Yearly Archives: 2026

ПОКАНА

Управителният съвет на Сдружение „ БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА
АСОЦИАЦИЯ “ на основание чл.26 ЗЮЛНЦ, в изпълнение на решението
си от 22.06.2026 г. , свиква редовно Общо събрание на членовете на
Сдружението на 16.09.2026 г. от 16.00 часа в гр. София, ул.Пиротска № 7,
ресторант СЮБ, което ще се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

  1. Изслушване и приемане на доклада на УС за дейността на
    Сдружението за 2025г.;
  2. Изслушване и приемане на доклада на КС за дейността на
    Сдружението за 2025г.
  3. Представяне и приемане на финансов отчет за същия период;
  4. Разни.

Председател на УС на БСА

Даниела Попова

Становище във връзка със Закона за бюджета на Република България на Специален докладчик по въпросите на независимостта на съдиите и адвокатите

Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. / § 21, с
който се предлагат изменения в Закона за съдебната власт/ създава опасност
за нарушаване принципа на независимост на съдебната власт и поставяне на
магистратите под политическо и друго влияние.
Това е становището на Маргарет Сатъртуейт – Специален докладчик по
въпросите на независимостта на съдиите и адвокатите, съгласно резолюция
62/12 на Съвета по правата на човека, изразено на 15.07.2026г. в писмо реф.№
OL BGR 1/2026. Същата посочва, че намаляването на бюджета на съдебната
власт, планираното значително намаляване на броя на служителите в
администрацията, трайната промяна във формирането на възнагражденията и
несигурността относно вноските за социално осигуряване, могат заедно да
доведат до значително влошаване на материалните и организационни
условия, необходими за независимостта на съдебната власт.
Цялото становище може да бъде прочетено тук: https://spcommreports.ohchr.org/TMResultsBase/DownLoadPublicCommunicationFile?gId=31148

Становище във връзка с предвижданите реформи, засягащи съдебните служители

Българска съдийска асоциация изцяло подкрепя изразеното становище от администрацията на Софийски районен съд, както и служителите на Софийска районна прокуратура във връзка с кадровата криза и обмисляното от Правителството съкращаване на съдебната администрация.

В допълнение на техните доводи и изложени статистични данни по
отношение на кадровата криза, работата, която тези служители изпълняват, ниските възнаграждения, които получават на базата на средна работна заплата за страна, обръщаме внимание и на следното:

Във връзка с обсъждането съкращаване на съдебната администрация
следва да се извърши анализ за ефекта от електронното правосъдие по отношение натовареността на съдебните служители. Електронното
правосъдие всъщност е свързано с увеличаване на задълженията и
отговорностите на съдебната администрация, а не с отпадане на
необходимостта от щатни бройки. Понастоящем за всяко дело на хартиен носител съществува и паралелно (еднакво по съдържание) електронно дело.

Какво на практика означава това? Всички документи, постъпили по
електронен път, биват принтирани, за да се приложат по електронното дело, а всички документи, подадени на хартиен носител, е нужно да се сканират, за да са налични в електронната папка по делото. Така, ежедневно в органите на съдебната власт се принтират и сканират стотици документи в обем от по десетки страници. Обработката на документите е нужно да се извърши
своевременно, така че постъпилите документи да бъдат приложени по делото и докладвани на съдията – докладчик преди насроченото открито съдебно
заседание. Извършването на тази дейност ангажира съдебни служители, възлага им допълнителни задачи и не на последно място – води до повишаване на разходите за хартия и консумативи за поддръжка на компютърната техника, която от своя страна се осъществява от други съдебни служители.

Въпреки предвижданото увеличение на приходите на съдебната власт, не се засяга въпроса за държавните такси и за техния непроменен от години размер, който понастоящем не съответства на икономическата обстановка в страната. Размерът на таксите, събирани от съдилищата, предвиден в Тарифа № 1 към Закона за държаните такси, не е актуализиран от години. За издаване на съдебно удостоверение, свидетелство за съдимост и изпълнителен лист се дължи такса от 2, 56 евро.

Издаването на кой да е от трите документа е свързано с множество усилия, положени от конкретния съдебен служител и от съдия. За издаването на съдебно удостоверение може да е необходимо да се извърши проверка за отминал период от време в съдебните архиви; молбата за издаване на свидетелство за съдимост в предвидените случаи се докладва на съдия от съответния съд, като за издаването на свидетелството в някои случаи следва да се изискат справки и данни от други органи. Държавната такса за издаване на изпълнителен лист е една и съща, без значение от размера на присъденото вземане. Държавната такса за образуване на наказателно дело от частен характер е непроменена от 1997 г. и е 6, 14 евро (12 лева), независимо, че разглеждането на такова дело може да продължи в продължителен период от време и е свързано с множество действия, извършвани както от съдията – докладчик, така и от съдебните служители, натоварени с обработката на делото.

Поради това намираме, че администрацията на съдилищата не следва да бъде съкращавана – това ще доведе до затрудняване работата на системата, както и възможността за осигуряване ефикасно и навременно правосъдие.

Становище във връзка с отворено писмо на съдии от ОС-Благоевград

БСА изразява подкрепа към становището в отвореното писмо на съдии от ОС- Благоевград, във връзка с предложение за съкращаване на незаети щатни бройки в окръжни съдилища, без обосновка и проверка на натовареността, и анализ, какви ще са последиците за дейността им.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ

Срещу необоснованото съкращаване на съдийски щатни бройки в окръжните съдилища от Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат

Уважаеми представители на медиите,

Обръщаме се към Вас с тревога и загриженост относно решенията за съкращаване на съдийски щатни бройки в окръжните съдилища, приемани от Висш съдебен съвет след изтичането на неговия конституционно установен мандат.

Тези решения не са просто въпрос на вътрешна администрация. Те засягат пряко правото на гражданите на достъп до правосъдие, срочно разглеждане на делата и ефективна съдебна защита. Всяко намаляване на кадровия капацитет на съдилищата следва да бъде внимателно мотивирано, основано на обективни данни и съобразено с реалната натовареност на съответния съд.

Вместо това ставаме свидетели на съкращаване на съдийски длъжности без убедителни аргументи, без прозрачна методика и без достатъчно публична обосновка. Липсват ясни доказателства, че подобни действия ще подобрят ефективността на съдебната система. Напротив – съществува реална опасност да се увеличи натовареността на действащите съдии, да се забави разглеждането на делата и да се влоши качеството на правораздаването.

Особено обезпокоителен е фактът, че тези решения се вземат от орган, чийто мандат е изтекъл преди години и който продължава да упражнява правомощията си по силата на законовия принцип за непрекъсваемост на институциите. Макар този принцип да гарантира функционирането на съдебната власт, той не може да служи като основание за предприемане на дългосрочни кадрови политики с необратими последици за съдебната система, без наличието на безспорна необходимост и широка обществена легитимност.

Съкращаването на съдийски щатове в окръжните съдилища противоречи и на многократно заявяваната необходимост от ускоряване на съдебните производства, намаляване на натовареността на магистратите и повишаване на качеството на правораздаването. Не може едновременно да се изискват по-добри резултати от съдилищата и да се намалява кадровият им ресурс.

Съдебната власт не принадлежи на отделни администрации или временни мнозинства. Тя е конституционна гаранция за защита на правата и законните интереси на гражданите. Всяко решение, което отслабва капацитета на съдилищата, следва да бъде подложено на особено строг обществен контрол.

Настояваме:

  1. Да бъдат публично оповестени всички мотиви, анализи и критерии, въз основа на които са взети решенията за съкращаване на съдийски щатни бройки.
  2. Да бъде извършена независима оценка на последиците от тези решения върху натовареността на окръжните съдилища и сроковете за разглеждане на делата.
  3. Да бъде преустановена практиката на трайни кадрови промени без доказана необходимост и без реално обсъждане със съдийската общност.
  4. Да се гарантира, че кадровата политика в съдебната система ще бъде подчинена на интересите на правосъдието и на обществото, а не на формални административни съображения.

Призоваваме медиите да поставят този въпрос в центъра на обществения дебат, защото той засяга не само магистратите, а всеки български гражданин, който очаква независимо, ефективно и достъпно правосъдие.

Днес защитата на съдийските щатни бройки не е въпрос на привилегии. Тя е въпрос на защита на институционалния капацитет на съдилищата и на правото на гражданите да получат справедлив процес в разумен срок.