УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
“БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ”, като професионална магистратска организация и след съгласуване с членовете си, представя на Вашето внимание становище по предложения от Министерство на правосъдието Проект на ЗИД на ЗСВ.
Становището си даваме под условие, имайки пред вид, че подготвените изменения са обвързани в по-голяма или по-малка част с евентуални изменения в Конституцията на Република България, чието обсъждане също понастоящем е на дневен ред.
Безспорно е, че Проектът е доста мащабен и отразява волята на Министерство на правосъдието да бъдат обхванати възможно най-широк кръг проблеми в Съдебната система в отговор на приетата от Министерски съвет и Парламента на Република България Стратегия за съдебна реформа.
В тази връзка, за очертаване както на цялостната рамка от проблеми, така и на становищата на отделните професионални гилдии, е необходимо широко обсъждане сред магистратите, практикуващите правници, неправителствения сектор и обществеността, което да осигури широка представителност и подкрепа на най-подходящите решения.
В качеството ни на съсловна организация наш основен приоритет е защитата на основните права на магистратите, в частност на съдиите, за това, в духа на диалогичност и търсейки най-добрия подход за разрешаване на проблемите, ще насочим анализа си в две основни насоки:
I.Положителни страни и достижения в предложения ЗИД на ЗСВ:
1. Ние от БСА отчитаме като огромна крачка напред и изключителен успех на цялата магистратска общност залегналото в пар. 14 и следващите на Законопроекта изменение в законодателната уредба в частта на конкурсите за повишаване в съдебната система. БСА многократно е изразявала становището, че на магистратите трябва да бъде осигурена възможност за кариерно израстване по справедлив критерий, като се отмени досега съществуващият, наречен от нас “уродлив ред” за повишаване и преместване чрез събеседване. Споделяме изцяло предложения ред за провеждане конкурсите за повишаване чрез метода на атестирането при премахване на т. нар. “Събеседване”. БСА на различни форуми е изразявала становище, че единственият обективен критерий за преценка и подбор на кандидатите би могла да бъде изготвената на базата на обективен и безпристрастен анализ атестация на магистрата, която да е отражение на полаганият от него системен труд и резултите от него, от професионалната му история и израстване.
Подкрепяме и предложенията, визирани в пар.116 за въвеждане в чл.191а от ЗСВ механизъм за провеждане на конкурсите за преместване според нуждите на съответния орган на съдебната власт, както и предложеното в пар. 119 /съответно чл. 190а от ЗСВ/ изменение, касаещо реда за преместване по искане на магистрати с увреждане.
2. Подкрепяме също и нормативно предвидената възможност за намаляване натовареността на магистратите по здравословни причини, което е въвеждане на един обективен критерий за регулиране на натоварването. Би могло да се помисли дали не е удачно да бъдат посочени и други хипотези, налагащи промяна в натоварването на отделни магистрати, за постигне обективност и справедливост в натовареността.
3. Считаме, че предложеното в § 137 за промени в чл.218 ал.1 ЗСВ, за обвързване на работната заплата на магистратите със средномесечните заплати в обществения сектор в страната при повишение на нивата им е стъпка в правилната посока, направена за постигане на принципна финансова разнопоставеност на съдебната власт с изпълнителната и законодателната, доколкото е свързана с единна методология за формирането на възнагражденията в трите власти. В този смисъл предложеното преодолява различният подход до момента при формиране базовото ниво на заплатите, доколкото базовата заплата за изпълнителната и законодателната власт се определя от средномесечните заплати в обществения сектор и се индексира на всеки 3 месеца според данните на Националния статистически институт, а в съществуващата разпоредба в чл.218 ал.2 ЗСВ до момента основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.
4. Считаме промените, свързани с въвеждането на електронното правосъдие /в случай че бъдат осъществени/, за безспорен успех за цялата съдебна система и за обществото и крачка напред по пътя към правовата държава. Предложената от Министерство на правосъдието нова Глава XVIа касае издаването на удостоверителни изявления и извършването на процесуални действия в електронна форма, а същевременно в Преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ е предвидено и изменение на ГПК по тази материя. Изработването на разпоредбите, уреждащи електронно правосъдие и въвеждането му в практиката отдавна стои като задача както пред Министерството на правосъдието, така и пред Съдебната власт като цяло и представители от различни съсловни организации, многократно са участвали в работни групи организирани от изпълнителната власт. Този подход считаме за правилен и още по-актуален при обсъждането на детайлите по прилагането на електронните услуги и електронното правосъдие за постигане на общите цели, за ефективното, прозрачно и бързо правораздаване. В този смисъл споделяме изцяло становището, че въвеждането на електронното правосъдие и електронния портал, в съзвучие с Европейския съдебен портал ще подобри и осъвремени неговата достъпност за всички граждани на ЕС, ще отговори на нуждите на съвременното демократично общество и правовата държава.
Доколкото правното уреждане на тази материя, следва да бъде внимателно обсъдено, а възприетите и предложените изменения да бъдат съгласувани с експерти на всички нива – ай-ти специалисти, юристи, практикуващи правници, изразяваме принципната си готовност за участие в различните работни групи и срещи за нейното обсъждане и доразработване. Споделяме обективните реалности, че не може да съществува модерно и прозрачно правосъдие в една правова държава без предвидена в правната система възможност за електронно правосъдие.
5. Изразяваме също така подкрепата си за предложените изменения в ЗСВ в материята, касаеща задължителния практически стаж в органите на съдебната власт след приключване на правното образование и провеждането на практическия изпит. За никого не е тайна, че сега стажът протича формално, а предвиждането на възможността за ефективното му осъществяване ще допринесе в голяма степен за увеличаване нивото на компетентност и практическите познания на стажант – юристите и ще подпомогне тяхната мотивация. Положително приемаме и предвиденото стажант – юристите да имат възможност три пъти да се явят на практически изпит, което според нас ще има и дисциплиниращо въздействие.
В тази връзка дори би могло да се помисли дали не е удачно на държавен практически изпит в Министерство на правосъдието да се явяват само стажант – юристите, които биха искали да се реализират професионално в органите на съдебната власт – норма, която е съществувала през годините в законодателството ни и която би могла да доведе до повишаване мотивацията на самите стажант – юристи и би придала нов смисъл на практическия задължителен стаж. Въпросът, разбира се подлежи на внимателна преценка, като бихме могли да представим допълнителни бележки и аргументи, ако бъде организирана дискусия за това.
II. Дискусионни моменти в предложения ЗИД на ЗСВ:
1. Според залегналото в Стратегията за съдебна реформа, предложеният проект за ЗИД на ЗСВ съдържа детайлизирана уредба за изменение на сега съществуващите разпоредби както относно структурата и състава на Висшия съдебен съвет, така и за начина за избор на членовете му и неговото функциониране. Твърди се, че тази промяна ще допринесе за гарантиране независимостта на магистратите. БСА застъпва становището, че изборът на членовете на ВСС трябва да се осъществява при най-широка представителност и за това подкрепя изцяло прекия избор на членовете на Съвета от съответните магистратски квоти от Общите събрания на съдиите, съответно прокурорите и следователите. Намираме, че предложението за електронно гласуване ще рационализира този процес и ще елиминира опасността от злоупотреби. Необходими са, обаче, гаранции, че процесът на електронно гласуване няма да бъде манипулиран. Необходимо е и създаването на подробни и ясни Правила за провеждане на избора, особено пред вид възможността, залегнала в Законопроекта, всеки магистрат да може да номинира кандидат за членове на ВСС, без ограничения в броя им и евентуалното изслушване по решение на Общите събрания на техните концепции.
Както предложихме и при обсъждането на Стратегията за съдебна реформа, намираме за изключително важно, пред вид националния характер и компетенциите на ВСС по отношение на цялата съдебна система, да се въведат регионални квоти при избора на членове от съдебната власт. Тези регионални квоти, определени в условията на пропорционалност съобразно броя на съдиите по апелативни райони, ще допринесат както за повишаване независимостта и представителността но ВСС, така и за обратната връзка между магистратите по региони и представителите на кадровия управленски орган.
Считаме, че тук би могъл да бъде поставен въпросът за предвиждане на механизъм за отзоваване на членовете на съвета при доказано несправяне с техните задължения като форма на контрол от страна на магистратската общност успоредно с компетентността на Пленума на ВСС, доколкото мандата на изборните членове произтича от нея.
2. Както вече сме имали възможност да заявим, очевидно е формирана воля, при прието съответствие с Конституцията на Република България, за разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска. Като мотив за това се изтъква, че така съответната колегия ще има възможност по-детайлно, професионално и обективно да се решава конкретните проблеми на съдиите, респективно прокурорите или следователите, както и че така ще бъде избегнат евентуален натиск при вземането на едни или други кадрови решения. В тази връзка на колегиите са предоставени много и конкретни правомощия касаещи кадровото израстване, избор, повишаване, преместване и освобождаване на магистратите, избор и освобождаване на ръководителите на съдебните органи, цялостната дисциплинарна дейност, атестирането, определяне броя на съдебните райони и седалищата на съдилищата, след съгласуване с министъра на правосъдието или с министъра на отбраната /за военните съдилища/, сезиране на Инспектората. От компетентността на Пленума на ВСС са бюджетът на съдебната власт, прекратяване на мандата на член на ВСС, съгласуване на мерки за квалификацията на съдиите, решаване на общи за съдебната власт организационни въпроси, определяне на възнагражденията в системата и изготвяне на годишни доклади.
Налага се въпросът, с оглед конституционно уредената компетентност на ВСС като национален орган на съдебната власт, и принципно възприетото в чл.30 ал.2 т.4 от проекта за ЗСВ решение Пленумът да решава общи за съдебната власт организационни въпроси, то да отпадне или да бъде прецизирана разпоредбата на чл.30 ал.5 т.4 от проекта за ЗИД на ЗСВ, възлагаща компетентност на Съдийската колегия за броя на съдебните органите на територията на Република България, за определяне броя на магистратите и съдебните служители. Този въпрос е от съществено и национално значение, той поражда не само кадрови проблеми по отношение на отделните представители на магистратурата, но и обществени такива и изисква едно цялостно решение, което да е в резултат на планиране, изготвяне на статистика и задълбочено изследване, поради което следва да се прецени дали да не остане изцяло в компетенциите на Пленума на ВСС. Друг е въпросът, че проблемите със съдебната карта отново не са поставени на дневен ред. На Пленума на ВСС следва да бъде предоставено и правомощието за извършване на планиране в рамките на съдебната система – по региони и по места за дългосрочен и краткосрочен период, както по отношение на кадровата, така и относно техническата и финансовата обезпеченост.
Това е една от причините да считаме, че би било удачно да бъдат прецизирани отново правомощията на Пленума и Колегиите, за да може да се работи за постигане на искания резултат – осигуряване и оптимизиране ефективността в работата на ВСС.
3. В Проекта е предвидено създаването на Постоянни комисии към двете Колегии на ВСС /чл. 37 и сл. от ЗСВ/ – съответно: Комисия по атестирането и конкурсите, Комисия по професионална етика и почтеност и Комисия по дисциплинарната отговорност. Смятаме, че този въпрос отново би могъл да бъде поставен на обсъждане, тъй като поражда множество дискусии. Предвидено е изборът на членове на постоянните комисии да се извършва от Общото събрание на съдиите, съответно прокурорите и следователите, тези комисии да са с едногодишен мандат и членовете им да се командироват за участие в тях, като продължават да осъществяват и пряката си магистратска работа при намалено постъпление от дела и преписки. Предвидено е, също така тези комисии да бъдат подпомагани от специална администрация във ВСС. Впрочем такава подпомагаща администрация е предвидена и по отношение на Колегиите и Пленума на Съвета.
Намираме за уместно да бъде обсъдена отново ефективността от създаването на тези комисии по няколко причини:
Считаме за удачно и наложително, в случай че бъде прието изменението на ЗСВ, касаещо създаването на тези Комисии, изборът на членовете им да бъде извършван отново на регионален квотен принцип – пропорционално на броя на магистратите по апелативни райони, за да бъде осигурена представителност на магистратите по места и да бъде гарантирана възможността за ефективното изпълнение на задълженията им.
4. Според вносителите на законопроекта предоставянето на широки правомощия на Общите събрания на съдилищата при вземането на решения относно управлението на съдилищата – одобряване на заместник – председателите и предлагане на председателите на отделения, натовареността на председателя и неговите заместници, командироването на съдии, е израз на стремежа за осигуряване на по-голяма представителност и демократичност при вземането на управленските решения. Поставя се, от друга страна, въпросът дали този механизъм е удачен по отношение на всички управленски и кадрови решения в един съд. Безспорно е, че становището на Общите събрания трябва да бъде взето пред вид, но не би ли било удачно за някои въпроси то да има само съвещателен характер?
– Такава, например хипотезата би била удачна при персоналната преценка за назначаване на заместник – председателите, с оглед спазване на екипния принцип, и за командироването на магистрати от други съдилища.
– С нарочен акт ВСС е определил процент на натовареност на председателите и заместник – председателите на съдилищата, базирайки се на определени критерии и считаме, че това решение не може да бъде подменено или дерогирано с решение на съответното Общо събрание.
– По отношение института на командироването беше писано и обсъждано много. Институтът на командироването е и трябва да бъде мярка ад хок, при конкретна нужда и за определен срок. Крайно време е да бъде изоставена сега действащата практика, довела до това, че не са единици колегите, които работят като командировани пет или повече години. Този въпрос, обаче, не може да бъде решен механично и веднага трябва пряко да бъде обвързан с конкурсите за повишаване и преместване. Считаме за удачно командироването да бъде в правомощието на съответния председател на съд, след съгласуването му с неговите заместници, респективно ръководителите на отделения. Добре би било да се предвиди в правомощията на Общите събрания приемането на правила, по които това командироване да бъде извършено. По този начин от една страна ще бъде спазен принципът на прозрачност относно извършеното командироване, а от друга – ще бъде осигурена оперативност и бързина при временното по същество кадрово обезпечаване на съда, което е изцяло в полза за подобряване ефективността от правораздаването.
Тук трябва да поставим и въпроса за предвидения шестмесечен максимален срок за командироване и противоречието му с въведеното задължение на ВСС за провеждане на конкурсите за повишаване веднъж годишно. Категорично застъпваме становището, че провеждането на конкурси всяка година и бързото им приключване в условията на добро кадрово дългосрочно и краткосрочно планиране, би довело до подобряване в голяма степен на кадровата обезпеченост на системата или, казано по друг начин, постепенно решаване на проблема с незапълнените щатни бройки и необходимостта от командироване. За това и с оглед посочения едногодишен срок и при съобразяване възможността за административно обжалване на резултатите от конкурсите и продължителността на административния процес, удачно би било крайният срок на командироването да бъде обвързан с момента на назначаване на съответното място на магистрат, избран въз основа на конкурс. Такова обвързване именно би придало смисъл на института на командироването – съобразно идеята, с която е създаден и която, за съжаление, бе изкривена през годините.
– И не на последно място – предвиденото разширяване на компетенциите на Общите събрания и предоставянето на тези събрания на правомощия относно ключови за един съдебен орган въпроси, ще доведе до момент, в който важни управленски решения се вземат от мнозинството, от колективите, а това ще размие отговорността, защото всички знаем, че колективната отговорност на практика е безотговорност. По този начин всички ще са освободени от отговорност, а това, което се случва ще е в резултат на практическото приложение на колективното самоуправление, доказало се през годините като неефективно и носещо със себе си привкуса на задкулисието.
5.В чл.30 ал.6 от проекта за ИД на ЗСВ се предвижда по време на мандата си съдиите, прокурорите и следователите от квотата на съдебната власт и от квотата на Народното събрание да продължават да изпълняват съдийските, прокурорските и следователските си функции, а останалите членове на Висшия съдебен съвет – професията си.
Така възникват въпросите :
(http://www.legalworld.bg/44410.premahnete-parlamentarnata-kvota-vyv-vss-i-komandirovaneto.html)
В изготвеното и оповестено становище по време на обсъждането на Стратегията за съдебна реформа БСА е предложила механизъм за двустепенен избор на членовете на ВСС от парламентарната квота, – иновативност, която не бе опровергана до момента, нито бе взето отношение по нея. Считаме, че това предложение е изцяло в духа и концепцията за промени в посока повишаване независимостта на съдебната власт , прокламирано от представители на Министерство на правосъдието.
По същество предложението на БСА депозирано в Парламента, в МП и във ВСС се състои в пряк избор, заедно с избора на членовете на съвета, на представителна квота от магистрати с изявен авторитет и опит – кандидати за парламентарната квота членове на ВСС. Този избор би минимизирал опасността от избор на магистрати със задкулисни и необявени политически и/или икономически зависимости които ще повлияят при избора им от доминиращата политическа партия в парламента към съответният политически момент.
6. Относно въведената в чл. 167, ал. 5 от ЗСВ ограничителна норма по отношение на ръководителите на органите на съдебната власт и техните заместници:
Предвидено е те да не могат да заемат ръководни позиции два последователни мандата, включително и в различни органи на съдебната власт. Смятаме, че това ограничение на практика ще пречи на професионалната реализация на колегите, защото тя ще възпира новоизбраният ръководител да внедрява новости и развива дългосрочните си идеи и концепции за подобряване на работата и организацията на съответния съд или прокуратура, който ръководи, защото стимул за това ще липсва. Много пъти за реализацията на дадена идея, която ще доведе до подобряване на организацията и работата на една управлявана единица е необходим продължителен период от време. Защото идеята е едно, а резултатите от внедряването й понякога биха могли да се проявят след един по – продължителен период. Това ограничение ще доведе на практика до липса на мотивация у ръководители, които са доказали своя капацитет, професионални качества и умения.
7. Бихме желали, също така, да бъде дадена яснота относно разпоредбата на чл. 183 от ЗВСВ, касаеща състава на конкурсните комисии по отношение на конкурсите за младши магистрати. Формулировките на ал. 1 и ал. 2 предизвикват объркване и между тях самите съществува известно противоречие по въпроса кои са членовете на тези конкурсни комисии – и по-точно дали членовете им ще се избират между членовете на Комисиите по атестирането и конкурсите или във всички случаи се предвижда избирането им на ратационен принцип от списък със съдии, определен от Общото събрание на ВКС.
7. Удачно би било да бъде обсъдено и предлаганото изменение на института на съдебните помощници. Съдебните помощници са съдебни служители с юридическо образование. Те подпомагат съдиите при извършването на пряката им съдийска работа, като правят проучвания на практиката и изготвят проекти за различни съдебни актове. В тази връзка следва да бъде подложено на обсъждане предвиденото тяхно задължение да изготвят становища по писма и сигнали по правни въпроси, постъпили в съда – дейност, която безспорно е от компетентността на съдебните администратори и работата по която би препятствала възможността съдебният помощник да подпомага съдиите. Същите съображения биха могли да бъдат изтъкнати и досежно визираното задължение за участие и подпомагане участието на съдии в семинари и конференции.
Считаме че би било добре като основно задължение на съдебните помощници да бъде посочено именно подпомагане на съдиите чрез проучване на съдебната практика и изготвяне на проекти за съдебни актове по дела.
8. § 117 и § 118 за конкурсите по чл. 189 ЗСВ в направените в чл. 192 и чл. 193 изменения разпоредбите установяват технология на подбор и класиране на кандидатите за повишаване в длъжност, която преминава през следните стъпки:
– Първо: оценяване и подбор на кандидатите от тричленни конкурсни комисии, определени според конкурсната материя между членовете на съответната комисия по атестирането и конкурсите.
– Второ: предвидено е след класирането на кандидатите от тази конкурсна комисия да изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Успоредно с това съответната Комисия по професионална етика и почтеност извършва в рамките на своята компетентност преценка за притежаваните нравствени качества само на първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище само за тях, като резултатите от класирането на кандидатите, ведно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисията по професионална етика и почтеност за първите трима, се предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Така въз основа на представените заключения за класирането от Конкурсната комисия и преценката и становището от Комисията по професионална етика и почтеност за притежаваните нравствени качества, но само за първите трима кандидати за всяка длъжност Колегията на Висшия съдебен съвет приема решение за повишаване по поредността на класирането до попълване на местата.
Този предвиден ред, свързан с представянето на становище от страна на Комисията по професионална етика и почтеност само по отношение на първите трима кандидати, по наше мнение обективно би предопределил и решението на Колегията за избора на магистратите, класирани за повишаване, което би създало условия и предпоставки за изкривяване волята на законодателя и подмяна съществените конституционни правомощия на членовете на ВСС и по – конкретно от съответната колегия на ВСС, свързани с осигуряването на обективен и справедлив механизъм за кариерното израстване на магистратите.
9. Считаме, че възложените на Инспектората към ВСС, според Проекта за ЗИД на ЗСВ многобройни задължения за служебни, допълнителни и периодични проверки, изискват значителен кадрови ресурс, повече от колкото предвижда закона. Така например в §41 от Законопроекта, /с който се изменя чл.54 в т.3 ЗСВ/ на ИВСС е възложено правомощие да „…проверява пълнотата и верността на имуществените декларации…“ и т.4 „извършва служебни, допълнителни и периодични проверки на имуществото, доходите и разходите на съдии, прокурори, следователи и на лицата по чл. 175б, ал. 1, посочени в подадените декларации“, като в чл. 175в, за проверката на всички магистрати е предвиден тримесечен срок след подаване на декларацията им по 175б, ал. 1 . В чл. 175г. ал.1 е предвидено, че ежегодно, в срок до 30 октомври, или при наличието на съмнение за конфликт на интереси Инспекторатът ще извършва проверка за достоверността на декларираните факти по ал. 2, като за целта изисква информация от всички публични регистри, в които тези факти се вписват, обявяват или удостоверяват.
Броят на магистратите в страната и огромният обем от информация, която следва да бъде изисквана, проверявана и анализирана ще блокират или направят формални тези проверки, а освен така се дублират функциите на съществуващите вече множество органи, като Сметна палата, данъчна администрация и създадените понастоящем антикорупционни звена, натоварени със същите задължения.
10. Не на последно място, считаме за дискриминационно възприетото в § 36 / чл. 42 ал.2 ЗСВ/ решение за Главен инспектор да се избира юрист с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесет години юридически стаж, от които не по-малко десет като съдия, очевидно изключвайки по тълкуване стажа в съдебната система като прокурор или следовател. Впрочем по този въпрос бе изказано мнение и от представители на ИВСС, което подкрепяме.
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
В това наше становище маркираме част от дискусионните въпроси, които смятаме, че биха били от съществено значение както за професионалната общност, така и за гражданите.
По-пълното детайлизираKе на проблемите ще стане в рамките на широкото обществено обсъждане с участието на всички нас и се надяваме, че заедно бихме могли да допринесем за създаването на един устройствен за съдебната система закон, който ще постави основата и ще бъде първата стъпка към приближаване на правосъдието близо до хората и възвръщане доверието в съдебната система посредством реализирането на практически механизми за ефективно правораздаване.
С уважение:
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ на БСА