ministerstvo pravosudie

Становище до Министерство на правосъдието по промените в ЗСВ

ministerstvo pravosudie

Колеги, отново публикуваме поредното становище до Министерство на правосъдието по подготвяните промени на Закона за съдебната власт.
След проведената вчера – 20 март 2012 г. в Министерство на правосъдието среща на Министъра на правосъдието с неправителствените организации, трябваше да изберем един от двата предложени ни варианта.
Отново от страна на Съюза на съдиите бяха застъпени странни становища за промени в статута на ВСС.
Наистина трябва да напомним на всички, че МАГИСТРАТСКАТА ОБЩНОСТ НЕ СЕ СЪСТОИ САМО ОТ ЧЛЕНОВЕ
НА СЪЮЗА НА СЪДИИТЕ И КРАЙНО ВРЕМЕ Е И УПРАВЛЯВАЩИТЕ И ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО ДА ГО РАЗБЕРАТ И ДА СЕ ФОКУСИРАТ ВЪРХУ ИСТИНСКИТЕ НИ ПРОБЛЕМИ.
От името на Управителния съвет на нашето сдружение изказахме позицията си, а тя е: НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС КАТО СЪДИЯ Е ДА МУ БЪДАТ ОСИГУРЕНИ НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА. 

САМО ТАКА МОЖЕМ ДА ГОВОРИМ ЗА АВТОРИТЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. ИСКАМЕ ДА УЧАСТВАМЕ В СЛЕДВАЩИЯ ПРОЕКТ ЗА ЗИД на ЗСВ – ИСКАМЕ ДА СИ КАЖЕМ МНЕНИЕТО ЗА ПРАВИЛАТА ЗА НАТОВАРЕНОСТТА, ЗА КОНКУРСИТЕ – ДАЛИ ДА ИМА ИЛИ ДА НЯМА И АКО ДА – КАК ДА БЪДАТ ПРОВЕЖДАНИ, КАК ДА БЪДАТ ПРАВЕНИ АТЕСТАЦИИТЕ НИ ТАКА ЧЕ ДА НИ СЛУЖАТ.
Публикувайте мненията си, за да ги включим в общо предложение.

До МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
Копие: Работната група по ЗИД на ЗСВ

С Т А Н О В И Щ Е

От

СДРУЖЕНИЕ „СЪДИИ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА”

във връзка с изготвените два варианта на
Проект на ЗИД на ЗСВ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА РАБОТНАТА ГРУПА ПО ЗСВ,

След запознаване с изпратените ни по електронен път два варианта на Проект на ЗИД по ЗСВ и след проведената на 21.03.2012 г. в Министерство на правосъдието дискусия с неправителствените организации на предстоящите изменения на устройствения закон на Съдебната власт, Сдружение „СЪДИИ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА” заявява своето становище относно предлаганите изменения, свързани със статута на Висшия съдебен съвет и начина и условията за избор на членовете на ВСС от магистратската квота:

От представените за обсъждане два варианта на Проект на ЗИД на ЗСВ поддържаме ПЪРВИЯ ВАРИАНТ.
Според нас Висшият съдебен съвет следва да бъде постоянно действащ орган, като е и съгласно действащата нормативна уредба към настоящия момент. Съображенията ни за това са следните:
ВСС се превърна в постоянно действащ орган с промените в устройствения закон от 2007 г. и функционира като такъв през последните 4 години и половина. Не може да се спори, че изминалото време е изключително малко – период недостатъчен, за да се прецени дали реформата е била успешна или не. Нека бъдем толерантни и дадем време. Испанският Генерален Съвет на Съдебната Власт е пример за добре работещ постоянно действащ кадрови орган на съдебната система на една европейска държава. Той, обаче, функционира като такъв с приемането на испанския Устройствен закон за съдебната власт от 1985 г., т.е. вече 27 години. Смятаме, че не може с лека ръка да се отрече нещо, за което всички сме работили, убедени, че е добро. Нека проследим работата му, нека претеглим през призмата на времето добрите и лошите страни в нея и тогава да решим.
Друг аргумент в подкрепа на тази теза: Работата на ВСС е в резултат на компетенциите, които са му възложени със закона като постоянно действащ орган. Т.е. тя е изключително обемна и обхваща всички сфери от ръководената от него съдебна система – от атестациите и кадровите проблеми на съдиите и съдебните служители, наблюдаване на знаковите дела и вътрешен мониторинг, през международната дейност до обученията и работата по въвеждане на информационните технологии и съдебната статистика. Практически тази дейност не може да бъде осъществявана от членовете му само веднъж седмично, както това би се случило при един не постоянно действащ орган. Необходима е ежедневна работа в отделните комисии към ВСС, което би довело до създаване на парадокс – непостоянно действащ кадрови орган и постоянни комисии към него.
Предложенията на СЪЮЗА НА СЪДИИТЕ към Висшия съдебен съвет, в качеството му на непостоянно действащ орган, да бъдат създадени съответно Атестационна, Дисциплинарна и Етична комисии, които постоянно да действат с членски състав от действащи съдии, които да са командировани за срок от една година в тези комисии /В частност Атестационната/, са меко казано неприемливи. Изменения на ЗСВ в този смисъл биха довели до създаване на изключително голям административен апарат, който постоянно да функционира и на практика резултатът от такава реформа би бил, че решенията в кадровия орган на Съдебната власт ще се вземат от комисиите към него, а не от самия него.
В тази връзка предложенията на Съюза на съдиите в България за създаване на две Колегии към ВСС не могат да бъдат споделени.
Съгласно действащата нормативна уредба Прокуратурата е част от съдебната власт. В тази връзка са и създадените с устройствения ни закон правомощия на ВСС както относно съдиите, така и относно прокурорите и следователите. Именно поради това и една част от членовете на ВСС се избира от съдиийската, прокурорската и следователската квота – 11 човека. Останалите членове на Съвета се избират от квотата на Парламента на РБ. Според предложението на Съюза на съдиите следва да бъдат създадени две Колегии в рамките на ВСС – Прокурорска и Съдийска. Както бе посочено от представителя на Сдружение „СЪДИИ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА” на проведената среща, това би довело до абсурд – избраните съдии от квотата на Съда да работят в Съдийската Колегия, избраните прокурори и следователи – съответно в Прокурорската Колегия, а избраните членове на ВСС от Парламентарната квота да са с неизяснен статут и да бъде невъзможно определянето в коя квота да участват. Какво ще стане с избраните хабилитирани професори или с избраните адвокати? Към коя от двете Колегии ще бъдат причислени?
Отделно от това, създаването на две Колегии създава проблеми във връзка с противоречие на Конституцията на РБ на взетите от управляващия Съдебната система орган кадрови и други решения, касаещи съответно съдиите и прокурорите, респ. следователите. На работната среща в Министерство на правосъдието от страна на представителя на Съюза на съдиите в България бе изразено становище, че кадровите и другите решения, касаещи съдиите, прокурорите и следователите, ще се вземат от съответните Колегии с обикновено мнозинство, което би, обаче, неизбежно довело до вземане на решение от само една част от колективния орган, какъвто е ВСС по Конституция, а не на Пленум на Съвета със съответното мнозинство – както разпорежда основният закон на Държавата. При това положение би се стигнало до един правен абсурд – вземане на решение с мнозинство например от осем човека при наличие на един колективен орган от 25 човека, което несъмнено е противоречие на основни конституционни правила и ще води до липсата на каквото и да е взето решение.
По тези съображения считаме за крайно неудачно предложението на Съюза на съдиите за създаване на Две Колегии в действащия ЗСВ.
За разделяне на органите, които управляват Съда и Прокуратурата би могло да се мисли при една по-широка реформа, включително и конституционна, каквато очевидно не е към настоящия момент волята на законодателя.

Що се отнася до критериите и начина на избор на членовете на ВСС, от значение са няколко принципа: професионализъм – доказан, безспорен и признат, прозрачност – прозрачни правила, които да гарантират честност и законосъобразност на извършения избор и широка представителност по отношение на избора на членове на ВСС от квотата на Съдебната власт.
С оглед именно на тази широка представителност подкрепяме предложението, участниците в делегатските събрания да бъдат избирани при по-голямо представителство един делегат на всеки пет души /понастоящем един на десет/. Това наистина би осигурило възможност за участие на по-широк кръг колеги в делегатските събрания, респективно повече мнения, плурализъм, демократичност и прозрачност.

От двата предложени варианта ЗА ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ВСС подкрепяме Вариант 1, който предвижда предложенията за членове на ВСС да бъдат правени на самите Общи събрания за избор на делегати, като тези общи събрания бъдат свиквани на регионално ниво – по Апелативен район, в който да участват всички съдии от съответните Районни, Окръжни и Апелативен съд. Разширяването на представителността при избор на делегати за делегатските събрания ще доведе до по-широка представителност на избраните от делегатските събрания от магистратската квота членове на ВСС. Предвижда се именно на тези събрания да се предлагат /мотивирано/ и кандидатите за членове на ВСС, които и в съответните срокове да представят писмена концепция за своята работа като членове на Съвета и тя, заедно с техни биографични данни да бъде изложена на Интернет – страницата на ВСС. Според варианта на предложението, който ние подкрепяме всяко Общо събрание на съдиите по Апелативни райони трябва да издигне не повече от шест кандидатури на съдии, съответно четири от прокурори, за членове на ВСС. По този начин ще се осигури пълна прозрачност по отношение на кандидатите.

Категорично не подкрепяме втория вариант за ЗИД на ЗСВ, според който изборът следва да бъде извършен на едно Общо национално събрание на всички съдии от Република България, на което да бъдат разгледани кандидатури, представени преди това от не по-малко от петдесет съдии, респ. прокурори, пред председателите на ВКС и ВАС. Считаме, че в нашия устройствен закон за съдебната власт с оглед функционирането и развитието на съвременната правова държава, следва последователно да бъде следван принципът на представителната демокрация, която е едно от най-висшите достижения на демократичното общество. За това подкрепяме и разширяване представителността на делегатските събрания, на които да се избират членовете на ВСС – от един на десет на един на пет човека.

В тази връзка не могат да бъдат споделени мненията, изказани от представителя на Съюза на съдиите в България, че не следва да се свиква Делегатско събрание за избор на членове на ВСС, а Общо национално събрание на всички магистрати с оглед осигуряване на по-голяма прозрачност и избягване на манипулирането на избора на делегатските събрания. Практиката показва, че и Общите събрания за избор на делегати /и в частност Общите събрания, които вземат някакви решения/ могат да бъдат манипулирани. Излишно е да се дават такива примери и да се изпада в ненужна полемика, тъй като това не би довело до нищо добро и повтарянето като грамофон на тези клишета отново би ни поставило на опашката на обществото.

Още веднъж подчертаваме, че провежданият на делегатските събрания избор на членове на ВСС, след като е изминал един достатъчно дълъг срок за запознаване на магистратската общност със съответните кандидати, техните биографии и концепции, е израз на принципа на представителната демокрация, която е основа на гражданското общество в условията на правовата държава, който трябва да бъде спазван от законодателя.

Предложените за членове на ВСС кандидати трябва да се представят, да изложат пред Делегатското събрание подробно концепцията си за работата на Съвета, като бъдат проведени разисквания и им бъде дадена възможност за отговори на поставени въпроси, след което да бъде проведено тайно гласуване.

По отношение въпроса дали гласуването на членове на ВСС от магистратската квота следва да бъде явно или тайно, подкрепяме тайното гласуване, тъй като то ще помогне на колегите свободно, без да се притесняват да изразят волята си, а не да се влияят от това как гласуват техните ръководители, колеги и пр.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА РАБОТНАТА ГРУПА,

Благодарим Ви за дадената възможност да изразим мнението си.

За нас е от изключителна важност да подчертаем огромното си желание да участваме в работата на следващата работна група – тази, свързана с изработването на следващия ЗИД на ЗСВ, касаещ конкурсите, атестациите и натовареността в работата на магистратите. Както не веднъж сме подчертавали, за обикновения съдия, който кротко си върши работата, затрупан от дела и носещ си папките вкъщи и за уикенда най-важно и на-належащо е разрешаването на този проблем – изграждане на една Стратегия на Съдебната система, свързана с планиране работата на магистратите и щатовете във всеки отделен съдебен район и възможностите за кариерно израстване – както на място, така и в по-висшестоящите съдилища. Тук именно се корени проблемът с претоварването ни от работа, водещо до бавна съдебна система, а както всички знаем, липсата на постановяване на съдебни актове в разумен срок а практика е отказ или липса на правосъдие. Надяваме се, че думата ни ще бъде чута.

Защото магистратската общност не се състои само от членове на Съюза на съдиите в България. Магистратската общност се състои от магистрати, които искат възможност да работят и да покажат на обществото това, на което са способни. Само така ще издигнем авторитета на професията си, а от там и на цялата Съдебна система.

Не предлагаме конкретни проекти за текстове на предстоящия ЗИД на ЗСВ, тъй като считаме, че те следва да бъдат изготвени от работната експертна група и от Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието. Позицията си изразяваме принципно, защото считаме, че за всички магистрати в страната е от изключителна важност да има един добре работещ и авторитетен Висш съдебен съвет, който, упражнявайки дадените му от закона правомощия, да ръководи Съдебната система и да я изведе на позицията, която тя заслужава, допринасяйки за повишаване доверието на гражданите в нея.

Съпредседател на „СЪДИИ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА”

Съдия Богдана Желявска