Image 1311189 5

Богдана Желявска: Очаква се лавина от жалби у нас за забавени дела

Image 1311189 5Граждани и фирми да получават бързи обезщетения за дела, проточили се с години, предлага Министерството на правосъдието.

В проекта за промени на Закона за съдебната власт експертите от ведомството на министър Диана Ковачева предложиха не само прозрачна процедура за избор на членове на Висш съдебен съвет, но и регламент за разглеждане на жалбите на пострадали от немарливостта на съдии и прокурори пред извънсъдебен орган.

В момента хората, претърпели вреди от забавени граждански, административни и наказателни производства, могат да търсят обезщетения единствено чрез съда в Страсбург.

Поради все по-голямата натовареност на Евросъда обаче на пострадалите им се налага да чакат по 5-6 г. осъдителното решение срещу България, с което в повечето случаи им се присъждат между 1000 и 6000 евро компенсации. Проектът предлага засегнатите да подават жалбите си пред Инспектората към ВСС в 6-месечен срок от приключване на процеса. Те няма да дължат такса, а казусът им ще се разглежда в 6-месечен срок. Размерът на присъдените обезщетения ще стига до 10 000 лв. и ще се определя от правителствен агент, посочен от правосъдното министерство.

Ако текстовете бъдат приети от парламента, то на данъкоплатците ще им бъдат спестени високите хонорари на адвокатите, които в момента плащаме като разходи по евроделата. Обикновено присъдените разходи за защита са между 500 и 3000 евро.

– Как приемате идеята Инспекторатът към ВСС да разглежда жалбите на граждани и юридически лица за бавни съдебни актове, г-жо Желявска?

– Бавното правосъдие в много случаи води до липса на правосъдие. Това е идея, заложена във всички европейски и международни актове. В тази връзка предложението от Министерството на правосъдието за създаване на специализирано звено в инспектората, което да разглежда жалбите за нарушено право за разглеждане на делата в разумен срок, е добро и очевидно е съобразено с европейската практика.

Подобен регламент за присъждане на обезщетения с извънсъдебни спогодби съществува в Испания например. Там това става по административен ред и без участие на засегнатото лице и органа, нарушил сроковете. Административният орган прави преценка на база на цялото дело или преписка.

Предлаганите изменения в ЗСВ са насочени към това хората да получат бързо обезщетение при констатиране на нарушения от страна на органите на съдебното или досъдебното производство.

Срокът за разглеждане на жалбите е 6 месеца по проекта.

Факт е, че поради липса на подобна разпоредба в сегашното законодателство гражданите са принудени да чакат с години произнасянето на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по тези дела.

– Кои срокове се считат за разумни и кои не?

– Мога да говоря за срокове в гражданския процес. Счита се за неразумен срок, ако решението е постановено 6 месеца или 1 г. след обявяване на делото за решаване.

– Не е ли нисък прагът от 10 000 лв. за компенсации, при условие че има драстични случаи, при които хората с години не могат да ползат имота си поради това, че делото им за делба е продължило десетилетия?

– Изрично е записано, че размерът на обезщетенията ще се съобразява с практиката на съда в Страсбур. Предполагам, че горната граница е съобразена и с нашите социални условия. Освен това жалбоподателят сам преценява дали да подпише, или не протокола за присъдената му сума. Ако не е съгласен, ще може да търси правата си по съдебен ред по Закона за отговорността на държавата за вреди.

– Очаквате ли лавина от жалби до инспектората, ако текстовете бъдат приети?

– Вероятно е специалната комисия към ИВСС да бъде залята от такива искания. Ще призная, че в момента само в гражданската колегия на Софийския градски съд (СГС) са постъпили десетки жалби за забавени дела. Всеизвестен факт е, че натовареността в софийските съдилища е огромна.

Тенденцията през последните години е новопостъпилите дела да нарастват почти с 1/3.

За гражданската колегия на СГС за миналата година те са 17 555 при 10 501 за 2008 г. В същото време броят на съдиите, които ги разглеждат, остава почти непроменен. Недостигът на зали задълбочава проблема. Това прави все по-трудно изписването на делата в разумен срок.

Ако не се предприемат спешни мерки за справяне с натовареността на съдиите, жалбите за забавени дела прогресивно ще се увеличават, а бъдещата комисия за разглеждането им рискува да изпадне в невъзможност да спазва заложения 6-месечен срок за проверка, произнасяне и определяне на обезщетението.

За това очакваме една от първите задачи на новия ВСС да бъде свързана именно с регулиране на натовареността. Това включва анализ на броя дела, постъпващи годишно в различните съдебни райони, времето, необходимо за разглеждането им, и планирането на конкретния брой съдии за отделните съдилища. От Министерството на правосъдието обещаха, че започва подготовка по изработване на още едно изменение в ЗСВ в тази връзка.

– Какво друго очакват съдиите от новия ВСС?

– За редовите магистрати важна мотивация са конкурсите за повишаване в длъжност. Например нелогично е да се държи изпит за преместване в равен по степен съд. На фона на това е парадоксално, че изпитът за постъпване във Върховен съд е аналогичен на този за окръжен – събеседване.

В много европейски страни конкурсът за Върховнен съд представлява разработка на тези по теоретичен или практически въпрос. Все пак това е органът, които ни дава задължителната съдебна практика.

Въведените разпоредби за атестиране на магистрати са много добри, но липсват заложени срокове за извършването им.

Колеги от провинцията се оплакват, че са чакали оценка за повишаване в ранг до година.

Факт е, че почти всички атестации са много добри, което показва, че те се правят формало.

– Как ще коментирате промените, отнасящи се до избор на нови членове във ВСС?

– Предложената нова процедура дава достатъчна възможност за прозрачен избор. Добра е опцията всеки магистрат да може да прави номинации за бъдещи членове на съвета. А техните биографии, професионални характеристики и концепции да се публикуват на сайта на ВСС, така че останалите колеги от страната да могат да се запознаятс номинираните и с визията им за бъдещето на кадровия орган.

– Добре ли е кандидатите да се избират на делегатски събрания, а за в бъдеще всеки магистрат да упражни право на глас по електронен път?

– Съдиите са около 2600 което би затруднило пряк вот на общо събрание. Електронното гласуване обаче е интересен модел, който може да се експериментира. Предполагам, четози текст се предлага заради изразените притеснения на част от колегите, че делегатските събрания могат да бъдат манипулирани. Моето мнение е, че това би могло да се случи по отношение на всякакъв вот.

Свидетел съм напримар как бе манипулирано общото събрание за делегати за избор на последните двама членове на ВСС. Масово се пускаха бели бюлетини. Някои от тях бяха надраскани с нецензурни изрази по отношение на висшия орган на съдебната власт.

Приветствам предложението ВСС да остане постоянно действащ орган. В противен случай имаше риск решенията му да бъдат подготвяни и вземани на практика от администрацията му.

Имаше предложения членовете му от квотата на съдиите и прокурорите да продължат да правораздават и да ходят веднъж, два пъти за по 5 ч на заседания. Така те ще имат реален поглед за работата си по места, но няма как да проследят работата на съдебната система в цялост.

– А как се приема възможността членовете от квотата на съда, прокуратурата и следствието да се повишават в длъжност след приключване на мандата им във ВСС?

– Предполага се, че избраните за членове на съвета са добре приети като професионалисти в гилдията и като хора с възможност да вземат управленски решения. Ако в продължение на 5 г. са си вършили работата добре, то е редно да се върнат на по-висока по степен длъжност.

– Какви са инициативите на сдружението “Съдии за единна Европа”?

– Готвим национална конференция, на която ще поканим и колегите от другите съсловни организации. Идеята е евросъдии да изнесат лекции по европейското законодателство. Правото на обучение е от особено значение както за съдиите, така и за гражданите с оглед подобряване качеството на провосъдието.

Предстои да изпратим официално питане до Националния институт по правосъдие какви са критериите за избор на обучители там.

Недопустимо е съдии да имат преподавателска практика, а в същото време актовете им да стоят неизписани с години. Ще искаме и информация за това как се подбират хората за участия в семинари и обучения в чужбина.

ВИЗИТКА

Богдана Желявска е родена на 12 август 1967 г. в София.

Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1989 г. Магистър по право на Кралство Испания. През 1991 г. е младши съдия в Софийския градски съд. От 1992 г. е редови съдия в гражданско отделение на СРС, а от 2004 г. в СГС. Заместник-председател на СГС и ръководител на Гражданско отделение от 2008 г.

Съдия от Международната хагска мрежа, член на Вътрешната съдебна мрежа по граждански и търговски дела, член на Международната асоциация на съдиите, занимаващи се със семейно право.

Ползва испански, френски, английски и руски език.