Становище на СЕЕ относно промени в ЗСВ

ДО

Министерството на правосъдието
Дирекция „Съвет по законодателството”

С Т А Н О В И Щ Е

от „Съдии за единна Европа”
относно подготвяните промени в Закона за съдебната власт

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Представляваното от мен професионално сдружение намира за най-неотложни промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързани с кариерното развитие на съдиите, прокурорите и следователите (тяхното повишаване или преместване в длъжност), тъй като действащите в момента процедурни правила по никакъв начин не улесняват, а напротив – блокират и забавят конкурсните; предизвикват напрежение в професионалната гилдия и в крайна сметка – създават несигурност в служебния статут на колегите.

Ето до какво се свеждат идеите ни за ревизиране на действащите разпоредби на ЗСВ.

I.Относно конкурсите за повишаване в длъжност:

1.Насрочването и провеждането на конкурсните процедури за повишаване в по-високи по степен съд, прокуратура или следствена служба следва да са подчинени на два вида задължителни правила – за периодичност на конкурсите и за конкретен срок, в който същите се провеждат.
С изменения в чл. 188 или чл. 189 ЗСВ би могло да се регламентира, че конкурсите за повишаване се обявяват задължително от Висшия съдебен съвет (ВСС) веднъж или два пъти годишно. Това ще даде регулярна възможност на всички магистрати периодично да участват в процедури за заемане на по-висока длъжност, като при евентуален неуспех, законът ще им гарантира, че след определен (нормативно закрепен) период от време (не повече от една година) отново ще могат да се явяват на конкурс. По този начин ще се активизира и кадровата политика.
Считаме за необходимо да се регламентира изрично и срочността на конкурсите, като се предвиди (напр. в чл. 190 ЗСВ), че цялата процедура – от момента на обявлението й до момента на окончателното произнасяне на ВСС относно повишаването на конкретен магистрат – следва да се развие в рамките на не повече от два месеца. Така ще се преодолее абсурдната ситуация конкурсите за повишаване да продължават повече от година, а кандидатстващите да са в неизвестност относно професионалното си развитие.
2.Предлагаме правилата за състава на конкурсните комисии, регламентирани в чл. 189, ал.4 и сл. ЗСВ и относно начина за провеждане на събеседването (чл. 192, ал.1 ЗСВ) да бъдат променени в следните насоки:
Изрично следва да се уреди, че конкурсните комисии следва да включват само магистрати на върховно ниво – прокурори от ВКП/ВАП и съдии от ВКС/ВАС. Сегашният им състав не е такъв във всички случаи – напр. кандидатите за окръжно ниво събеседват със съдии или прокурори от апелативните инстанции. Два са мотивите за подобна промяна: първо, съгласно Конституцията, върховният съдебен надзор за правилно прилагане на законите е правомощие на ВКС и ВАС, а главният прокурор, чрез заместниците му (а практически – и чрез прокурорите от ВКП и ВАП) упражняват методическо ръководство и надзор върху дейността на всички прокурори в страната; магистратите на това ниво са с най-задълбочена професионална подготовка и са отлично запознати с конкретните организационни и законодателни проблеми на съдебната система; и второ, съставянето на конкурсните комисии единствено от магистрати на върховно ниво ще внесе допълнителна гаранции за безпристрастност и липса на субективизъм при събеседването, тъй като „инстанционната дистанция” между членовете на комисията и кандидата е вид гаранция, че при събеседването няма да надделяват личностни пристрастия, провокирани от близки или влошени колегиални отношения.
Необходимо е и приемането на изричен регламент относно пределите на събеседването, тъй като сегашната абстрактна формулировка на чл. 192, ал.1 ЗСВ (че същото се извършва „по практически въпроси, свързани с прилагането на законите”) е твърде неясна и създава реален риск от злоупотреби и нееднакво третиране на кандидатите.
От една страна, при това събеседване следва да отпадне практиката магистратите да бъдат изпитвани по теоретични правни въпроси или по съдържанието на законите, защото ежедневната им работата безусловно предполага такива познания. В същото време, събеседването трябва да протича по предварително дефинирани в закона ред и кръг от въпроси, които се засягат. Така например, в началото кандидатът следва да проведе самопрезентация пред комисията, като представи начина, по който организира и администрира работата си като магистрат; как планира и извършва конкретни процесуални действия; какви способи прилага, за да изготвя актовете си качествено и в срок. По-нататък същият следва да изложи пред комисията своята визия относно концептуални въпроси, свързани със служебната му дейност (какви са законодателните проблеми, които възпрепятстват работата му; как преодолява проблемите с противоречивата съдебна практика по някои правни въпроси; какъв е личният му принос към укрепване на общественото доверие в правосъдието и т.н). Накрая, по преценка на комисията могат да се задават и въпроси, свързани с конкретни дела, решени от кандидата, които са били предварително проучени от член(ове) на комисията.
3.Считаме за необходимо и внасянето на промени в чл. 192, ал.4-5 ЗСВ относно начина, по който се извършва цялостното оценяване на кандидатите за повишаване в длъжност. Отговорността за кадровата политика трябва да се концентрира върху ВСС, който да има оперативна самостоятелност относно финалната комплексна оценка на всеки кандидат за повишаване. В момента фактически „кадруването” се извършва от конкурсните комисии, които поставят оценка на кандидата и обвързват ВСС с класиране, с което той трябва да се съобрази. Нашата идея е оценката от събеседването да е само част от общата комплексна оценка (ОКО), която след приключване на конкурса ВСС поставя на кандидатите. Така например ОКО, давана от ВСС може да включва сбора от: 1) оценката от събеседването с конкурсна комисия; 2) оценка от атестацията и кадровата справка; 3) успех от държавните изпити на кандидата; 4) евентуално налични „бонус точки”, които могат да се дават при научна степен по правни науки; проведени от кандидата допълнителни специализации, квалификации и обучения във връзка с професионалната му дейност; извършвана от него преподавателска дейност по правни науки във висше училище или Националния институт на правосъдието; участие в работни групи по изменения в законодателството или такива, свързани с изготвяне на документи за нуждите на правосъдната с-ма /като например по ОПАК/; служебни грамоти и награди от ВСС.
4.Намираме за резонно и въвеждането на особени правила, по които да се провежда конкурсът за повишаване на длъжност във върховните съдилища и прокуратури на РБ. Целесъобразно е този изпит да не протича по процедурата за конкурси за окръжните и апелативните съдебни и прокурорски инстанции, а да бъде реципирана позитивната практика в други европейски държави подобно повишаване да се извършва въз основа на публикации, представяне на конкретна теоретична или практическа теза по даден въпрос и т.н.
5.Според нас са необходими и промени в правната регламентация на обжалването на решенията на ВСС, с които се отказва повишаване на конкретен магистрат и се взема решение за повишаване на друг (чл.193, ал.6 ЗСВ). Сегашният режим позволява евентуално обжалване на резултатите от проведен конкурс да стопира цялостната процедура по назначаване на кандидатстващите магистрати. Предлагаме промените да са в две направления: първо, когато кандидат не бъде назначен на желано от него място и обжалва отказа на ВСС, жалбата да не спира изпълнението на решението относно назначените магистрати (противното води до неоснователно засягане на чужда правна сфера и буквално блокиране на назначенията с повече от година време) и второ, в случай, че евентуална жалба бъде уважена от Върховния административен съд, това да не води до отмяна на нито едно от назначенията в конкурса; в тази хипотеза би могло да се предвиди, че ВСС прегласува решението си само относно обжалвалия кандидат, като с новото си решение ВСС повторно отказва да го назначи или го назначава на длъжност в органа, пред който е кандидатствал (ако във въпросния орган няма вакантна длъжност, следва да се предвиди възможност за разкриване на допълнителна бройка).
6.Извън чисто процедурните промени в организацията на конкурсите, предлагаме и частични промени относно изискуемия от съдиите и прокурорите юридически стаж за повишаване в длъжност.
Сегашният режим в чл. 164 ЗСВ е небалансиран по отношение на времето за кариерно израстване. Така например, повишаването от районна в окръжна инстанция изисква 8-годишен юридически стаж, а за апелативните съдилища и прокуратури този стаж е 10 години. Тук е нелогично кариерното повишение на окръжно ниво да изисква 8 години в районната инстанция, а последващото преминаване в апелативната инстанция да изисква само още две години такъв стаж. От друга страна, изключително дългият стаж от 8 години, предвиден в чл. 164, ал.2 ЗСВ, действа демотивиращо спрямо младите магистрати на районно ниво, голяма част от които са вече и възпитаници на Националния институт на правосъдието, респ. притежават ниво на значителна правна и практическа подготовка. Затова предлагаме изискуемият стаж за окръжно ниво (прокуратура и съд) да бъде 7 години, а в апелативните и касационните инстанции сегашният регламент (съответно – по 10 и 12 години) да бъде запазен.

II.Относно конкурсите за преместване в равна по степен длъжност, считаме, че такива следва да се провеждат само при преместване на магистратите между прокуратурата, съда и следствието (напр. от прокуратурата в съда, или обратното; от следствието в прокуратурата или в съда или обратното и пр.). Редът за насрочването им, тяхната организация, провеждане и обжалване следва да са идентични с тези за повишаване на магистратите.
Не така стоят нещата обаче с преместването на равна по степен длъжност в същите структури на съдебната власт (напр. от един районен съд в друг; от една окръжна прокуратура в друга; от един окръжен следствен отдел в друг и т.н.). В тези случаи конкурсното начало, във вида му, в който съществува, не е оправдано. Не е необходимо напр. кандидатите да се явяват на конкурсен изпит пред комисия. Считаме, че в това отношение разпоредбата на действащия ЗСВ е дискриминационна и подлага колегите, които по семейни или други лични причини желаят да сменят града, в който живеят, при наличие на свободни места в съответния съд, в по-неблагоприятно положение от другите, които се явяват на конкурс за повишаване.

Като съпредседател на Сдружението „СЕЕ”, оставам на разположение за открита дискусия по направените от нас предложения и изразявам готовност, в случая, че същите бъдат споделени, да внесем допълнителни подробности и да съдействаме за юридическото им оформяне в нормативните текстове на ЗСВ.

С уважение:
Богдана Желявска,
съпредседател на „ССЕ”