ministerstvo pravosudie

До министъра на правосъдието относно повишаване ефективността на съдебната система

ministerstvo pravosudieДо МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО

на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Госпожа ДИАНА КОВАЧЕВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

        Като професионална съдийска организация и във връзка със сформираните в Министерство на правосъдието работни групи по изготвяне на изменения в ЗСВ на разпоредбите за провеждане на конкурсите за повишаване в длъжност и преместване на магистратите, за атестирането и за натовареността на отделните съдебни райони, Ви изпращаме нашето становище и заявяваме желанието си да участваме в обществения дебат по тези толкова наболели въпроси. Както не веднъж сме подчертавали, за отделния магистрат е изключително важно осигуряването на адекватни условия за труд и прозрачни и принципни правила за оценяването и кариерното му израстване.

       

        1. Необходимост от създаване на Единна и ефективна стратегия и планиране в Съдебната система

 

За да се осъществи истинска реформа, която да повиши ефективността и ефикасността на Съдебната система и да отговори на очакванията на обществото за осигуряване срочност и предвидимост на съдебните актове е необходимо да бъде извършено изчисляване на конкретната натовареност на отделните съдебни райони и съдилища и последващо планиране на съдийските щатни бройки и тези на съдебната администрация на базата на получените данни. Само след задължително планиране от страна на ВСС – в рамките на един по-дълъг период – на конкретната нужда от съдии в конкретните съдебни райони и съдилища, могат да бъдат обявявани свободните за кандидатстване места в страната. При това планиране следва да бъдат взети пред вид становищата на административните ръководители по места, базирани на конкретните нужди в съответните съдилища – при оценка по материи /по отделения/, т.е. наказателно, гражданско, търговско, брачно.

Предлагаме планирането на съдийските бройки /а от там и на тези на съдебната администрация/ на базата на реалната необходимост от такива, да бъде включено в Единна Стратегия за съдебната система, която ще се изготви от Висшия съдебен съвет в началото на мандата му – чрез създаване на раздел „Планиране”, – за период от три или пет години с поставени в нея за изпълнение конкретни цели и с подчертани приоритети. Всяка година /в рамките на този тригодишен или петгодишен период/ трябва да бъде отчитана степента на постигнатите резултати. Като база биха могли да бъдат взети годишните доклади на съдилищата, обобщени накрая в Годишния доклад на ВСС за работата на съдебната система, въз основа на една добра статистическа програма, единна за цялата страна. Понастоящем сега действащия ЗСВ също предвижда изготвяне на Стратегия за развитие на съдебната система от страна на ВСС, но в нея елементът натоварване по региони, по места и по материи не е отчетен, а и тази Стратегия не получи така необходимата публичност.

Посоченото планиране е практика на всички модерни държави със съвременна и добре функционираща Съдебна система. Чрез него Висшият съдебен съвет ще може пълноценно да осъществява контрол върху работата на магистратурата, проследявайки процеса от самото начало – разкриване на нови бройки /планирано и с оглед конкретната нужда в рамките на проследения период/, обявяване и провеждане на конкурсите в рамките на този период и извършване на атестирането на магистратите при уеднаквени критерии и на базата на приблизително еднакъв обем свършена работа.

 

2. Кариерното израстване в Съдебната система

        Безспорно е, че едно от слабите места в сега действащия ЗСВ и подзаконовите актове по приложението му са конкурсите за повишаване в длъжност и преместване.

Понастоящем в системата има няколко вида конкурси: за младши съдии, за повишаване в длъжност и преместване и за първоначално назначаване /20% от свободните места/.

Конкурсите за младши съдии и за първоначално назначаване са детайлно уредени – провеждат се на два кръга, с писмен и устен изпит с казус и конспект, при конкретно посочен регламент. Не така стои въпросът, обаче, с конкурсите за повишаване в длъжност и преместване. При тях безспорно следва да се държи сметка, че участниците – кандидати за заемане на съответната длъжност са действащи магистрати и е необходима по-голяма прецизност при оценяването им.

Отделно от това хипотезата на преместване от един съд в друг, равен по степен съд /преминаване на равна по степен длъжност/ коренно се различава от тази на повишаване в длъжност /преминаване на по-висока по степен длъжност/. Считаме, че в случая на преместване в равен по степен съд – например от един Окръжен съд в друг, не е необходимо кандидатите да се явяват на същия изпит както тези, които желаят повишаване в длъжност и преместване в по-висшестоящ съд. Тук нормата на сега действащия ЗСВ е дискриминационна и подлага колегите, които по семейни или други лични причини искат да сменят града, в който живеят, при наличие на свободни места в съответния съд,  в по-неблагоприятно положение от другите – които се явяват на конкурс за повишение.

Считаме, че е удачно конкурсите да бъдат провеждани два пъти годишно, като бъде дадена възможност на магистратите да се подготвят предварително чрез посочване на минимален и максимален срок за провеждане на конкурса, съответно два и четири месеца, считано от датата на обявяването му. По този начин ще се осигури и по – голяма оперативност на органа, администриращ провеждането на конкурса.

Най-наболелият въпрос по отношение на конкурсите в Съдебната система е необходимостта от въвеждане на ясни критерии за по-прецизно оценяване на професионалните качества на магистратите. Сега предвиденото в ЗСВ събеседване на кандидатите с Изпитната комисия „по въпроси от практиката” се провежда в рамките на много кратко време /минути/, през което практически е невъзможно реалното оценяване на кандидата. Следва да се отбележи, че основният аргумент при обжалване на последните проведени конкурси от страна на кандидатите бе именно, че магистратите са оценявани от комисии в различен състав, без конкретно и предварително установени общи критерии за оценка.

Според нас за всеки конкурс на съответното ниво в системата – районно, окръжно и апелативно, следва да се създадат Специализирани комисии по материи, които да оценяват познанията на кандидатите в материята, в която работят и за която кандидатстват. Необходимо е, с оглед осигуряване на ясни и точни правила за провеждане на конкурсите, предварително, заедно с обявяването на съответния конкурс да бъде публикуван и Конспект /т.е. предварителният обхват на темите/, по който кандидатите да се готвят. Друг вариант на провеждане на изпита е решаване на казус, който да бъде различен за кандидатите – отново в зависимост от материята, в която работят и за която кандидатстват.

В модерните съдебни системи са въведени различни критерии за оценка на кандидатите и е добре да се помисли по отношение на кандидатите за Върховните съдилища и прокуратури изпитът да не бъде еднакъв с този за районен или окръжен съд, като би могла да се приеме някоя от практиките в другите европейски държави – публикации, представяне на теоретична или практическа теза по даден въпрос и т.в. Този момент е важен, защото всички знаем, че ВКС дава задължителна практика по делата, с която съдилищата трябва да съобразяват актовете си.

Безспорно основен момент за  професионалното израстване на магистрите и за цялостното им кариерно развитие е атестирането. В сега действащия ЗСВ законодателят е предвидил няколко атестации – за придобиване на статут на несменяемост, периодична – на всеки четири години и за повишаване в длъжност и преместване. Атестацията е задължителен реквизит и за участие в конкурсите. От много съдии по места се чуха оплаквания, че атестирането става изключително бавно. От друга страна за никого не е тайна, че почти всички атестации са с оценка „много добра”, което на практика е пречка атестацията на съдията да изпълнява функциите си, т.е. това, заради което е въведена като институт, а именно – да отразява цялостния кариерен път на магистрата, да бъде извършвана на базата на обективни критерии и да отразява реалната оценка на работата му – както в положителен, така и в отрицателен аспект за определен период. Смисълът на атестацията е оценяването на съдията – работата му, професионалните му умения, спазването на етичните норми, т.е. показатели, които позволяват представянето му в съдийската общност и в обществото като цяло. На базата на тях той следва да бъде повишаван, поощряван, награждаван, наказван. Тези атестации са част от цялата му професионална история, от творческата му биография. Или поне така са замислени. Понастоящем, обаче, при атестирането се прилагат унифицирани критерии, те са формални и на практика атестацията не е това, което трябва да бъде.

В тази връзка считаме, че трябва да се работи сериозно в посока промяна на института на атестирането – трябва да се установят срокове за извършване на атестацията, по места би било удачно да се създадат атестационни комисии, в рамките на които да се избира състав, който да оценява всеки магистрат поотделно, следва да се пресече възможността за формално извършване на оценяването, както и евентуалната злоупотреба при осъществяването му. При формиране на цялостната атестационна оценка добре би било да се обърне повече внимание на становището на административния ръководител, който би могъл да има най-преки впечатления от магистрата. Детайлно следва да се уреди въпросът с извършените проверки от Инспектората към ВСС и резултатите от тях. По сега действащата уредба се стига до правния /и не само правен/ абсурд при липса на проверка на ИВСС да се отнемат точки от цялостната крайна оценка на магистрата. Следва да се отчитат по подходящ начин посетените от съответния оценяван обучения за повишаване на професионалната му квалификация, най-вече тези, които намират практическо приложение.

        Смятаме, че би било добре при приемане измененията в ЗСВ да се помисли за евентуално разширяване /в определени рамки/ на правомощията на административните ръководители. Понастоящем те са много ограничени. Не може да не се отчете фактът, че именно административният ръководител е запознат в най-голяма степен с конкретната нужда от разкриване на нови щатове на съдии или на съдебни служители, както и с необходимостта от подобряване на материално-техническата база. Отделно от това административният ръководител трябва да има правомощия за свикване на събрания в рамките на отделните колегии/отделения за уеднаквяване на практиката /в общ план/, за да бъде осигурена предвидимост на съдебните актове. Тази практика съществува в доста европейски държави и в САЩ и цели улесняване на гражданите достъпа до правосъдие и правна сигурност. Това не е влияние върху личното убеждение на отделния съдия, а осигуряване постановяването на сходни съдебни актове по сходни казуси в общ план, което ще повиши доверието към съда.

       

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

 

        За създаването на една добре функционираща, ефективна и прозрачна съдебна система е необходимо изграждане на единна Стратегия, свързана с планиране работата и щатовете на магистратите и съдебната администрация във всеки отделен съдебен район, осигуряване нормативна възможност за обективното и безпристрастно оценяване на всеки един магистрат и прозрачни и справедливи критерии за кариерно израстване. Само така ще отговорим на критиките за бавна и неефективна съдебна система и ще издигнем нейния авторитет.

        Идеите си излагаме принципно и се надяваме да бъдем поканени на широкото обсъждане на промените в ЗСВ с неправителствения сектор. Нека не забравяме колко важни са тези въпроси за магистратите, а оттам и за цялата държава.

 

 

                                                                  Съпредседател на СЕЕ

                                                      Съдия Богдана Желявска