Monthly Archives: юли 2026

Становище във връзка със Закона за бюджета на Република България на Специален докладчик по въпросите на независимостта на съдиите и адвокатите

Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. / § 21, с
който се предлагат изменения в Закона за съдебната власт/ създава опасност
за нарушаване принципа на независимост на съдебната власт и поставяне на
магистратите под политическо и друго влияние.
Това е становището на Маргарет Сатъртуейт – Специален докладчик по
въпросите на независимостта на съдиите и адвокатите, съгласно резолюция
62/12 на Съвета по правата на човека, изразено на 15.07.2026г. в писмо реф.№
OL BGR 1/2026. Същата посочва, че намаляването на бюджета на съдебната
власт, планираното значително намаляване на броя на служителите в
администрацията, трайната промяна във формирането на възнагражденията и
несигурността относно вноските за социално осигуряване, могат заедно да
доведат до значително влошаване на материалните и организационни
условия, необходими за независимостта на съдебната власт.
Цялото становище може да бъде прочетено тук: https://spcommreports.ohchr.org/TMResultsBase/DownLoadPublicCommunicationFile?gId=31148

Становище във връзка с предвижданите реформи, засягащи съдебните служители

Българска съдийска асоциация изцяло подкрепя изразеното становище от администрацията на Софийски районен съд, както и служителите на Софийска районна прокуратура във връзка с кадровата криза и обмисляното от Правителството съкращаване на съдебната администрация.

В допълнение на техните доводи и изложени статистични данни по
отношение на кадровата криза, работата, която тези служители изпълняват, ниските възнаграждения, които получават на базата на средна работна заплата за страна, обръщаме внимание и на следното:

Във връзка с обсъждането съкращаване на съдебната администрация
следва да се извърши анализ за ефекта от електронното правосъдие по отношение натовареността на съдебните служители. Електронното
правосъдие всъщност е свързано с увеличаване на задълженията и
отговорностите на съдебната администрация, а не с отпадане на
необходимостта от щатни бройки. Понастоящем за всяко дело на хартиен носител съществува и паралелно (еднакво по съдържание) електронно дело.

Какво на практика означава това? Всички документи, постъпили по
електронен път, биват принтирани, за да се приложат по електронното дело, а всички документи, подадени на хартиен носител, е нужно да се сканират, за да са налични в електронната папка по делото. Така, ежедневно в органите на съдебната власт се принтират и сканират стотици документи в обем от по десетки страници. Обработката на документите е нужно да се извърши
своевременно, така че постъпилите документи да бъдат приложени по делото и докладвани на съдията – докладчик преди насроченото открито съдебно
заседание. Извършването на тази дейност ангажира съдебни служители, възлага им допълнителни задачи и не на последно място – води до повишаване на разходите за хартия и консумативи за поддръжка на компютърната техника, която от своя страна се осъществява от други съдебни служители.

Въпреки предвижданото увеличение на приходите на съдебната власт, не се засяга въпроса за държавните такси и за техния непроменен от години размер, който понастоящем не съответства на икономическата обстановка в страната. Размерът на таксите, събирани от съдилищата, предвиден в Тарифа № 1 към Закона за държаните такси, не е актуализиран от години. За издаване на съдебно удостоверение, свидетелство за съдимост и изпълнителен лист се дължи такса от 2, 56 евро.

Издаването на кой да е от трите документа е свързано с множество усилия, положени от конкретния съдебен служител и от съдия. За издаването на съдебно удостоверение може да е необходимо да се извърши проверка за отминал период от време в съдебните архиви; молбата за издаване на свидетелство за съдимост в предвидените случаи се докладва на съдия от съответния съд, като за издаването на свидетелството в някои случаи следва да се изискат справки и данни от други органи. Държавната такса за издаване на изпълнителен лист е една и съща, без значение от размера на присъденото вземане. Държавната такса за образуване на наказателно дело от частен характер е непроменена от 1997 г. и е 6, 14 евро (12 лева), независимо, че разглеждането на такова дело може да продължи в продължителен период от време и е свързано с множество действия, извършвани както от съдията – докладчик, така и от съдебните служители, натоварени с обработката на делото.

Поради това намираме, че администрацията на съдилищата не следва да бъде съкращавана – това ще доведе до затрудняване работата на системата, както и възможността за осигуряване ефикасно и навременно правосъдие.