УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Обръщам се към Вас и към хората с гражданско мислене и позиция, които ще посетят сайта ни, в качеството ми на съпредседател на Сдружение СЪДИИ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА, за да споделя личното си мнение и вълненията си във връзка с това, което ни предстои. Което предстои на Съдебната система като цяло през месец септември.
Не можем да останем безразлични към всичко, случващо се, не можем да позволим за кой ли път да ни се натрапва нечия позиция. Ние сме тези, които в събота – 15.09.2012 г. трябва да изберем хората, които считаме, че са най-достойни да станат членове на Висшия съдебен съвет от съдийската квота. Ние, като магистрати, трябва да решим на кого ще гласуваме доверие като способен да защити нашите права в ръководния орган на Съдебната система.
За избора има регламент, той ще се проведе измежду 441 избрани делегати от цялата страна. Ще можем да видим кандидатите, да изслушаме това, което имат да ни кажат, да им задаваме въпроси. И след това да преценяваме. Сами със себе си и напук на това, което става сега. Напук на цялата пропагандна кампания, провеждана систематично от някои неправителствени организации, която се опитва да си пробие път и да ни внуши единствено вярната посока – а тя е посоката към определени хора, към единствено правилните и най-достойните кандидатури. Кампания, която в последните дни се превърна в истерия.
На 10 и 12 септември в София имаше организирани няколко изслушвания на кандидати. Първото бе в Зала „МАТИ” на НДК, организирано като дейност по Проекта „Укрепване на солидарността и капацитета на съдийската общност” на една неправителствена организация и с участници и главни действащи лица представители на Съюза на съдиите в България. Второто – он-лайн слушане на кандидати по инициатива на БИПИ. Слушаха се концепциите на кандидати, които бяха заявили, че искат да бъдат чути, задаваха им се въпроси. Странно е, че и на двете изслушвания бяха представени едни и същи хора, сякаш другите просто нямат какво да споделят пред обществото, нямат идеи, нямат позиция… В медийното пространство /”Правен свят”, „Media pool”/ бяха публикувани набор от въпроси до кандидатите за членове на ВСС от различен характер. Имаше въпроси с политически характер, с чисто провокативен, че и лични въпроси. Свидетели сме на огромен набор от въпроси от представител на политическа партия, извън органите на съдебната власт, което само по себе си е абсурд.
Вчера, на 11 септември, се проведе изслушването в Парламента на кандидатите, които трябва да бъдат избрани от политическата квота. А на 15 септември /символично, като на първи учебен ден/ трябва да гласуваме и ние, съдиите, за да попълним нашата квота.
И аз се питам, като магистрат от кариерата с 21 години стаж – всъщност аз ли ще участвам в избора на кандидати, или някой се опитва да ми внуши за кого да гласувам, нямам ли право, отново като магистрат и делегат на това събрание, да бъда оставена спокойно с моите си моменти на размисъл и преценка на качествата на кандидатите, или някой, по някакъв проект, отчитайки дейност и ръководейки се от незнайно /или знайно/ какви интереси трябва да ми показва кои кандидати са качествени или не, кои хора стават, на кои може да се има доверие?
Моята лична воля ли е важна или всъщност аз съм просто една брънка от веригата?
На 10 септември в „Правен свят” бяха публикувани набор от Правила за провеждане на изборите за ВСС, изработени от около 70 съдии в рамките на Проекта, цитиран по-горе от мен. И отново питам – нима ние самите, делегатите на Общото събрание не можем да си изработим и гласуваме правила? Та нима някой от нас, работещите съдии има толкова време, че детайлно да разработи детайлни правила за избор или те са подготвени от екип в рамките на дейност по проект? Отделно от това след внимателен прочит се установява, че ако бъдат прието тези правила могат да доведат до осуетяване на Общото събрание и непровеждането на избора за членове на ВСС? Или отново се цели дестабилизация на Съдебната система и очерняне на хората, работещи в нея?
Нека си зададем въпроса кого ползва това и не е ли крайно време да спрем с нападките, компроматите и обвиненията и да дадем на обществото възможността да види реалната ни работа и да разбере, че голяма част от съдиите нямат забавени дела, а дават всичко от себе си, дори и здравето си, за да изпълняват служебните си задължения и заслужават това да им бъде признато. За това признание трябва да изискваме за работи бъдещия Висш съдебен съвет, а не да задаваме съм кандидатите едни и същи провокативни или реторични въпроси с предначертан отговор.
КОЛЕГИ,
всички, които работим в системата на съда, сме достойни и мислещи хора с гражданска позиция. Нека на 15 септември я упражним, необезпокоявани от никого и без външен натиск и изберем тези, които считаме за достойни и почтени с висок морал и професионализъм! За да можем утре да изискваме от тях да работят за издигане авторитета на съдийската професия.
Богдана Желявска
Съпредседател на СЕЕ