Министерският съвет прие втория пакет от промени в Закона за съдебната власт, като сред тях са засилване на съдийското самоуправление и реформата в прокуратурата, съобщиха от „Дондуков” 1.
С новите текстове се регламентира възможността общите събрания на съдиите да предлагат и изслушват кандидатите за председател на съответния съд и да изказват становище относно кандидатурите. Целта е да се ограничат „възможностите за непублично въздействие”.
Вижте цялата публикация на:
Концепция за промяна в структурите на Министерство на труда и социалната политика, Държавна агенция за закрила на детето и Съдебната власт, представи в Народното събрание Султанка Петрова – депутат от Патриотичен фронт.
Вижте ВИДЕО!
Нова държавна агенция да поеме грижата за децата, семейството, възрастните и хората с увреждания. Това предвижда концепция за преструктириране на системата, представен днес от депутата от Патриотичния фронт Султанка Петрова.
Проектът предвижда закриване на Държавната агенция за закирла на детето, на отделите за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хора с увреждания ,Комисията за защита от дискриминация и брачните състави в гражданските съдилища. На тяхно място ще дойде новата мегаструктура. Новият орган трябва да е на пряко подчинение към Министерски съвет.
Цялата статия вижте на: standart
Четвърти дискусионен форум, посветен на злоупотребите с правата на децата в риск, се проведе в Народното събрание по инициатива на народния представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова. Continue reading
Без бебета в социалните домове
Пълна забрана деца под 3-годишна възраст да бъдат настанявани в специализирани институции. Това предложи шефът на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Ева Жечева на кръгла маса на тема „Нарушаване на правата на децата в риск“. Continue reading
Пълна забрана деца под 3-годишна възраст да бъдат настанявани в специализирани институции. Това предложи шефът на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Ева Жечева на кръгла маса на тема “Нарушаване на правата на децата в риск”. Султанка Петрова и нейният екип ще подготвят законодателна инициатива за преструктуриране на органите за закрила на детето. Continue reading
Адвокати: ДАЗД е мъртва структура и трябва да бъде закрита
Във времена на криза Европа не може да си позволи да игнорира правата на децата. Това заяви председателят Българска съдийска асоциация Богдана Желявска на кръгла маса на тема “Нарушаване на правата на децата в риск”. Дискусията бе организирана от депутата от Патриотичния фронт Султанка Петрова в Народното събрание. Continue reading
– Г-жо Желявска, каква е ситуацията със стратегията за съдебната реформа след изслушването, което организира ВСС? Постигна ли се консенсус между различните институции и магистратите?
– Още от началото на август, когато дадохме нашето рамково становище по Стратегията, казахме, че тя трябва да постави началото на един много широк обществен дебат за съдебната реформа и приветствахме усилията, които Министерство на правосъдието полага за това. Много е важно да има съгласие между властите за стъпките за провеждането й. За това смятаме, че общ меморандум на законодателната, изпълнителната и съдебната власт по основните пунктове на Стратегията за съдебна реформа би бил много добър знак както за Брюксел, така и за българското общество.
– Имате ли забележки по предложенията и какви са те?
– Първата ни забележка е свързана с промяната на статута на ВСС. Българската съдийска асоциация е против превръщането на Съвета в непостоянно действащ орган. През годините Законът за съдебната власт е бил променян в различни насоки – имало е и непостоянно действащ и постоянно действащ ВСС. Установи се, че членовете на непостоянно действащия ВСС нямат 100% ефективност и не вършат пълноценно работата си в кадровия орган, тъй като изпълняват и магистратски функции. За това и се създаде постоянно действащ ВСС и се разшириха много компетенциите му. Ако отново се върнем към стария модел на практика членовете на ВСС няма да могат да изпълняват това, за което са избрани.
– А предложението за непостоянен ВСС, но с постоянни комисии?
– Това е един нонсенс. Предложението за създаване на непостоянно действащ ВСС с постоянно действащи дисциплинарна, атестационна и конкурсна комисии, избирани от общите събрания на магистратите, съставени от командировани във ВСС магистрати, меко казано не може да бъде споделено. Да разгледаме например дисциплинарното производство. Безспорно е, че сега действащата уредба куца, влизайки в екзистенциалното противоречие органът, който налага наказанието, да образува дисциплинарното производство, да разследва и след това да налага наказание. Категорично това трябва да се промени. По конституция ВСС е органът, който налага дисциплинарно наказание. Как точно ще бъде уреден механизмът за избора на дисциплинарни състави, какво точно ще бъде дефинирано като дисциплинарно нарушение, включително дали и нарушението на етичните правила и норми ще бъде признато за такова, това вече е въпрос на дискусия. Но да се създава една каста – съдебна номенклатура, от която само и единствено да зависи определянето на това дали даден магистрат е извършил или не дисциплинарно нарушение, това вече би било изключително опасно. Независимо дали ВСС ще се раздели на две колегии – прокурорска и съдийска, при един модел на непостоянно действащ ВСС с постоянно действаща Дисциплинарна комисия, това категорично е заплаха за независимостта на съда и на отделния съдия. Води до едни други внушения и напомня за едни отминали времена
– По отношение на разделянето на ВСС на две колегии? Вие на каква позиция сте?
– Очевидно по този въпрос вече съществува консенсус в гилдията. Видяхме, че прокуратурата излезе със становище, че разделение трябва да има и то не противоречи на конституцията. Част от магистратите също споделят идеята. Ние бяхме изразили становище, че ВСС към дадения момент не би могъл да бъде разделен на колегии поради противоречие с конституцията. Чуха се обаче и мнения, че въпреки че ВСС е колективен орган, би могло всички професионални въпроси, касаещи съдиите и прокурорите да се разглеждат или само от съдии, или само от прокурори. Очевидно има постигнато някакъв вид съгласие да се работи, за да се случи това разделяне.
– Кажете повече за идеята ви магистрати да предлагат кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота?
– В момента много се критикува сега действащата система с мотивите, че изборът на парламентарната квота се осъществява на тъмно и има пряко влияние на политиците при избора на членове на ВСС. За да се избегне това, ние предлагаме да се извършва двустепенен избор на членовете на ВСС от парламентарната квота. Какво имаме предвид? Към момента, в който се извърши прекият избор на членовете на ВСС от съдийската и прокурорската квота, биха могли да се номинират определен брой магистрати, от които НС да избере членовете на парламентарната квота. Категорично смятаме, че този механизъм ще увеличи прозрачността в съдебната система. При избора на членове на ВСС от магистратската квота би било удачно също да бъде въведен регионалният принцип за гарантиране представителност по места.
-Имате конкретно предложение и за атестирането и конкурсите за магистрати?
– Да. Както знаете, ние работим отдавна по тази материя, организирали сме различни форуми, участваме в работни групи. Целта е да се промени сега действащият механизъм за атестации и конкурси на магистратите и на всички нас да се осигури справедлива възможност за кариерно израстване. Най-удачно би било атестирането да се извършва по апелативни райони – по региони, защото на местно ниво най-добре се познават професионалните качества и работата на магистратите.
Копирано от standartnews.com
Ние от Българската съдийска асоциация сме на мнение, че е необходима спешна реформа на сега действащия механизъм на конкурсите, атестациите и кариерното израстване на съдиите. Недоволството от съществуването като един от елементите на конкурса на така нареченото събеседване взема сериозни размери и ние като професионална организация сме длъжни да реагираме с предложения за промяна в защита на правата на членовете си.
Започнахме работа отдолу нагоре по инициатива на колеги от районни съдилища, които не са съгласни с начина на провеждане на конкурсите. Както вече казах, конкретният повод за недоволство е т.нар събеседване, което всъщност оформя крайната оценка на изпита на съдията – независимо за кой съд и на каво ниво в Съдебната система кандидатства -без значение дали иска повишение или просто преместване в равен по степен съд.
Събеседването се провежда без установени критерии и без конкретни правила , което дава възможност за уникален субективизъм от страна на конкурсните комисии и колегите масово недоволстват. Затова по тяхна инициатива ние сформирахме работна група и предложихме нови Правила за провеждане на атестирането, по същество нова философия на атестирането, които наистина да отразяват реално професионалната биография на магистрата и които да бъдат сериозен компонент от общата оценка при конкурса. Подложихме тези Правила на обсъждане сред магистратската общност, публикувахме ги на сайта на БСА и организирахме голям семинар в Кърджали с представители на магистрати от почти всички съдебни райони. Поканихме и представители на другите съсловни организации, както и на неправителствени такива.
Какво искаме
Искаме при провеждане на конкурсите за повишаване в системата да остане конкурсното начало, но да отпадне събеседването. Искаме оценяването на съдиите да става въз основа на атестацията, която наистина да представлява професионалната биография на съдията. Например ако един съдия има стаж 15 години, атестацията действително да отразява резултатите от неговата работа през този период, да показва неговия професионален път – какво е свършил, колко дела и преписки е решил, какви обучения е преминал, какви квалификации има, какво е било неговото професионално развитие и какви са неговите достижения. Както в позитивен, така и в негативен план – обективно, безпристрастно и задълбочено.
Сега механизмът е такъв: Първи компонент от оценката са атестациите на магистратите – атестации, които много пъти са изключително формални и не могат да служат за база при оценяването.
Вторият компонент са проверени дела и постановени актове.
И накрая идва така нареченото събеседване, което на практика представлява блиц-интервю – препитване за 5 минути от комисия, сформирана ад хок. Всички от нас, които са се явявали на конкурс през поледните години, знаят каво имам пред вид.
Комисията поставя оценката на момента и доста често се получават парадокси – един магистрат получава оценка 5,96, но тя не е достатъчна, за да бъде класиран, защото колегата след него е получил 5,97 или 5,98. Питам, кой и как определя, че при разлика от една или две или пет стотни единият кандидат е по-подготвен и по-подходящ за мястото? И не е ли абсурдно професионалната съдба на съдията да зависи не от това какво и как е допринесъл с работата си за системата, а от някакви си стотни, изчислени по странен начин?
При липсата на конспект, на конкретни теми, по които да бъде провеждано това така наречено събеседване, смело можем да кажем, че по-несправедлив начин на провеждане на конкурс няма.
Колегите са изключително недоволни и твърдят, че често по време на конкурсите се показва крайна степен на пристрастност и необективност.
Зад предложенията за промяна на механизма за провеждане на конкурсите стоят много колеги от цялата страна. Единствената професионална организация,, която не прояви интерес по този така важен за нас проблем е Съюзът на съдиите, вероятно имат свои си съображения.
Обученията
Четох някъде, че БСА основно критикува, а не развива дейност и не показва стъпките за реформиране на Съдебната система. Това твърдение ме изуми, защото е очевидно невярно.
Не знам кого точно сме разкритикували толкова силно, ние просто си вършим работата като професионална организация, за кавато сме създадени, без да развяваме лозунги. Не трябва да се забравя, че съществуват международни стандарти за правата на работещите и те са определени от Международната организация на труда преди много, много години. Който проявява интерес и не е запознат, може да ги открие в интернет. Ние, магистратите, въпреки че си имаме специфичен устройствен закон, имаме право като всички останали на защита на професионалните ни права, част от защитата на едно от основните човешки права -правото на труд и свързаните с него права на почивки, отпуски, професионална реализация и повишаване на квалификацията и кариерно израстване.
Освен върху исканията за промяна на механизма за повишаване и преместване на съдиите, ние сме фокусирали дейността си върху провеждане обучения за повишаване знанията и професионалната квалификация. Основно организираме обучения по европейско право – гражданско и наказателно с участие на лектори -европейски експерти. Миналата година организирахме четири семинара, тази година също за сега, предстоят ни още два.
На последния ни семинар присъстваха 150 магистрати от цялата страна. За тази години сме обучили около 250 човека.
Вече втора година продължава провеждането на езикови курсове в София, Варна и Русе. Ще стартираме такива и в Стара Загора. Имаме колеги, които започнаха английски от първо ниво и в момента вече учат юридически английски.
Участваме и в Гражданския съвет към ВСС, и в различните работни групи, организирани както от ВСС, така и от Министерство на правосъдието и изразяваме открито позициите си. Е, не винаги тези позиции се харесват на всички, особено ако са радикално различни и вероятно за това някои правят извода, че ние не работим. Не работим, защото сме различни от тях и защото имаме различно мнение, така ли? Нали това е демокрацията…
Източник: www.komentator.bg
Г-жо Желявска, излезе отчетът на СГС, от който се вижда, че на съдия се падат по 41 дела месечно. Как стои въпросът с натовареността в другите съдилища в страната?
На 14 март 2013 г. в СГС се проведе Общо годишно отчетно събрание, При изготвяне на годишния отчет направихме сравнителен анализ между СГС и други големи съдилища в България, съобразно годишните им доклади. Видя се, че в четирите най-големи окръжни града – София, Пловдив, Варна и Бургас общият брой на разгледаните дела е 74 384, от които 49 613 са за СГС. Това ясно показва какво е съотношението на натовареност между СГС и останалите големи съдилища. Това, разбира се, не означава, че другите големи съдилища не са натоварени и че не работят.