Ние от Българската съдийска асоциация сме на мнение, че е необходима спешна реформа на сега действащия механизъм на конкурсите, атестациите и кариерното израстване на съдиите. Недоволството от съществуването като един от елементите на конкурса на така нареченото събеседване взема сериозни размери и ние като професионална организация сме длъжни да реагираме с предложения за промяна в защита на правата на членовете си.

 Започнахме работа отдолу нагоре по инициатива на колеги от районни съдилища, които не са съгласни с начина на провеждане на конкурсите. Както вече казах, конкретният повод за недоволство е т.нар събеседване, което всъщност оформя крайната оценка на изпита на съдията – независимо за кой съд и на каво ниво в Съдебната система кандидатства -без значение дали иска повишение или просто преместване в равен по степен съд.

 Събеседването се провежда без установени критерии и без конкретни правила , което дава възможност за уникален субективизъм от страна на конкурсните комисии и колегите масово недоволстват. Затова по тяхна инициатива ние сформирахме работна група и предложихме нови Правила за провеждане на атестирането, по същество нова философия на атестирането, които наистина да отразяват реално професионалната биография на магистрата и които да бъдат сериозен компонент от общата оценка при конкурса. Подложихме тези Правила на обсъждане сред магистратската общност, публикувахме ги на сайта на БСА и организирахме голям семинар в Кърджали с представители на магистрати от почти всички съдебни райони. Поканихме и представители на другите съсловни организации, както и на неправителствени такива. 

Какво искаме

Искаме при провеждане на конкурсите за повишаване в системата да остане конкурсното начало, но да отпадне събеседването. Искаме оценяването на съдиите да става въз основа на атестацията, която наистина да представлява професионалната биография на съдията. Например ако един съдия има стаж 15 години, атестацията действително да отразява резултатите от неговата работа през този период, да показва неговия професионален път – какво е свършил, колко дела и преписки е решил, какви обучения е преминал, какви квалификации има, какво е било неговото професионално развитие и какви са неговите достижения.  Както в позитивен, така и в негативен план – обективно, безпристрастно и задълбочено.

Сега механизмът е такъв: Първи компонент от оценката са атестациите на магистратите – атестации, които много пъти са изключително формални и не могат да служат за база при оценяването.

Вторият компонент са проверени дела и постановени актове.

И накрая идва така нареченото събеседване, което на практика представлява блиц-интервю – препитване за 5 минути от комисия, сформирана ад хок. Всички от нас, които са се явявали на конкурс през поледните години, знаят каво имам пред вид.

Комисията поставя оценката на момента и доста често се получават парадокси – един магистрат получава оценка 5,96, но тя не е достатъчна, за да бъде класиран, защото колегата след него е получил 5,97 или 5,98. Питам, кой и как определя, че при разлика от една или две или пет стотни единият кандидат е по-подготвен и по-подходящ за мястото? И не е ли абсурдно професионалната съдба на съдията да зависи не от това какво и как е допринесъл с работата си за системата, а от някакви си стотни, изчислени по странен начин?

При липсата на конспект, на конкретни теми, по които да бъде провеждано това така наречено събеседване, смело можем да кажем, че по-несправедлив начин на провеждане на конкурс няма.

Колегите са изключително недоволни и твърдят, че често по време на конкурсите се показва крайна степен на пристрастност и необективност.

Зад предложенията за промяна на механизма за провеждане на конкурсите стоят много колеги от цялата страна. Единствената професионална организация,, която не прояви интерес по този така важен за нас проблем е Съюзът на съдиите, вероятно имат свои си съображения.

Обученията

Четох някъде, че БСА основно критикува, а не развива дейност и не показва стъпките за реформиране на Съдебната  система. Това твърдение ме изуми, защото е очевидно невярно.

Не знам кого точно сме разкритикували толкова силно, ние просто си вършим работата като професионална организация, за кавато сме създадени, без да развяваме лозунги. Не трябва да се забравя, че съществуват международни стандарти за правата на работещите и те са определени от Международната организация на труда преди много, много години. Който проявява интерес и не е запознат, може да ги открие в интернет. Ние, магистратите, въпреки че си имаме специфичен устройствен закон, имаме право като всички останали на защита на професионалните ни права, част от защитата на едно от основните човешки права -правото на труд и свързаните с него права на почивки, отпуски, професионална реализация и повишаване на квалификацията и кариерно израстване.

Освен върху исканията за промяна на механизма за повишаване и преместване на съдиите,  ние сме фокусирали дейността си върху провеждане обучения за повишаване знанията и професионалната квалификация. Основно организираме обучения по европейско право – гражданско и наказателно с участие на лектори -европейски експерти. Миналата година организирахме четири семинара, тази година също за сега, предстоят ни още два.

На последния ни семинар присъстваха 150 магистрати от цялата страна. За тази години сме обучили около 250 човека. 

Вече втора година продължава провеждането на езикови курсове в София, Варна и Русе. Ще стартираме такива и в Стара Загора. Имаме колеги, които започнаха английски от първо ниво и в момента вече учат юридически английски. 

Участваме и в Гражданския съвет към ВСС,  и в различните работни групи, организирани както от ВСС, така и от Министерство на правосъдието и изразяваме открито позициите си. Е, не винаги тези позиции се харесват на всички, особено ако са радикално различни и вероятно за това някои правят извода, че ние не работим. Не работим, защото сме различни от тях и защото имаме различно мнение, така ли? Нали това е демокрацията…