УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
През месец август 2014 година предоставихме на Вашето внимание Становище в най-общ план относно предложената от ръководеното от Вас Министерство Стратегия за съдебна реформа.
Към настоящия момент предлагаме нашите виждания относно някои ключови положения, залегнали в Стратегията и се надяваме те да бъдат взети пред вид при изготвянето на един цялостен документ, касаещ развитието на Съдебната система и нейното бъдещо реформиране.
– Г-жо Желявска, каква е ситуацията със стратегията за съдебната реформа след изслушването, което организира ВСС? Постигна ли се консенсус между различните институции и магистратите?
– Още от началото на август, когато дадохме нашето рамково становище по Стратегията, казахме, че тя трябва да постави началото на един много широк обществен дебат за съдебната реформа и приветствахме усилията, които Министерство на правосъдието полага за това. Много е важно да има съгласие между властите за стъпките за провеждането й. За това смятаме, че общ меморандум на законодателната, изпълнителната и съдебната власт по основните пунктове на Стратегията за съдебна реформа би бил много добър знак както за Брюксел, така и за българското общество.
– Имате ли забележки по предложенията и какви са те?
– Първата ни забележка е свързана с промяната на статута на ВСС. Българската съдийска асоциация е против превръщането на Съвета в непостоянно действащ орган. През годините Законът за съдебната власт е бил променян в различни насоки – имало е и непостоянно действащ и постоянно действащ ВСС. Установи се, че членовете на непостоянно действащия ВСС нямат 100% ефективност и не вършат пълноценно работата си в кадровия орган, тъй като изпълняват и магистратски функции. За това и се създаде постоянно действащ ВСС и се разшириха много компетенциите му. Ако отново се върнем към стария модел на практика членовете на ВСС няма да могат да изпълняват това, за което са избрани.
– А предложението за непостоянен ВСС, но с постоянни комисии?
– Това е един нонсенс. Предложението за създаване на непостоянно действащ ВСС с постоянно действащи дисциплинарна, атестационна и конкурсна комисии, избирани от общите събрания на магистратите, съставени от командировани във ВСС магистрати, меко казано не може да бъде споделено. Да разгледаме например дисциплинарното производство. Безспорно е, че сега действащата уредба куца, влизайки в екзистенциалното противоречие органът, който налага наказанието, да образува дисциплинарното производство, да разследва и след това да налага наказание. Категорично това трябва да се промени. По конституция ВСС е органът, който налага дисциплинарно наказание. Как точно ще бъде уреден механизмът за избора на дисциплинарни състави, какво точно ще бъде дефинирано като дисциплинарно нарушение, включително дали и нарушението на етичните правила и норми ще бъде признато за такова, това вече е въпрос на дискусия. Но да се създава една каста – съдебна номенклатура, от която само и единствено да зависи определянето на това дали даден магистрат е извършил или не дисциплинарно нарушение, това вече би било изключително опасно. Независимо дали ВСС ще се раздели на две колегии – прокурорска и съдийска, при един модел на непостоянно действащ ВСС с постоянно действаща Дисциплинарна комисия, това категорично е заплаха за независимостта на съда и на отделния съдия. Води до едни други внушения и напомня за едни отминали времена
– По отношение на разделянето на ВСС на две колегии? Вие на каква позиция сте?
– Очевидно по този въпрос вече съществува консенсус в гилдията. Видяхме, че прокуратурата излезе със становище, че разделение трябва да има и то не противоречи на конституцията. Част от магистратите също споделят идеята. Ние бяхме изразили становище, че ВСС към дадения момент не би могъл да бъде разделен на колегии поради противоречие с конституцията. Чуха се обаче и мнения, че въпреки че ВСС е колективен орган, би могло всички професионални въпроси, касаещи съдиите и прокурорите да се разглеждат или само от съдии, или само от прокурори. Очевидно има постигнато някакъв вид съгласие да се работи, за да се случи това разделяне.
– Кажете повече за идеята ви магистрати да предлагат кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота?
– В момента много се критикува сега действащата система с мотивите, че изборът на парламентарната квота се осъществява на тъмно и има пряко влияние на политиците при избора на членове на ВСС. За да се избегне това, ние предлагаме да се извършва двустепенен избор на членовете на ВСС от парламентарната квота. Какво имаме предвид? Към момента, в който се извърши прекият избор на членовете на ВСС от съдийската и прокурорската квота, биха могли да се номинират определен брой магистрати, от които НС да избере членовете на парламентарната квота. Категорично смятаме, че този механизъм ще увеличи прозрачността в съдебната система. При избора на членове на ВСС от магистратската квота би било удачно също да бъде въведен регионалният принцип за гарантиране представителност по места.
-Имате конкретно предложение и за атестирането и конкурсите за магистрати?
– Да. Както знаете, ние работим отдавна по тази материя, организирали сме различни форуми, участваме в работни групи. Целта е да се промени сега действащият механизъм за атестации и конкурси на магистратите и на всички нас да се осигури справедлива възможност за кариерно израстване. Най-удачно би било атестирането да се извършва по апелативни райони – по региони, защото на местно ниво най-добре се познават професионалните качества и работата на магистратите.
Копирано от standartnews.com
БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ
С Т А Н О В И Щ Е
от Българската съдийска асоциация
относно: публикувания Проект на
МЕТОДИКА за дисциплинарната дейност на ВСС
Read More
Уважаеми колеги и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС),
Като цяло представляваната от мен Българска съдийска организация (БСА) споделя нуждата от приемане на подзаконов методически акт, чрез който ВСС да детайлизира действащия в ЗСВ, гл. 16, регламент за реализиране на дисциплинарната отговорност на съдии, прокурори, следователи. В същото време обаче, смятаме за необходимо да изтъкнем някои констатирани от нас слабости в предлагания проект, които следва да бъдат отстранени.
І.Първото, което прави впечатление, е опитът в Проекта да бъдат максимално детайлизирани всички житейски хипотези и правни положения, което обаче води до опасност за противоречиво тълкуване и неяснота. Предлаганата Методика не отговаря на основното си предназначение – вместо да доразвие, да детайлизира нормативния акт, съобразно заложената от законодателя цел, на практика тя изобилства от чисто научни и теоретични дефиниции за юридически понятия, които са общоизвестни, не се оспорват в правната доктрина и нямат място в актове от методически характер. Такива са напр. предлаганите разпоредби, в които под формата на правни норми се прокарват теоретични дефиниции за преклузивни и инструктивни срокове за дисциплинарно преследване (чл.6), дисциплинарна отговорност (чл.17), дисциплинарно нарушение, действие, бездействие (разд. „Дисциплинарни нарушения”) и т.н.
ІІ.Ето и някои детайлни проблеми при формулировката на отделните норми на коментирания Проект за Методика, които намираме за уместно да бъдат отстранени чрез съответното им редактиране:
1.В чл.5 следва да се внесат няколко важни уточнения, които да гарантират принципа за разделение на властите и да регламентират недвусмислено приложното поле на Методиката:
– да се посочи изрично кои са компетентните органи, които могат да предоставят данни за образуване на дисциплинарно производство срещу изборен член на ВСС, така както това е уредено за магистратите;
– да се посочи изрично, че органите, посочени в букви от „а” и „б”, имат правомощия да предоставят констатации и резултати от ревизии за образуване на дисциплинарно производство само по отношение на магистрати, включени в тяхното звено на съдебната власти – напр. че главният прокурор и органите посочени в чл. 5, б. „А” имат право да предоставят такава информация само по отношение на прокурорите и следователите, а председателите на ВКС и ВАС и изброените органи в чл. 5, б. „Б” са компетентни само по отношение на съдиите. В противен случай е налице риск от неправилно тълкуване на разпоредбата – напр., в смисъл, че и органите на прокуратурата могат да извършват проверки и ревизии на съдилищата и обратното.
2.Редакцията на чл. 7, ал.1 следва да бъде граматически и словесно прецизирана. От същата изобщо не става ясно защо и в какъв смисъл е направено уточнението, че в 3-годишния срок за реализиране на дисциплинарната отговорност „се включва краткият 6-месечен срок от откриването…”. От една страна, това е въпрос на теоретично тълкуване на съотношението между двата срока, което е изяснено в специализираната литература (напр. в трудовото право). В същото време, разпоредбата въвежда непознати за материалното и процесуалното ни право понятия, като напр. „новиране” на сроковете. Сроковете – давностни или преклузивни – подлежат на спиране, прекъсване, изтичане и евентуално възстановяване. Терминът „новиране” не се използва никъде в законодателството ни и наличието му тук прави нормата неясна, респ. такава формулировка би била предпоставка за противоречиво правоприлагане.
3.В чл. 10, ал.1 е използвана недопустима нормативна техника при формулирането на алтернативни положения чрез израза „и/или”. Общоизвестно от теорията на правото е, че условията, които следва да съществуват в кумулативност, се обозначават със съюза „и” , а тези, за които законодателят е предвидил възможност за реализирането им в алтернативност – чрез съюза „или”. Последното (съюзът „или”) не изключва възможността отделните хипотези да се реализират и кумулативно и именно поради това употребата на понятието „или” е напълно достатъчна. Подобна неудачна формулировка е използвана и в чл. 16, ал.2 от Методиката.
4. Във връзка с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Методиката предлагаме в дисциплинарните производства да може да участва представител на съсловната организация, ако дисциплинарно отговорното лице е член на тази организация. Такава възможност е предвидена например в Испания. Целта ни е съсловната организация да предостави защита на магистрата, аналогична на предвидената в чл. 45 от КТ, съгласно който синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. В случая става въпрос за участие на съсловната организация не пред съда, а в хода на административното производство, което участие не е задължително, а би могло да бъде реализирано по искане на лицето, срещу което е започнато дисциплинарно производство.
5.В чл. 19, регламентиращ възможността за сключване споразумение в дисциплинарното производство, следва да се внесат важни уточнения, които да направят този институт реално работещ и приложим:
– да се регламентира какъв евентуален „бонус” би ползвал магистратът, който се съгласи да облекчи процедурата чрез сключване на споразумение (напр. възможност да не се наложи най-тежкото наказание за съответното нарушение и т.н.)
6.По същество, приветстваме идеята, в Методиката да се регламентира изрично, че Главният съдебен инспектор, който не е част от административно-наказващия орган, не следва да участва в разискванията във ВСС на въпросите около дисциплинарната отговорност. В същото време, това трябва да бъде изрично разписано. Предлаганата редакция на чл. 16, ал.2 съдържа само декларация, че евентуалното участие на главния съдебен инспектор в дебатите при отсъствие на привлечения към отговорност магистрат, нарушава принципа на равенство между страните. Реално обаче, такава забрана за участие не е формулирана.
С оглед на изложеното считаме, че както дисциплинарното производство, така и Методиката трябва да има за цел да запази и развива вярата на гражданите в правосъдието. В този смисъл правилата, които ще залегнат в Методиката, би следвало да имат практическа насоченост, осигуряваща безпристрастно и навременно правосъдие, в частност спазване на ЗСВ, процесуалните и материалните закони и Етичния кодекс. Поради това намираме, че Методиката би следвало да е по-кратка, с по-ясно формулирани елементи и етапи на дисциплинарната процедура, така че да се ограничи възможността за противоречиво тълкуване, а оттам и за противоречиво прилагане, на разпоредбите на Методиката.
Председател на БСА:
/Богдана Желявска/
СКЪПИ КОЛЕГИ,
На 14 и 15 ноември в гр. Пловдив, Парк хотел “Санкт Петербург”, гр. Пловдив, бул. България 97, се проведе Годишно Общо Събрание на БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ.
Присъстваха колеги от цялата страна, членове на Висшия съдебен съвет и представители на различните професионални организации в гилдията.
На 13-ти ноември 2014 г в хотел Кемпински се проведе Бал на юристите и бяха връчени Годишните награди за правосъдие „Темида – цената на истината“.
В категорията съдия на годината беше избрана председателят на Българска Съдийска Асоцияция и заместник-председател на Софийски Градски Съд, съдия Богдана Желявска.
На баля бяха връчени още награди в общо 8 категории:
Уважаеми колеги,
Имаме удоволствието да поканим Вас и магистрати от Вашия орган на съдебната власт, проявяващи интерес към атестирането на магистрати и провеждане на конкурси, да вземете участие в предстоящите обучения по проект на Висш съдебен съвет с предмет „Повишаване на квалификацията на членовете на ВСС и служителите на администрацията на ВСС”, финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет“. Обученията ще бъдат водени от изявени български и чуждестранни лектори. Моля, погледнете отдолу побликуваната покана.
СКЪПИ КОЛЕГИ,
От името на БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ благодарим за проявения интерес към предстоящия семинар в гр. Пловдив на 13 и 14 ноември 2014 година.
Записването за семинара приключи, тъй като местата бяха попълнени.
Надяваме се да проведем интересно обучение, полезно за всички нас като магистрати.
За следващите ни инициативи ще ви информираме своевременно и обещаваме те да са интересни и важни и да допринесат за професионалното ни развитие. Очакваме предложения за теми от различните области на правото.
БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ
Скъпи колеги,
Публикуваме график на езиковите курсове на ФОРУМ, провеждащи се на бул. Фр. Нанасен 23.
БСА
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
В прикачен документ на нашия сайт ще намерите ФОРМУЛЯР за записване за семинара, който желаещите трябва да попълнят и да ни изпратят в срок до 22.10.2014 година включително.
По всякакви въпроси, свързани с организацията на събитието, не се колебайте да ни пишете на електронен адрес: bonnie_076@yahoo.com или да ни се обадите на мобилен тел: 0888 750226 или на телефона в офиса: 9863477.
Ние от Българската съдийска асоциация сме на мнение, че е необходима спешна реформа на сега действащия механизъм на конкурсите, атестациите и кариерното израстване на съдиите. Недоволството от съществуването като един от елементите на конкурса на така нареченото събеседване взема сериозни размери и ние като професионална организация сме длъжни да реагираме с предложения за промяна в защита на правата на членовете си.
Започнахме работа отдолу нагоре по инициатива на колеги от районни съдилища, които не са съгласни с начина на провеждане на конкурсите. Както вече казах, конкретният повод за недоволство е т.нар събеседване, което всъщност оформя крайната оценка на изпита на съдията – независимо за кой съд и на каво ниво в Съдебната система кандидатства -без значение дали иска повишение или просто преместване в равен по степен съд.
Събеседването се провежда без установени критерии и без конкретни правила , което дава възможност за уникален субективизъм от страна на конкурсните комисии и колегите масово недоволстват. Затова по тяхна инициатива ние сформирахме работна група и предложихме нови Правила за провеждане на атестирането, по същество нова философия на атестирането, които наистина да отразяват реално професионалната биография на магистрата и които да бъдат сериозен компонент от общата оценка при конкурса. Подложихме тези Правила на обсъждане сред магистратската общност, публикувахме ги на сайта на БСА и организирахме голям семинар в Кърджали с представители на магистрати от почти всички съдебни райони. Поканихме и представители на другите съсловни организации, както и на неправителствени такива.
Какво искаме
Искаме при провеждане на конкурсите за повишаване в системата да остане конкурсното начало, но да отпадне събеседването. Искаме оценяването на съдиите да става въз основа на атестацията, която наистина да представлява професионалната биография на съдията. Например ако един съдия има стаж 15 години, атестацията действително да отразява резултатите от неговата работа през този период, да показва неговия професионален път – какво е свършил, колко дела и преписки е решил, какви обучения е преминал, какви квалификации има, какво е било неговото професионално развитие и какви са неговите достижения. Както в позитивен, така и в негативен план – обективно, безпристрастно и задълбочено.
Сега механизмът е такъв: Първи компонент от оценката са атестациите на магистратите – атестации, които много пъти са изключително формални и не могат да служат за база при оценяването.
Вторият компонент са проверени дела и постановени актове.
И накрая идва така нареченото събеседване, което на практика представлява блиц-интервю – препитване за 5 минути от комисия, сформирана ад хок. Всички от нас, които са се явявали на конкурс през поледните години, знаят каво имам пред вид.
Комисията поставя оценката на момента и доста често се получават парадокси – един магистрат получава оценка 5,96, но тя не е достатъчна, за да бъде класиран, защото колегата след него е получил 5,97 или 5,98. Питам, кой и как определя, че при разлика от една или две или пет стотни единият кандидат е по-подготвен и по-подходящ за мястото? И не е ли абсурдно професионалната съдба на съдията да зависи не от това какво и как е допринесъл с работата си за системата, а от някакви си стотни, изчислени по странен начин?
При липсата на конспект, на конкретни теми, по които да бъде провеждано това така наречено събеседване, смело можем да кажем, че по-несправедлив начин на провеждане на конкурс няма.
Колегите са изключително недоволни и твърдят, че често по време на конкурсите се показва крайна степен на пристрастност и необективност.
Зад предложенията за промяна на механизма за провеждане на конкурсите стоят много колеги от цялата страна. Единствената професионална организация,, която не прояви интерес по този така важен за нас проблем е Съюзът на съдиите, вероятно имат свои си съображения.
Обученията
Четох някъде, че БСА основно критикува, а не развива дейност и не показва стъпките за реформиране на Съдебната система. Това твърдение ме изуми, защото е очевидно невярно.
Не знам кого точно сме разкритикували толкова силно, ние просто си вършим работата като професионална организация, за кавато сме създадени, без да развяваме лозунги. Не трябва да се забравя, че съществуват международни стандарти за правата на работещите и те са определени от Международната организация на труда преди много, много години. Който проявява интерес и не е запознат, може да ги открие в интернет. Ние, магистратите, въпреки че си имаме специфичен устройствен закон, имаме право като всички останали на защита на професионалните ни права, част от защитата на едно от основните човешки права -правото на труд и свързаните с него права на почивки, отпуски, професионална реализация и повишаване на квалификацията и кариерно израстване.
Освен върху исканията за промяна на механизма за повишаване и преместване на съдиите, ние сме фокусирали дейността си върху провеждане обучения за повишаване знанията и професионалната квалификация. Основно организираме обучения по европейско право – гражданско и наказателно с участие на лектори -европейски експерти. Миналата година организирахме четири семинара, тази година също за сега, предстоят ни още два.
На последния ни семинар присъстваха 150 магистрати от цялата страна. За тази години сме обучили около 250 човека.
Вече втора година продължава провеждането на езикови курсове в София, Варна и Русе. Ще стартираме такива и в Стара Загора. Имаме колеги, които започнаха английски от първо ниво и в момента вече учат юридически английски.
Участваме и в Гражданския съвет към ВСС, и в различните работни групи, организирани както от ВСС, така и от Министерство на правосъдието и изразяваме открито позициите си. Е, не винаги тези позиции се харесват на всички, особено ако са радикално различни и вероятно за това някои правят извода, че ние не работим. Не работим, защото сме различни от тях и защото имаме различно мнение, така ли? Нали това е демокрацията…