Българска Съдийска асоциация изразява следното становище във връзка с Проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България:

С предложените промени се цели промяна в правомощията на президента, изменят се органите на съдебната власт – разделяне на ВСС на съдийски  и прокурорски такъв с отделни правомощия и функции в съдебната система и се изменят правомощия на Президента, на Главния прокурор и на прокуратурата.

  Така предложените промени поставят няколко въпроса – 1. Дали могат да бъдат извършени от Обикновено Народно събрание, 2. Съответстват ли на принципа за разделение на властите и върховенство на закона.

Становището ни е, че голяма част от предлаганите изменения са в правомощията единствено и само на Велико народно събрание.

Конституционният съд е имал възможност да се произнесе по този въпрос /Решение № 3 от 10.04.2003г. по к.д.№ 22 от 2002г./. Когато се правят изменения на Конституцията следва да се вземат предвид мотивите на това решение, в които са изложени следните аргументи:

„Създателите на Конституцията са имали стремежа да установят
трайни демократични конституционни институции, които чрез действията си да утвърдят една нова по своята същност и организация държава, да гарантират необратимостта на демократичния процес и невъзможността той да бъде нарушаван. С тази цел са установени
основните конституционни институции – Народно събрание, президент, вицепрезидент,Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт. Тяхното особено място в държавната йерархия е посочено и в Тълкувателно решение No 14/95 г. по к.д. No
23/95 г. на Конституционния съд (обн., ДВ, бр.85/95 г.), което прогласява
ненакърнимостта на материалните предпоставки за осъществяване на дейността им. Структурата, тяхното място в държавната йерархия, начинът на формиране, основните правомощия и балансът между тях, определени от Великото народно събрание, са гаранция за развитието на демократичния процес при осъществяване принципите за народния суверенитет (чл. 1, ал. 2 К), политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1 и 2 К), разделението на властите (чл. 8 от Конституцията), правовата държава (чл. 4 К) инезависимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 К)“.

„При тълкуването на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се изходи от волята, която народните представители са имали, като са прогласили в преамбюла към нея своята решимост да създадат демократична, правова и социална държава. Великото народно събрание е направило това с изграждането на институции, на които е възложило точно определени функции и правомощия при спазване на принципите за народния суверенитет (чл. 1, ал. 2 К), политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1 и 2 К), разделението на властите (чл. 8 К), правовата държава (чл. 4 К), независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 К). Определеният от Конституцията ред за формиране на основните конституционни институции, мястото им в държавната йерархия и специфичната за всяка от тях дейност установяват необходимия и желан баланс помежду им.

Преходното време и особената политическа обстановка, при които работи Седмото велико народно събрание, са мотивирали представителите на народа в него да създадат стабилна държава с основни институции и техни основни правомощия, които да не могат да бъдат изменяни при всяка значителна промяна на парламентарното мнозинство. Затова в чл. 158 от Конституцията е посочено, че нова Конституция и най-важните промени в действащата са в прерогативите само на Велико народно събрание. А създадените от нея върховни институции, мястото, формирането и структурата на техните органи, както и предоставените им основни правомощия и установеният между тях баланс, са основата на държавата и не би трябвало да може да се променят при лесно изменящата се политическа и парламентарна обстановка в годините на прехода.

Конституционният съд смята, че е опасно тези идеи, които родиха Конституцията на Република България, да могат да бъдат пренебрегнати с промени в нея от едно дори внушително мнозинство на Обикновено народно събрание. При различна политическа обстановка и преценка за моментна целесъобразност това би дало възможност на всяко достатъчно голямо мнозинство да прави конституционни промени, които едно следващо мнозинство в друго Народно събрание да ревизира.”

„Формата на държавно управление по чл. 158, т. 3 от Конституцията се определя според Конституционния съд на основата на чл. 1, ал. 1 от Конституцията от това, дали държавата
е монархия, президентска или парламентарна република и от основните конституционни принципи, върху които тя е изградена – народен суверенитет (чл. 1, ал. 2 К), политически плурализъм (чл. 11, ал. 1 и ал. 2 К), разделение на властите (чл. 8 К), правова държава (чл. 4 К), независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 К). Въз основа на тези принципи конституционният законодател в редица текстове на Конституцията е доразвил и изпълнил със съдържание парламентарната форма на управление, като е създал основните конституционни органи и е определил техните основни правомощия. Парламентарното управление се осъществява чрез системата на основните конституционни органи, от тяхното структуриране, начина на образуването им, статута, мандата и установения между тях баланс – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Конституционен съд и Министерски съвет.

Макар и самостоятелна власт, извън законодателната и изпълнителната съгласно принципа за разделение на властите, съдебната власт и нейните органи (глава шеста от Конституцията) са неразривно свързани с парламентарната форма на управление и са неотменим неин елемент. Органите на съдебната власт контролират актовете на изпълнителната власт в посока на тяхната законосъобразност. Същото е и във връзка със защитата правата на гражданите и с публичните функции на наказателното правосъдие. Управлението на парламентарната държава със създадените от нея закони би било
безсмислено, ако липсва съдебна система, осигуряваща точното им прилагане.“

„Ако конституционният законодател смяташе, че формата на държавно устройство и на държавно управление се определят единствено от чл. 1, ал. 1 и чл. 2 от Конституцията, той щеше да посочи в чл. 158, ал. 3 от нея именно тези разпоредби, а не да даде общата формулировка с израза “форма на държавно устройство и на държавно управление”. В останалите точки на чл. 158 от Конституцията законодателят е подходил точно така. Посочил е конкретно кои членове от нея не могат да бъдат променяни от Обикновено народно събрание.“

„Премахването, сливането, преминаването на някой от основните конституционни органи към друг или заменяне с друг, както и създаването на нови основни конституционни органи е също така промяна във формата на държавно управление. Така е и при промени в структурирането, начина на образуването, статута и мандата на основните органи и установения между тях баланс.

Променя се формата на държавно управление и при промяна на възложените им от Конституцията дейности или ако им се отнемат някои основни правомощия, каквото е например правото на отлагателно вето, което президентът има (чл. 101 К), или правото на Конституционния съд да дава задължително тълкуване на Конституцията (чл. 149, ал. 1, т. 1 К)“.

 „ Неразривно свързано с формата на държавно управление, която би се променила, е и ако се променят структурата, формирането и функциите на звената от съдебната система и статутът на нейните органи, включително висшите конституционно установени длъжности. Така ще е например при сливане на Върховния касационен съд с Върховния административен съд. Промяна е също така, ако например председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд или главният прокурор се избират от Народното събрание или се назначават от неговия председател или от Министерския съвет, а съдиите, прокурорите и следователите се назначават, преместват, повишават или уволняват не от Висшия съдебен съвет, а от друг орган.”

 Следва да се вземе предвид и т. 2 от диспозитива, в който се дава задължително тълкуване на Конституцията:

„2. Формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и изградената от Великото народно събрание чрез редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции –Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им. Във формата на държавно управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата – народен  суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт“.

Предложените конституционни промени засягат пряко статутът, формирането и функциите на висши конституционно установени органи, институции и висши длъжности при тях, а именно на Президента, на Главния прокурор, на прокуратурата, на Висшия съдебен съвет и баланса между тези органи, а също и независимостта на съдебната власт и не са в правомощията на обикновено народно събрание. Те се съдържат в следните разпоредби на Законопроекта за изменение на Конституцията:

1. Относно разпоредбите за назначаване на служебно правителство – чл. 99, ал. 5 от Конституцията: С изменението реално сеотнема се правомощието на президента да назначава служебно правителство по своя преценка. Прави се опит за заобикаляне на решението на Конституционния съд, като не се отменя директно това правомощие, а се предвижда механизъм, при който президентът назначава служебен министър-председател измежду точно определени фигури, които се назначават от парламента и се въвежда негово задължение да назначи предложеното от него правителство и едва при неизпълнение на това задължение, това правомощие се прехвърля на Народното събрание. В действащата Конституция е предвидено изрично, че при невъзможност Народното събрание да излъчи правителство се назначава служебно правителство, посочено от президента – чл. 99, ал. 5. Това е конституционно предвидена функция на конституционно установен орган – Президента на републиката, която възниква по изключение, когато избраните народни представители не могат да формират мнозинство с единни възгледи за начина на управление на държавата и състава на органите, които да я управляват, т.е. не е налице мнозинство, получило необходимите гласове от българския народ. В този случай, като форма на баланс между конституционно установените органи, на Народното събрание е отнето правото да излъчи правителство и то е прехвърлено на президента на републиката, като Конституцията го оправомощава по собствена преценка да излъчи състава на кабинета. Президентът на републиката е орган, избран пряко от народа, единственият в тази ситуация, който е получил необходимите гласове от страна на народа и има необходимата представителност за да прецени състава на кабинета, който да управлява държавата до провеждане на нови избори.

 Разпоредбите за назначаване на служебното правителство са част от определения от Конституцията ред за формиране на основна конституционна институция, както и регламентират дейността и правомощията на друга такава – президента, установяващи необходимия и желан баланс между правомощията на президента и Народното събрание. Те могат да се променят по начина, по който е предвидено в законопроекта единствено от Велико народно събрание, тъй като се засягат основна конституционно установена функция на конституционно установен орган – президента и с тях се нарушава баланса в правомощията между него и народното събрание в конкретната хипотеза на невъзможност то да избере правителство.

1.  Относно изменението на чл.126 от Конституцията: Предвижда се, че структурата на прокуратурите е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. С това изменение се променя и формирането на звено на съдебната система(прокуратурата) и по същество се създава нова система на прокурорските органи, като директно се закрива прокуратурата при Върховния административен съд. Разпоредбата е част от определения от Конституцията ред за формиране на основна конституционно установено звено на съдебната система и може да се промени по начина, по който е предвидено в законопроекта, единствено от Велико народно събрание.
2.  Относно изменението на чл. 127, т. 5 и 6 от Конституцията: Отпада възможността прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и се ограничава възможността ѝ да участва в административни и граждански дела до случаите за защита на правата и законните интереси на малолетни и непълнолетни и за защита на значим обществен интерес на лица, които се нуждаят от закрила. Директно отпада уредено със създаването на Конституцията от Великото народно събрание основно правомощие на прокуратурата,  свързано с установяване на баланс и контрол между съдебната и изпълнителната власт. Държавата се лишава от възможността да иска отмяна на незаконосъобразни актове, чрез органа, натоварен да следи за законността, съгласно същата разпоредба. По този начин, основното задължение на прокуратурата да следи за законността, като общо понятие, а не само като функция в наказателното правораздаване, остава без съдържание, поради липса на механизъм за това. Силно се ограничава възможността на прокуратурата да участва в административни и граждански дела в защита интереса на държавата и обществото.

Разпоредбите уреждат основна функция на конституционно установено звено на Съдебната власт и баланса между властите и държавните органи, и може да се промени по начина, по който е предвидено в законопроекта единствено от Велико народно събрание.

• Относно изменението на чл. 126, ал. 2 от Конституцията: Отпадат функциите на Главният прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Директно отпада уредено със създаването на Конституцията от Великото народно събрание основно правомощие на конституционно установен орган,  свързано с установяване на баланс и контрол между съдебната и другите власти и техните органи. Въпреки, че това правомощие привидно е насочено към вътрешната уредба на Прокуратурата на Република България, то е директно свързано с взаимодействието между Главния прокурор с другите власти и органите, чрез които осъществяват функциите си, доколкото прокуратурата като институция носи отговорност за спазване на законността на държавата, а правомощието по чл. 126, ал. 2 от Конституцията е единственото законно средство на висшия конституционен орган – Главния прокурор, да влияе на този процес.

Разпоредбата урежда основна функция на основен конституционно установен орган, свързана с баланса между властите и конституционно установените органи и може да се промени по начина, по който е предвидено в законопроекта единствено от Велико народно събрание.

• Относно измененията на чл. 129 – чл.130в от Конституцията и свързаните с тях изменения в чл. 84, т. 16: Висшият съдебен съвет се разделя на два самостоятелни органа – Висш съдебен съвет и прокурорски съвет. Отнемат се правомощия на ВСС по отношение на прокурори и следователи и се предвижда, че председателите на ВАС и ВКС се избира от ВСС, в който не участват представители на прокуратурата и следствието. Създава нов орган – Прокурорски съвет, без конституционна регламентация, с правомощия за назначаване, повишаване, преместване на прокурори и следователи и се предвижда негово правомощие за назначаване на Главния прокурор, както и в областта на бюджетите на прокуратурата и следствието, като по същество се създава нов орган в съдебната система и се дава числен превес на членовете на прокурорския съвет, избрани от Народното събрание пред професионалната квота, избрана пряко от прокурорите.

По същество с тези промени се закрива Висшият съдебен съвет, така както е създаден и уреден в Конституцията от Великото народно събрание и се създават два нови органа с различен начин на конституиране, състав и функции, както и начин на взаимодействие помежду си и може да се промени по начина, по който е предвидено в законопроекта единствено от Велико народно събрание.

С регламентация  на начина по който се формира Прокурорския съвет, законодателната власт, чрез избраните от нея членове, придобива възможността да назначава, освобождава, премества, повишава и наказва прокурорите и следователите в страната, т.е.добива значителен контрол върху магистратите, които ръководят наказателното производство в досъдебната фаза, повдигат и поддържат обвинението пред съда, както и провеждат разследване, включително на престъпления, извършени от властта. По този начин, те реално придобиват възможност за контрол не само в досъдебната фаза на наказателното производство, но и в съдебната, тъй като съдът се произнася единствено по обвинителни актове, внесени от прокуратурата след проведено разследване. Освен това, докато има забрана за членове на прокурорската колегия да се избират от Народното събрание прокурори и следователи, то няма ограничение всичките 6 члена да бъдат адвокати. Следва да се има предвид, че обичайно прокурорът и адвокатът са страни в наказателния процес с противоположни интереси – прокурорът обвинява, а адвокатът е защитник на обвиняемите/подсъдимите. От това следва, че с предлаганите промени, едната от страните в наказателния процес е поставена в кадрова зависимост от другата, което е в пряко противоречие с принципа за независимостта на българските магистрати, част от които са прокурорите и следователите и поставя съмнение във възможността на държавата да осигури справедлив процес. Такъв, без независимо разследване и обвинение е невъзможен.

С разпоредбите се закрива Висшият съдебен съвет – конституционно установен орган на съдебната власт, така както е създаден и уреден в конституцията от Великото народно събрание и се създават два нови органа с различен начин на конституиране, състав и функции, както и начин на взаимодействие помежду си, която промяна може да бъде извършена единствено от Велико народно събрание. Нарушава се независимостта на съдебната власт, като се предоставя възможност за пряк кадрови контрол от страна на политиците, които са част от законодателната власт и свързаната с нея – изпълнителна, върху прокуратурата и следствието, и за косвен върху резултатите от наказателното производство в България. Нарушава се баланса между трите власти и се поставя под съмнение възможността в Държавата да се проведе наказателно производство срещу лица от действащата власт.

• Относно измененията на чл. 129, ал. 2 от Конституцията: С изменението реално се отнема се правомощието на президента да назначава с указ председателите на ВКС и ВАС.  Директно отпада уредено със създаването на Конституцията от Великото народно събрание основно правомощие на основен конституционен орган,  свързано с установяване на баланс и контрол между конституционно установените органи, поради което тази промяна е в компетенциите единствено на Велико народно събрание.

Даниела Попова –

Председател на УС на

Българска съдийска асоциация

Българска съдийска асоциация изразява съпричастност с личността на Главния прокурор на Република България и семейството му, срещу които бе извършено тежко престъпление.

Надяваме се на бързо разследване, разкриване на извършителите и изправянето им пред съда.

Изразяваме становището си, че подобни деяния са недопустими в правова държава.

БСА изразява несъгласието си с негативната медийна кампания, насочена срещу магистрат по повод изявление на Държавния секретар на САЩ. На 05.02.2020г. Държавният секретар на САЩ обяви забрана за съдия от Специализирания наказателен съд, съпругата и дъщеря му да посещават САЩ. След изявлението, в редица медии се появиха публикации относно личните и професионални качества на магистрата, както и за законосъобразността на взетите от него решения. Стигна се до там, че журналисти посещават дома му с твърдения, че същият се укрива. Така по недопустим начин се атакува личността на съдията, навлезе се в сферата на личния му живот, извън всякакви принципи на журналистическата етика.

Съзнавайки правото на гражданите да получават и разпространяват информация, както и свободата на словото в демократичните държави, изразяваме несъгласието си с използваните от медии и журналисти способи за събиране на информация, както и с използваните изрази и квалификации, с които се засяга не само личността и достойнството на колегата ни, но се уронва авторитета и на съдебната власт. Намираме, че в случая е налице злоупотреба със свободата на словото, засягаща авторитета както на отделния магистрат, така и на съдебната система като цяло. Недопустимо е в правова държава да се произнасят присъди от медии без наличие на никакви изнесени факти и доказателства по отношение на извършени престъпления или дори нарушения от български гражданин, а още повече магистрат, осъществявал правораздавателна дейност съобразно законодателството на страната.

07.02.2020 г.                                   Управителен съвет на

Гр. София                                                 Българска съдийска асоциация

Българска Съдийска Асоциация използва възможността да заяви становището си относно възможността заповедните производства да бъдат възложени на съдебните изпълнители.

Намираме, че разглеждането на заявленията и издаването  на заповеди за изпълнение следва да останат в компетентността на съдилищата. Касае се за правораздавателна дейност, която принадлежи съгласно Конституцията на съдилищата. Възлагането на заповедните производства на съдебните изпълнители от една страна ще доведе до необосновано смесване на функции – органът, издал изпълнителното основание, ще осъществява и неговото изпълнение, а от друга страна – доколкото възлагането на заповедните производства не би могло да остане само в рамките на държавното съдебно изпълнение, ще се достигне до възлагане на правораздавателни функции на органи, които имат и частно правен характер, каквито са частните съдебни изпълнители.

Не е без значение в случая, че възлагането на заповедните производства няма да доведе до значително облекчаване натовареността на съдилищата. Заповедните производства, съгласно методиката за определяне натовареността на съдилищата, са с най-нисък коефициент на тежест и са с ниска степен на фактическа и правна сложност, предвид формалния им характер. Дори заповедите за изпълнение да бъдат издавани от друг орган, то изпълнителният лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение пак би следвало да бъде издаден от съд, доколкото е недопустимо органът издал подлежащия на изпълнение акт да осъществява и принудителното му изпълнение.

Отделно от това, остава проблемът с установителните производства, които се развиват след издаване заповедта за изпълнение. След измененията на ГПК от 2017 г. броят на производствата по чл. 422 от ГПК рязко се увеличи. Дори заповедите за изпълнение да бъдат издавани от други органи, то в системата на съдилищата ще останат същата бройка искови  дела.

Следва да се отчете, че броят на съдебните изпълнители е значително по-малък от броя на съдиите. Има много съдилища с по един съдебен изпълнител при двама до четирима съдии. Ако им бъдат възложени допълнителни функции това неминуемо ще наложи и увеличаване броя на съдебните изпълнители.

Намираме, че проблемите в заповедното производство биха могли да бъдат преодолени и без да се променя компетентността за издаването на заповедите за изпълнение. Необходими са законодателни промени в няколко насоки:

1. Да се върне уредбата, при която ако длъжникът не може да бъде намерен – заповедта да влиза в сила и да се издава изпълнителен лист. Практиката показва, че лице, което не е открито в заповедното производство не може да бъде намерено и в исковото, каквото към настоящия момент задължително се развива в тези хипотези. В този случай производството протича с участие на особен представител, който въпреки желанието си, не може да проведе пълна защита поради липсата на информация относно фактическото положение. В резултат на това производството приключва без последваща възможност за защита, каквато имаше длъжникът преди промените, а именно – възражение по чл. 423 от ГПК. Връщането на предишната уредба ще доведе от една страна намаляване броя на делата, от друга – няма да наруши правата на длъжниците, доколкото за същите е налице възможност да подадат възражение по чл. 423 от ГПК.
2. При подадено възражение от длъжник в заповедното производство да не се образува отделно исково такова – няма пречка да се счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение играе роля на искова молба, възражението – на отговор. Необходимо ще е довнасяне на ДТ, да се представят посочат доказателствата /от ищеца заявител/, които да се връчат за отговор на ответника /длъжник/ – по този начин реално ще намалее бройката на делата – ще се образува само едно дело, вместо две, както до сега заповедно и исково. Няма да има нужда от повторно издирване на длъжника, при наличие на осъществено вече надлежно връчване по делото.
3. Заповедното производство да остане само за претенции, които подлежат на разглеждане от районния съд, в т.ч. и заявленията по чл. 417 от ГПК. Практиката показва, че в случаите на издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи въз основа на тях винаги се развива установително производство. Ако заповеди за незабавно изпълнение се издават само за суми, подсъдни на районния съд ще намалее бройката на делата в районните съдилища, като едновременно с това няма да се увеличи броя на делата в окръжните съдилища, които и сега разглеждат установителните производства. При такава промяна ще се промени само видът на иска осъдителен, а не установителен.

Българска съдийска асоциация подкрепя идеята за централизирано автоматизирано заповедно производство. Намираме, че с изготвените предложения е поставено началото на този процес. Необходимо е обаче да се реши дали заповедното производство ще бъде дигитализирано, или ще се създаде хибрид от дигитално дело и хартиено такова. Считаме, че на първо място следва да се реши кога приключва заповедното производство – с издаването на заповед за изпълнение или с издаването на изпълнителен лист. В настоящата концепция, предвид неуточнения момент на приключване на производството, се съдържат редица проблеми.  По принцип производството пред съответната инстанция приключва при постановяване на акт по същество. Издаването на изпълнителен лист е последица от влязло в сила съдебно решение. Последователното прилагане на основните правни принципи сочи, че заповедното производство приключва с издаването на заповед за изпълнение, респ. отказ да се издаде. Предвид това, намираме, че не съществува нито правна нито каквато и да било друга пречка за своевременно дигитализилране на заповедните производства – необходимо е да се създаде единствено съответен софтуер.

 Намираме, че удачен вариант е създаването на дигитализирано заповедно производство, като всички документи следва да се подават в електронен вариант, което би следвало да може да стане от всяко устройство. Заявлението следва да се попълва само електронно – достъп да интернет има във всяко населено място. Не е необходимо да се подават заявления на хартиен носител, нито следва да се изисква електронен подпис за заявителя – само лицето, което твърди, че е кредитор би следвало да може да има достъп до електронното си дело и при издадена заповед за изпълнение – да може да я разпечата на хартиен носител и да я връчи на длъжника. Считаме, че с издаването на заповед за изпълнение следва да приключат функциите на съда при такава дигитална система. Следва заповедта за изпълнение да подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаването на изпълнителен лист. При издадена електронна заповед за изпълнение кредиторът може да образува изпълнително дело за събиране на вземането си – заповедта ще бъде връчена на длъжника от съдебен изпълнител. В случай на възражение срещу заповедта, което да се подава по изпълнителното дело – кредиторът – взискател ще има право да предяви иск за вземането си, като в случай, че не направи това, изпълнителното производство ще се прекратява. При предявен иск – изпълнителното производство ще се спира.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК: Подаването на заявлението ще става единствено и само по електронен образец. Заявителят ще попълва цялото заявление, със задължителни полета, като ще има възможност да избере опция „Не”. Намираме, че за нуждите на заповедното производство, заявленията, които се използват и сега, са в достатъчна степен детайлизирани. Намираме, че предвид целите на заповедното производство – БЪРЗИНА, не е необходима особена детайлизация. Основно е да бъде индивидуализирано вземането по страни, размер и основание – за нуждите на заповедното производство това е абсолютно достатъчно. Съдът , както и досега няма да проверява действителността на заявените данни, като проверката ще бъде ограничена само до формалните изисквания. Не следва заявленията да се подават на хартия – няма никакво основание за това – този, който може да разпечата заявление на хартия, може да попълни просто електронна бланка за това. Необходимо е да се посочи, че към заявлението по чл. 410 от ГПК,освен документ за внесена ДТ и пълномощно, ако заявлението се представя от пълномощник, не е необходимо да се представят никакви приложения. ДТ следва да бъде внасяна чрез директен превод, респ.удръжка от банкова сметка – лицето, което попълва електронно заявление следва да посочи банковата сметка, от която да бъде удържана сумата. Не е невъзможно и вноска на каса – следва да се посочва в електронното заявление номер на извършената транзакция, ако сумата е платена на каса, като следва да е без значение по сметка на кой районен съд е преведена. Когато заявлението се подава от пълномощник – достатъчно е да се посочат индивидуализиращите белези на договора за правна защита и съдействие. По този начин ще се избегне ненужното натоварване на съдебен служител с дигитализиране на хартиените носители и попълване на електронен образец на заявление. Следва да се има предвид, че за всеки един районен съд, тази дейност ще ангажира поне трима служители. Изключение правят свръх натоварените съдилища, , където броят на съдебните служители, които следва да обработват заявленията не може да бъде предвиден – не е ясно колко време ще отнема дигитаризирането да документите и попълването на електронното заявление. С предложения модел в доклада се създава двойнствен режим – ще съществуват от една страна само дигитални досиета, от друга и дела с дигитални и хартиени носители, което нито е удачно, нито ефективно. Ако ще се пристъпва към дигитализиране на заповедното производство, това следва да стане изцяло, без хартиени носители.

Изцяло споделяме виждането, че с въвеждането на служебна проверка за неравноправни клаузи в потребителски договори и задължителното представяне на приложения към заявленията ще затормози съда с голям обем документация и ще го забави значително при разглеждането на заявленията. Не следва да се забравя, че целта на заповедното производство е бързина. Предвид това, в случай, че законодателят прецени, че определена категория договори се нуждаят от служебна ревизия от съда, то тази категория договори, респ. вземанията, произтичащи от тях, следва да бъдат изключени от обхвата на заповедното производство. Представянето на документи към заявлението е ненужно и заради това, че в случай, че длъжникът не оспори вземането то той се съгласява с твърденията за сключен договор, респективно дължимост на задълженията. Всеки, който не е съгласен с него, в т.ч. и ако счита, че съществуват неравноправни клаузи, би следвало да заяви възраженията си. Ако бъде подадено възражение от длъжника – единствено и само тогава е оправдано съдът да се произнася по валидността на договорните клаузи и то в открито заседание, с призоваване на страните, при пълно разгръщане на принципите на процеса за равенство и състезателност. Вярно е, че правната доктрина приема, че потребителят е слабата страна в правоотношението. Независимо от това обаче, прекалена намеса в равнопоставеността в гражданския оборот би било съдът да оказва правна защита тогава, когато същата не е поискана – при липсата на възражение от страна на потребителите.

В заключение, след подаване на електронното заявление и внасяне, респ.доказване внасянето на ДТ с посочване на платежен документ за това, делото следва да бъде разпределено.

Връчванията: Намираме за неудачно запазване на досегашния модел на връчване на документи и книжа. В случай, че заповедното производство се дигитарлизира, то всички документи следва да бъдат единствено и само в електронен вариант. Чрез потребителско име и парола за конкретното дело, всеки заявител следва да има достъп до него, а съобщенията, ако е необходимо да се изпращат такива – за нередовност на заявлението, следва да се осъществява на посочен от заявителя електронен адрес. По този начин връчителите ще бъдат облекчени.

Издаване на заповед за изпълнение: След разпределението на делото, съответният съдия следва да разгледа подаденото заявление и да разпореди издаването, респ. отказ да бъде издадена заповед за изпълнение.

Заповедта за изпълнение следва да се генерира автоматично, съобразно подаденото заявление.

Отказът за издаване на заповед за изпълнение следва да подлежи на обжалване.

До заявителя следва да се изпрати съобщение за издадената заповед, респ. отказ да бъде издадена, по електронен път.

Заявителят, притежавайки парола и потребителско име за конкретното дело, следва да се снабди с издадената заповед за изпълнение, на хартиен носител чрез разпечатването й, която следва да връчи на длъжника чрез съдебен изпълнител.

Издадената заповед за изпълнение следва да бъде основанието за образуване на изпълнително дело. Необходимо е да се премахне издаването на изпълнителен лист в заповедните производства – предложеното към момента ще затрудни изключително работата на съдилищата. В тази връзка е необходимо да се посочи, че институтът на изпълнителният лист освен традиционна няма никаква друга стойност – необосновано е след подлежащ на изпълнение акт да се издава друг документ, който да служи за образуване на изпълнителното производство. При наличието на годно изпълнително основание, издаването на изпълнителен лист е лишено от каквато и да било правна и житейска логика.

Предвид това, считаме, че заповедното производство следва като дело да приключи с издаването на заповед за изпълнение, респ. с отказа за издаване, влязъл в сила. До тук следва да приключи електронната обработка на делата

Удачно е заповедите за изпълнение да бъдат получавани от заявителите на посочения от тях електронен адрес, респ. да се снабдяват с тях с потребителско име и парола само за конкретното дело.

След като се снабдят със заповед за изпълнение – документ, разпечатан на хартиен носител, без да е необходимо каквото и да било удостоверяване – живеем в дигитална епоха, в тежест на заявителят следва да е връчването на заповедта за изпълнение.  Няма никаква пречка заповедта за изпълнение, макар и невлязла в сила да е годно изпълнително основание – за образуване на изпълнително дело. Проверката за надлежната процесуална легитимация ще лежи върху съдебния изпълнител – право да образува изпълнително дело в тези случаи ще има само заявителят, респ. надлежно упълномощен негов процесуален представител. Както и до сега, но чрез съдебния изпълнител, длъжникът ще бъде поканен да изпълни заповедта, респ. да възрази срещу нея, което ще става пред съдебния изпълнител. В случай, че възрази, заявителят ще има право да предяви иск за вземането си, като при неизпълнение на това, изпълнителното производство ще се прекратява. В случай че предяви иск – изпълнителното производство ще се спира до приключване на исковото, след което ще са дължими само сумите, признати със съдебното решение. В исковото производство длъжникът ще има право да възрази и срещу процедурата по издаване на заповед за изпълнение срещу него – напр. че лицето, подало електронното заявление не е имало право за това.

Намираме че по този начин ще бъде постигната целта на заповедното производство – бързина, а правата на страните, в т.ч. и на длъжниците няма да бъдат нарушени по никакъв начин. Така, без да е необходима цялостна промяна както в нормативната уредба, както и в структурата на съдилищата, с разходването на минимални средства /единствено и само за разработването на софтуер/, може да се направи първата крачка в дигитализирането на съдебната система.

Като вярваме в професионалния опит в областта на заповедните производства на лицата, работили по проекта, вярваме, че предложенията ни ще бъдат взети предвид при разработката на софтуера, който ще обслужва заповедните производства. Считаме, че ако заповедното производство приключи с издаване, респ. отказ за издаване на заповед за изпълнение и след това се разграничат исковото, респ. изпълнителното производство, ще бъдат постигнати целите на проекта – оптимизиране работата на съдебната система, намаляване натовареността на съдилищата, изравняването й, а с премахването на формалните изисквания като подпис на лицето, подало молбата за защита до съда, респ. изискванията за електронен подпис, ще се улесни и достъпът на гражданите до правосъдие.