All posts by judges

Покана за общо събрание

Управителният съвет на Сдружение „ БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ “ на основание чл.26 ЗЮЛНЦ, в изпълнение на решението си от 06.08.2020 г. , свиква редовно Общо събрание на членовете на Сдружението на 25.09.2020 г. от 16.00 часа в гр. София, ул.Райко Жинзифов 4, ресторант НОА, което ще се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

  1. Изслушване и приемане на доклада на УС за дейността на Сдружението през периода 2018-2019г.;
  2. Представяне и приемане на финансов отчет за същия период;
  3. Прекратяване на членство;
  4. Разни.

Председател на УС на БСА

Росица Велкова

Поздравление по случай деня на юриста

Уважаеми колеги!

Българска съдийска асоциация Ви поздравява по повод 16 април – професионален празник на българските юристи и съдебни служителни, както и ден на Конституцията на Република България!

Първата българска конституция е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. Тя остава в сила до 1947 г., когато е приета „Конституция на Народна република България“, или още известна като Димитровска конституция, по-късно заменена 1971 г. от т.нар. Живковска конституция. С падането на комунизма е приета нова конституция, която изоставя наименованието „Народна“, това е конституцията от 13 юли 1991 г., приета от VII Велико Народно събрание, която е и действаща.

На този ден БСА Ви поздравява за постигнатите успехи и Ви желае здраве, много професионални постижения, както и да укрепвате доверието в Конституцията и законите на Република България. Честит празик!

Становище на Управителния съвет на Българска съдийска асоциация:

БСА изразява несъгласието си с негативната медийна кампания, насочена срещу магистрат по повод изявление на Държавния секретар на САЩ. На 05.02.2020г. Държавният секретар на САЩ обяви забрана за съдия от Специализирания наказателен съд, съпругата и дъщеря му да посещават САЩ. След изявлението, в редица медии се появиха публикации относно личните и професионални качества на магистрата, както и за законосъобразността на взетите от него решения. Стигна се до там, че журналисти посещават дома му с твърдения, че същият се укрива. Така по недопустим начин се атакува личността на съдията, навлезе се в сферата на личния му живот, извън всякакви принципи на журналистическата етика.

Съзнавайки правото на гражданите да получават и разпространяват информация, както и свободата на словото в демократичните държави, изразяваме несъгласието си с използваните от медии и журналисти способи за събиране на информация, както и с използваните изрази и квалификации, с които се засяга не само личността и достойнството на колегата ни, но се уронва авторитета и на съдебната власт. Намираме, че в случая е налице злоупотреба със свободата на словото, засягаща авторитета както на отделния магистрат, така и на съдебната система като цяло. Недопустимо е в правова държава да се произнасят присъди от медии без наличие на никакви изнесени факти и доказателства по отношение на извършени престъпления или дори нарушения от български гражданин, а още повече магистрат, осъществявал правораздавателна дейност съобразно законодателството на страната.

07.02.2020 г.                                   Управителен съвет на

Гр. София                                                 Българска съдийска асоциация

С Т А Н О В И Щ Е на Българска съдийска асоциация Относно: ПРЕДОСТАВЕНА ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ СТАНОВИЩА И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОКЛАДА ОТНОСНО ЦЕЛИТЕ И ОБХВАТА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА РЕФОРМИ В ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Българска Съдийска Асоциация използва възможността да заяви становището си относно възможността заповедните производства да бъдат възложени на съдебните изпълнители.

Намираме, че разглеждането на заявленията и издаването  на заповеди за изпълнение следва да останат в компетентността на съдилищата. Касае се за правораздавателна дейност, която принадлежи съгласно Конституцията на съдилищата. Възлагането на заповедните производства на съдебните изпълнители от една страна ще доведе до необосновано смесване на функции – органът, издал изпълнителното основание, ще осъществява и неговото изпълнение, а от друга страна – доколкото възлагането на заповедните производства не би могло да остане само в рамките на държавното съдебно изпълнение, ще се достигне до възлагане на правораздавателни функции на органи, които имат и частно правен характер, каквито са частните съдебни изпълнители.

Не е без значение в случая, че възлагането на заповедните производства няма да доведе до значително облекчаване натовареността на съдилищата. Заповедните производства, съгласно методиката за определяне натовареността на съдилищата, са с най-нисък коефициент на тежест и са с ниска степен на фактическа и правна сложност, предвид формалния им характер. Дори заповедите за изпълнение да бъдат издавани от друг орган, то изпълнителният лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение пак би следвало да бъде издаден от съд, доколкото е недопустимо органът издал подлежащия на изпълнение акт да осъществява и принудителното му изпълнение.

Отделно от това, остава проблемът с установителните производства, които се развиват след издаване заповедта за изпълнение. След измененията на ГПК от 2017 г. броят на производствата по чл. 422 от ГПК рязко се увеличи. Дори заповедите за изпълнение да бъдат издавани от други органи, то в системата на съдилищата ще останат същата бройка искови  дела.

Следва да се отчете, че броят на съдебните изпълнители е значително по-малък от броя на съдиите. Има много съдилища с по един съдебен изпълнител при двама до четирима съдии. Ако им бъдат възложени допълнителни функции това неминуемо ще наложи и увеличаване броя на съдебните изпълнители.

Намираме, че проблемите в заповедното производство биха могли да бъдат преодолени и без да се променя компетентността за издаването на заповедите за изпълнение. Необходими са законодателни промени в няколко насоки:

  1. Да се върне уредбата, при която ако длъжникът не може да бъде намерен – заповедта да влиза в сила и да се издава изпълнителен лист. Практиката показва, че лице, което не е открито в заповедното производство не може да бъде намерено и в исковото, каквото към настоящия момент задължително се развива в тези хипотези. В този случай производството протича с участие на особен представител, който въпреки желанието си, не може да проведе пълна защита поради липсата на информация относно фактическото положение. В резултат на това производството приключва без последваща възможност за защита, каквато имаше длъжникът преди промените, а именно – възражение по чл. 423 от ГПК. Връщането на предишната уредба ще доведе от една страна намаляване броя на делата, от друга – няма да наруши правата на длъжниците, доколкото за същите е налице възможност да подадат възражение по чл. 423 от ГПК.
  2. При подадено възражение от длъжник в заповедното производство да не се образува отделно исково такова – няма пречка да се счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение играе роля на искова молба, възражението – на отговор. Необходимо ще е довнасяне на ДТ, да се представят посочат доказателствата /от ищеца заявител/, които да се връчат за отговор на ответника /длъжник/ – по този начин реално ще намалее бройката на делата – ще се образува само едно дело, вместо две, както до сега заповедно и исково. Няма да има нужда от повторно издирване на длъжника, при наличие на осъществено вече надлежно връчване по делото.
  3. Заповедното производство да остане само за претенции, които подлежат на разглеждане от районния съд, в т.ч. и заявленията по чл. 417 от ГПК. Практиката показва, че в случаите на издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи въз основа на тях винаги се развива установително производство. Ако заповеди за незабавно изпълнение се издават само за суми, подсъдни на районния съд ще намалее бройката на делата в районните съдилища, като едновременно с това няма да се увеличи броя на делата в окръжните съдилища, които и сега разглеждат установителните производства. При такава промяна ще се промени само видът на иска осъдителен, а не установителен.

Българска съдийска асоциация подкрепя идеята за централизирано автоматизирано заповедно производство. Намираме, че с изготвените предложения е поставено началото на този процес. Необходимо е обаче да се реши дали заповедното производство ще бъде дигитализирано, или ще се създаде хибрид от дигитално дело и хартиено такова. Считаме, че на първо място следва да се реши кога приключва заповедното производство – с издаването на заповед за изпълнение или с издаването на изпълнителен лист. В настоящата концепция, предвид неуточнения момент на приключване на производството, се съдържат редица проблеми.  По принцип производството пред съответната инстанция приключва при постановяване на акт по същество. Издаването на изпълнителен лист е последица от влязло в сила съдебно решение. Последователното прилагане на основните правни принципи сочи, че заповедното производство приключва с издаването на заповед за изпълнение, респ. отказ да се издаде. Предвид това, намираме, че не съществува нито правна нито каквато и да било друга пречка за своевременно дигитализилране на заповедните производства – необходимо е да се създаде единствено съответен софтуер.

 Намираме, че удачен вариант е създаването на дигитализирано заповедно производство, като всички документи следва да се подават в електронен вариант, което би следвало да може да стане от всяко устройство. Заявлението следва да се попълва само електронно – достъп да интернет има във всяко населено място. Не е необходимо да се подават заявления на хартиен носител, нито следва да се изисква електронен подпис за заявителя – само лицето, което твърди, че е кредитор би следвало да може да има достъп до електронното си дело и при издадена заповед за изпълнение – да може да я разпечата на хартиен носител и да я връчи на длъжника. Считаме, че с издаването на заповед за изпълнение следва да приключат функциите на съда при такава дигитална система. Следва заповедта за изпълнение да подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаването на изпълнителен лист. При издадена електронна заповед за изпълнение кредиторът може да образува изпълнително дело за събиране на вземането си – заповедта ще бъде връчена на длъжника от съдебен изпълнител. В случай на възражение срещу заповедта, което да се подава по изпълнителното дело – кредиторът – взискател ще има право да предяви иск за вземането си, като в случай, че не направи това, изпълнителното производство ще се прекратява. При предявен иск – изпълнителното производство ще се спира.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК: Подаването на заявлението ще става единствено и само по електронен образец. Заявителят ще попълва цялото заявление, със задължителни полета, като ще има възможност да избере опция „Не”. Намираме, че за нуждите на заповедното производство, заявленията, които се използват и сега, са в достатъчна степен детайлизирани. Намираме, че предвид целите на заповедното производство – БЪРЗИНА, не е необходима особена детайлизация. Основно е да бъде индивидуализирано вземането по страни, размер и основание – за нуждите на заповедното производство това е абсолютно достатъчно. Съдът , както и досега няма да проверява действителността на заявените данни, като проверката ще бъде ограничена само до формалните изисквания. Не следва заявленията да се подават на хартия – няма никакво основание за това – този, който може да разпечата заявление на хартия, може да попълни просто електронна бланка за това. Необходимо е да се посочи, че към заявлението по чл. 410 от ГПК,освен документ за внесена ДТ и пълномощно, ако заявлението се представя от пълномощник, не е необходимо да се представят никакви приложения. ДТ следва да бъде внасяна чрез директен превод, респ.удръжка от банкова сметка – лицето, което попълва електронно заявление следва да посочи банковата сметка, от която да бъде удържана сумата. Не е невъзможно и вноска на каса – следва да се посочва в електронното заявление номер на извършената транзакция, ако сумата е платена на каса, като следва да е без значение по сметка на кой районен съд е преведена. Когато заявлението се подава от пълномощник – достатъчно е да се посочат индивидуализиращите белези на договора за правна защита и съдействие. По този начин ще се избегне ненужното натоварване на съдебен служител с дигитализиране на хартиените носители и попълване на електронен образец на заявление. Следва да се има предвид, че за всеки един районен съд, тази дейност ще ангажира поне трима служители. Изключение правят свръх натоварените съдилища, , където броят на съдебните служители, които следва да обработват заявленията не може да бъде предвиден – не е ясно колко време ще отнема дигитаризирането да документите и попълването на електронното заявление. С предложения модел в доклада се създава двойнствен режим – ще съществуват от една страна само дигитални досиета, от друга и дела с дигитални и хартиени носители, което нито е удачно, нито ефективно. Ако ще се пристъпва към дигитализиране на заповедното производство, това следва да стане изцяло, без хартиени носители.

Изцяло споделяме виждането, че с въвеждането на служебна проверка за неравноправни клаузи в потребителски договори и задължителното представяне на приложения към заявленията ще затормози съда с голям обем документация и ще го забави значително при разглеждането на заявленията. Не следва да се забравя, че целта на заповедното производство е бързина. Предвид това, в случай, че законодателят прецени, че определена категория договори се нуждаят от служебна ревизия от съда, то тази категория договори, респ. вземанията, произтичащи от тях, следва да бъдат изключени от обхвата на заповедното производство. Представянето на документи към заявлението е ненужно и заради това, че в случай, че длъжникът не оспори вземането то той се съгласява с твърденията за сключен договор, респективно дължимост на задълженията. Всеки, който не е съгласен с него, в т.ч. и ако счита, че съществуват неравноправни клаузи, би следвало да заяви възраженията си. Ако бъде подадено възражение от длъжника – единствено и само тогава е оправдано съдът да се произнася по валидността на договорните клаузи и то в открито заседание, с призоваване на страните, при пълно разгръщане на принципите на процеса за равенство и състезателност. Вярно е, че правната доктрина приема, че потребителят е слабата страна в правоотношението. Независимо от това обаче, прекалена намеса в равнопоставеността в гражданския оборот би било съдът да оказва правна защита тогава, когато същата не е поискана – при липсата на възражение от страна на потребителите.

В заключение, след подаване на електронното заявление и внасяне, респ.доказване внасянето на ДТ с посочване на платежен документ за това, делото следва да бъде разпределено.

Връчванията: Намираме за неудачно запазване на досегашния модел на връчване на документи и книжа. В случай, че заповедното производство се дигитарлизира, то всички документи следва да бъдат единствено и само в електронен вариант. Чрез потребителско име и парола за конкретното дело, всеки заявител следва да има достъп до него, а съобщенията, ако е необходимо да се изпращат такива – за нередовност на заявлението, следва да се осъществява на посочен от заявителя електронен адрес. По този начин връчителите ще бъдат облекчени.

Издаване на заповед за изпълнение: След разпределението на делото, съответният съдия следва да разгледа подаденото заявление и да разпореди издаването, респ. отказ да бъде издадена заповед за изпълнение.

Заповедта за изпълнение следва да се генерира автоматично, съобразно подаденото заявление.

Отказът за издаване на заповед за изпълнение следва да подлежи на обжалване.

До заявителя следва да се изпрати съобщение за издадената заповед, респ. отказ да бъде издадена, по електронен път.

Заявителят, притежавайки парола и потребителско име за конкретното дело, следва да се снабди с издадената заповед за изпълнение, на хартиен носител чрез разпечатването й, която следва да връчи на длъжника чрез съдебен изпълнител.

Издадената заповед за изпълнение следва да бъде основанието за образуване на изпълнително дело. Необходимо е да се премахне издаването на изпълнителен лист в заповедните производства – предложеното към момента ще затрудни изключително работата на съдилищата. В тази връзка е необходимо да се посочи, че институтът на изпълнителният лист освен традиционна няма никаква друга стойност – необосновано е след подлежащ на изпълнение акт да се издава друг документ, който да служи за образуване на изпълнителното производство. При наличието на годно изпълнително основание, издаването на изпълнителен лист е лишено от каквато и да било правна и житейска логика.

Предвид това, считаме, че заповедното производство следва като дело да приключи с издаването на заповед за изпълнение, респ. с отказа за издаване, влязъл в сила. До тук следва да приключи електронната обработка на делата

Удачно е заповедите за изпълнение да бъдат получавани от заявителите на посочения от тях електронен адрес, респ. да се снабдяват с тях с потребителско име и парола само за конкретното дело.

След като се снабдят със заповед за изпълнение – документ, разпечатан на хартиен носител, без да е необходимо каквото и да било удостоверяване – живеем в дигитална епоха, в тежест на заявителят следва да е връчването на заповедта за изпълнение.  Няма никаква пречка заповедта за изпълнение, макар и невлязла в сила да е годно изпълнително основание – за образуване на изпълнително дело. Проверката за надлежната процесуална легитимация ще лежи върху съдебния изпълнител – право да образува изпълнително дело в тези случаи ще има само заявителят, респ. надлежно упълномощен негов процесуален представител. Както и до сега, но чрез съдебния изпълнител, длъжникът ще бъде поканен да изпълни заповедта, респ. да възрази срещу нея, което ще става пред съдебния изпълнител. В случай, че възрази, заявителят ще има право да предяви иск за вземането си, като при неизпълнение на това, изпълнителното производство ще се прекратява. В случай че предяви иск – изпълнителното производство ще се спира до приключване на исковото, след което ще са дължими само сумите, признати със съдебното решение. В исковото производство длъжникът ще има право да възрази и срещу процедурата по издаване на заповед за изпълнение срещу него – напр. че лицето, подало електронното заявление не е имало право за това.

Намираме че по този начин ще бъде постигната целта на заповедното производство – бързина, а правата на страните, в т.ч. и на длъжниците няма да бъдат нарушени по никакъв начин. Така, без да е необходима цялостна промяна както в нормативната уредба, както и в структурата на съдилищата, с разходването на минимални средства /единствено и само за разработването на софтуер/, може да се направи първата крачка в дигитализирането на съдебната система.

Като вярваме в професионалния опит в областта на заповедните производства на лицата, работили по проекта, вярваме, че предложенията ни ще бъдат взети предвид при разработката на софтуера, който ще обслужва заповедните производства. Считаме, че ако заповедното производство приключи с издаване, респ. отказ за издаване на заповед за изпълнение и след това се разграничат исковото, респ. изпълнителното производство, ще бъдат постигнати целите на проекта – оптимизиране работата на съдебната система, намаляване натовареността на съдилищата, изравняването й, а с премахването на формалните изисквания като подпис на лицето, подало молбата за защита до съда, респ. изискванията за електронен подпис, ще се улесни и достъпът на гражданите до правосъдие.

Поздравление по случай деня на българската адвокатура

Уважаеми колеги адвокати, на днешния ден Ви пожелаваме много професионални успехи. Вярваме, че и занапред ще проявявате висок професионализъм, отговорност и борбеност при отстояване на законността. Честит празник!

Поздравление по случай деня на нотариуса

Уважаеми колеги нотариуси, поздравяваме Ви с професионалния Ви празник, който българските нотариуси честват на днешния ден!Дейността на нотариуса, като защита на правата и законните интереси на гражданите и бизнеса и съхраняване на стабилността на гражданския оборот, е изпълнена с много предизвикателства.Пожелаваме Ви, освен крепко здраве, да следвате професионалния си път и да бъдете и занапред гарант на правната сигурност и върховенството на закона.

Честит Ден на Юриста

Уважаеми колеги!

Българска съдийска асоциация Ви поздравява по повод 16 април – професионален празник на българските юристи и съдебни служителни, както и ден на Конституцията на Република България!

Първата българска конституция е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. Тя остава в сила до 1947 г., когато е приета „Конституция на Народна република България“, или още известна като Димитровска конституция, по-късно заменена 1971 г. от т.нар. Живковска конституция. С падането на комунизма е приета нова конституция, която изоставя наименованието „Народна“, това е конституцията от 13 юли 1991 г., приета от VII Велико Народно събрание, която е и действаща. Тя се състои от 169 члена, подредени в 10 глави плюс преходни и заключителни разпоредби.

На този ден БСА Ви поздравява за постигнатите успехи и Ви желае за напред да укрепвате доверието на хората в Конституцията на Република България.

Правото никога не трябва да се нагажда към политиката, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото. — Имануел Кант

ПОКАНА СЕМИНАР “Новият европейския регламент за защита на личните данни EU 2016/679 – GDPR” – 24 април с КЗЛД

Следете информация за семинара и в legalno.bg: http://legalno.bg/archives/3329

Уважаеми дами и господа,

Обучителен център “Темида” има удоволствието да ви покани на еднодневен
семинар на тема “Новият европейски регламент за защита на личните данни
EU 2016/679 – GDPR”, който ще се проведе на 24-и април 2018 година в
София, хотел “Силвър”.

Регламентът влиза в сила на 25 май 2018 г. Научете какви са Вашите нови
задължения и какви стъпки е необходимо да предприемете, за да отговаря
Вашият бизнес на новите изисквания като се включите в специализираното
обучение относно разпоредбите на GDPR.

Лектори ще бъдат г-жа Мария Крумова – Началник отдел „Правни становища
и международно сътрудничество”, г-жа Наталия Николова – Главен експерт в
Комисия за защита на личните данни, Николай Цветанов, адвокатска кантора
“Пенков, Марков и партньори” – адвокат, притежаващ 10-годишен опит в
сферата на IT, медии и телекомуникации и оглавява екипа на “Пенков,
Марков и партньори” в сферата за защита на личните данни, Вихрен Славчев
– IT специалист, изпълнителен директор на “Мнемоника” и един от
основателите й, Димитър Тодоров, адвокатска кантора “Тодоров ЛЛП” –
адвокат, вписан към Софийска адвокатска колегия и синдик към
Министерство на правосъдието на Република България.

На този линк – https://www.youtube.com/watch?v=1dw9nHIPbsU&t=204s –
можете да откриете предварителните интервюта, които лекторите дадоха
пред Обучителен център “Темида”.

Ако съхранявате каквито и да било данни за клиентите и партньорите си,
трябва да се съобразите с изискванията на новия регламент. General Data
Protection Regulation (или Общ регламент относно защитата на данните) ще
засегне всяка организация в ЕС, която съхранява лични данни, както и
всеки един бизнес в рамките на ЕС. Изискванията са комплексни, а глобите
за неспазването им – високи (до 4% от общия оборот на организацията или
до 20 млн. евро).

Изискванията на ЕС за съхранение на лични данни, въведени с GDPR, са
свързани с организационни и технологични мерки, както и с мерки за
съхранение на информацията, вкл. въвежда се изискването определени
типове организации да назначат Служител по защита на данните (DPO – Data
Privacy Officer). Организациите трябва да разполагат с подобна позиция
или като член от персонала, или под формата на външен консултант.
Служителят по защита на данните ще отговаря за съобразността с
изискванията на регламента, ще консултира въвеждането на нови такива и
ще консултира кога и как трябва да бъде осъществено оценяване на
степента на важност на личните данни. Той ще бъде и лицето за контакт с
националните органи за защита на личните данни.

Семинарът е насочен към всички практикуващи юристи и всички
представители на бизнеса, ангажирани в процеса на обработката на лични
данни.

Повече информация относно лекторите, програмата и начина на регистрация
можете да откриете в прикачените по-долу файлове.

С уважение,

Обучителен център “Темида”

Покана

Програма

Регистрационна бланка

Отворено писмо в подкрепа на независимостта на съдебната власт

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

Българска съдийска асоциация застава категорично зад декларираната подкрепа от страна на Съдийската Колегия на Висшия съдебен съвет в подкрепа независимостта на съдебната власт в Република България и осъждането на всяко посегателство върху нея и независимостта на българските магистрати.

Българска съдийска асоциация подкрепя изразеното становище в отвореното писмо на колегите от Съюза на съдиите в България за по-голяма отговорност от страна на медиите при отразяване на съдебните процеси, при спазване на  международните стандарти и Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/.

Необходимо е да подчертаем, че във всяка демократична държава се спазва правилото, записано в ЕКПЧ Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници”. Именно  този  текст защитава свободата на изразяване на мнение, включително и журналистическо. То не е абсолютно и неограничено и не позволява  нарушаване на други защитени права от ЕКПЧ и Конституцията.

Отнасяме се с уважение към журналистите и ценим техния стремеж да защитят и подкрепят своята медия и колегите си, които според тях неправилно са били поставени в неизгодна позиция по висящ процес. Това не бива да става чрез натиск върху конкретен съдия или отделен съд или който и да е орган на съдебната власт. Подобен подход може да се оцени като опит за намеса  в работата на съда, чиято основна функция е намирането на обективната истина и решаването на спора по справедлив и безпристрастен начин.

Разбира се, свободата на словото е едно от големите постижения на всяко демократично общество,  тя винаги е била и ще бъде защитавана от българския съд, стига да се съблюдават   журналистическите стандарти и етични правила.

Заседание на Управителния съвет

До ЧЛЕНОВЕТЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ на “БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ”

Уважаеми членове на Управителния съвет,

На основание чл. 9, ал. 5 от Устава на “Българска съдийска асоциация” свиквам заседание на Управителния съвет, което ще се проведе на 16.02.2018 г. от 15,00 часа в офиса на Сдружението: София, бул. Княз Александър Дондуков 11, ет. 6, при следния дневен ред:

1.Обсъждане на текущи въпроси, свързани с дейността на Сдружението,
2. Обсъждане участието на Сдружението в Съвета по прилагане на Актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в Съдебната система, в Гражданския съвет към ВСС през изтеклата 2017 г. и през настоящата година. Проблеми,
3. Обсъждане финализирането на Проект Grant agreement No JUST/2014/JTRA/AG/EJTR/6866 Human rights establishment – challenges in the integration of persons with disabilities for the legal community with the European Commission, финансиран от Европейската комисия,
4. Представяне на бъдещи инициативи,
5. Важни финансови въпроси и финансова политика,
6. Вземане решение за свикване на Общо събрание,
7. Разни.

Богдана Желявска,
Председател на БСА