на това напрежение, за да работите заедно?
Ние, съдиите, сме заети хора. Занимаваме се предимно с делата и синдикалната работа остава малко назад. Когато избрахме новото ръководство на сдружението, решихме да засилим дейността си, но тя реално започна много скоро, може би в началото на месец март тази година. Вероятно това е причината да нямаме диалог. Ние наистина подаваме ръка, защото трябва да се работи заедно. И изборите за членове на ВСС го доказаха.

Говореше се за сблъсък на различни лобита?
Мислите ли, че е имало такъв на делегатското събрание?

Да, още повече, че се виждаше как гласуват отделните секции.

Говорите за явното гласуване. А за гласуването за членовете на ВСС?


И там имаше ясно открояване на различните центрове на влияние, условно казано. Една част от бюлетините бе попълнена с имената на трите съдийки, предложени на общото събрание на административните съдилища. Други – с имената на съдиите, членове на ССБ. Имаше и бюлетини – микс.
Обаче накрая резултатите показаха друго. Повече се говори за лобита, отколкото да има такива. “Правен свят” ме критикува, когато се опитах да споделя, че се надига някаква истерия, предричат се сблъсъци и т. н. Резултатът е факт – избрахме кандидатите, които искахме, и по този начин колегите от цялата страна показаха, че вече трябва да се спре с противопоставянето.
В този ред на мисли казах, че трябва да си подадем ръка, защото иначе само вредим на имиджа си в обществото. Според мен, напрежение между отделните съдии няма. И пак ще дам за пример изхода от избора – кандидатите не бяха избрани само с гласовете на софийските съдии или пък само на колегите от страната, или пък на лобистки принцип. Съдиите се обединиха около тези кандидати и това на практика показа, че между нас, съдиите, напрежение няма.

Това значи ли, че напрежението, което е видимо за страничния наблюдател, е изкуствено създадено?


Не знам дали е така. Но пак ще повторя, между съдиите, които ежедневно си вършат работата в различни съдилища, напрежение няма. Трябва да си подадем ръка, да се поучим от добрите европейски практики, защото в Европа различните съсловни организации в гилдията също имат различия, но ги преодоряват с толерантност.
Ние може да имаме различия със ССБ, но преди всичко ние имаме еднакви интереси. Основните от тях са решаване на проблема с натовареността, цялата система на конкурсите, атестирането и кадровото израстване. Ето например, всички знаят проблемите на софийските съдии и това са огромната натовареност, проблемът с щатовете, което е следствие на натовареността, сградният фонд. ВСС трябва да работи за тези неща. Колеги от страната масово изразяват недоволство от начина, по който се провеждат конкурсите, от атестирането и т.н. Това са нашите общи проблеми и общи интереси.

А какво е Вашето обяснение за това, че от шестимата новоизбрани членове на ВСС от съдийската квота, четирима са наказателни съдии?


За мен не е проблем, че избраните от нашата квота членове на ВСС са предимно наказателни съдии. В крайна сметка – такъв беше изборът. Не смятам, че ще имат наказателен уклон от тяхна страна, все пак сме съдии, би трябвало да сме безпристрастни, обективни в преценките си.

Какво очаквате от новите членове на ВСС от квотата на съдиите?


Нека да изчакаме да се формира целият ВСС, защото той е един колективен орган. Като цяло от ВСС ще очакваме да проведе желаната реформа на системата. Но от нашите си вече избрани кандидати ще очакваме да отстояват нашите права, защото, като съдии, имаме задължения, но имаме и права.

Какво имате предвид?


Това, което всички кандидати идентифицираха в концепциите си и по време на представянето си като огромен проблем – голямата натовареност на съдиите. Защото ние много говорим за независимост, но на практика ние сме зависими от огромния брой дела, с които сме затрупани. Това е първото, за което искаме ВСС да се бори – за равномерна натовареност в съдебната система, за всички нас.

Като казахте независимост – нейното отстояване бе широко залегнало в концепциите на кандидатите. Смятате ли, че се накърнява независимостта на съдебната власт?


Много пъти аз лично съм казвала – трябва да има добро взаимодействие между институциите. И ние, съдиите, и ВСС трябва да работим за това добро взаимодействие, включително и с изпълнителната власт. Ако има такова взаимодействие няма да се поставя въпросът за независимостта, така, както не се поставя в другите европейски държави. Когато има добър диалог между нас, а не се извличат от контекста казани изречения, няма да се говори за накърняване на независимостта на съдебната система.

Вие сте в работната група за промени в Закона за съдебната власт. Сега се готви ремонт именно на текстовете за кариерното израстване на магистратите. Получихте ли вече анкетните карти, които изпрати министерството на правосъдието?


Да, получихме ги. Работната група стигна до един момент. После реши да се изпрати информация на магистратите по места дотук какво е свършено, за да могат съдилищата да дадат мнение по останалите въпроси. До края на септември всеки магистрат ще може да изпрати становището си в министерството.

Казвате, че работната група е стигнала до един момент, а после е поискала становищата. Това значи ли, че е имало някакви спорове по конкретни текстове в закона или обсъжданите теми са особено важни и заради това се иска мнението на магистратите?


Не, спорове нямахме. Но, както видяхте и от концепциите на кандидатите, всички наблягат на нуждата от промяна в материята на конкурсите за повишаване и атестиране. Колегите наистина очакват да се направи нещо по въпроса. Ние, като сдружение, сме си дали становището, но сега ще го направим по детайлизирано.

Как Вие виждате конкурсите за повишаване и атестирането?


Според мнението, което преобладава сред членовете на сдружението, конкурсите трябва да бъдат провеждани два пъти в годината. Но лично моето мнение е, че това е нереалистично, постижимото е провеждане веднъж в годината. Редно е да се обяви и срок, в който да приключи конкурсът – например два или три месеца, в който срок да се обявяват и резултатите. Конкурсът трябва да протича по-стегнато.
Колегите недоволстват от начина на провеждане на конкурсите чрез събеседване. Съдии с по 15 години стаж се явяват на едно събеседване от по пет минутки и това им решава цялата съдба. На събеседването се задават въпроси от теорията и законодателството, което е обидно. Ние влизаме в системата след тежък изпит именно по нормативната база, теорията и задължителната съдебна практика. Един съдия с 15 години стаж не трябва да бъде изпитван какво гласи еди кой си текст от закона и каква практика има по него. И е нередно от такива въпроси и от отговорите им да зависи дали ще заеме или не съответния пост. Това трябва да се промени.

Залагате на въпроси от неговата практика, така ли?


Считаме, че трябва да му даде възможност да се презентира. Например, какво е мнението му във връзка с противоречивата съдебна практика по дадена материя, на какви проблеми в практиката си при прилагането на законите се е натъквал. Ние, гражданските съдии, например, имаме доста проблеми с прилагането на ГПК. Кандидатът може да сподели дали е срещал противоречива практика, как се справя с проблемите, как изготвя съответните съдебни актове, как решава ежедневно проблема с натовареността, където той съществува. После могат да му се задават въпроси.
Сега какво става на практика? Има една атестация, която се изготвя на базата на статистика – брой решени актове, брой отменени , брой приключени, брой изменени и т.н. Извършва се атестацията и обикновено на кандидата се дава висока оценка. Сега вече съществува и една практика, която оценяваме като много добра – един член от помощната атестационна комисия посещава съдебната заседание, за да наблюдава как оценяваният съдия го води. Това също се отразява в атестацията. Но с изготвянето й тя на практика приключва. Друг е въпросът, че на доста места атестациите много се бавят. А атестацията трябва да бъде в основата на една комплексна оценка при провеждане на конкурсите – как съдията се е представил на събеседването, после атестацията, да се вземат предвид годините трудов стаж, научни публикации, ако има такива, докторантура, дали е преподавател в университет или в НИП. Трябва да бъде много по-сериозен изборът на съдиите за съответните нива.
Смятам, че трябва да има промяна и при първоначалното назначаване. Ще кажа нещо революционно – първоначалното назначаване трябва да се ограничи, не трябва да се провежда изпит за толкова високи нива в системата. Колегите минават през много етапи – тежки изпити, младши съдия, съдия в различни съдебни инстанции, учат се от практиката, придобиват опит, грешат, отменят им актове. Мисля, че първоначалното назначаване трябва да се ограничи до първата инстанция, да не кажа районен съд.

А за хората, които са били в системата, напуснали са я, а после искат да се върнат?


Това е друго. Всичко трябва да се вземе предвид. Трябва освен това да се променят правилата и при преместването на магистрати. Колеги от провинцията искат да се преместят от един равен по степен съд в друг, например от Окръжен съд-Варна в Окръжния съд в Бургас. Защо трябва да се явяват на същия изпит, на какъвто се явяват колегите, които искат да бъдат повишени. Това не е логично.
Някой сигурно ще ме упрекне, че съм против конкурсното начало. Но всъщност говорим за равен по степен съд, което значи, че не би следвало да бъде третиран наравно с колегата, кандидатстващ за повишение. Другото е формализъм.
Има хора, които по лични причини искат да бъдат преместени и този факт трябва да се отчете.

Засегнахме темата за натовареността. Според Вас какво трябва да обхваща изследването за натовареността? Още повече – и с оглед дисциплинарната практика на ВСС.
Участвах като експерт в един испански проект. Той беше между ВСС и испанския Генерален съвет на съдебната власт, но съвместно и с германска фондация, затова участваха като експерти и немски съдии. Една от темите бе за натовареността.
Немците споделиха техния опит в основата на който лежи едно почасово измерване на натовареността на съдиите – колко време средно е необходимо за решаване на едно дело от даден вид, например договор за наем, обявяване на предварителен договор за окончателен, дело за несъстоятелност. Изследването е направено в пилотни съдилища И публикувано в книга, която е доста дебела. Проследява се статистиката, колко дела постъпват в началото на годината, колко в тримесечен период и т.н., средно колко са съдиите, по материи, по отделения и т.н. Твърде е сложно. Накрая са изготвили формули и по тях извеждат колко време е необходимо за решаване на едно дело. Оттам нататък, по тази формула изчисляват – ако в конкретния съд постъпват Х дела, колко съдии ще са нужни за тяхното решаване, т.е. колко още трябва да бъдат назначени.
Не зная дали у нас такава формула би била приложима, но със сигурност проблемът с натовареността трябва да бъде решен.
Различните организации имат различни идеи в тази насока. През пролетта Форумът на съдилищата представи идеята за нова географска карта на съдилищата в България. Дано ВССима воля да реши този толкова сложен въпрос. Но който се заеме с това, тежко му и горко, ще му трябва много кураж.

Кажете нещо повече за студентската програма, обявена на сайта на СЕЕ.


Програмата стартира съвсем скоро – през юни. Тя е за млади колеги, които са завършили юридически факултети, предстои им да дойдат на стаж. В момента имаме 15 студенти, бройката се увеличава. Идеята на програмата е да свържем студентите с колеги, които имат нужда от помощ.
В СГС има 120 старши съдии, над 13 младши и едва 15 съдебни помощници, което е абсурдно малка бройка при нашата натовареност. Студентите научават много като помагат на колегите – издирват съдебна практика, пишат проекти за съдебни актове. Дойде едно момиче от Разград, много съвестно, свързахме го с колеги от Разград.
Няма какво да се лъжем – студентите, като излязат от университета, нямат представа от практиката. А нашите цели са две – да популяризираме програмата в цялата страна и да помогнем на студентите да научат нещата от практиката, като бъдат от полза на колегите, които имат нужда от помощ. Студентите не получават заплащане. А изисквания към кандидатите за програмата почти няма – достатъчно е да имат добър успех. Едно момче беше дошло с две препоръки от двама преподаватели. Програмата е отворена за всички, които отговарят на условията.


Източник: Правен Свят

http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=27965