zakon

СТАНОВИЩЕ НА СОФИЙСКАТА СЕКЦИЯ НА БСА ПО КОНКУРСИТЕ, АТЕСТАЦИИТЕ И КАРИРЕНОТО ИЗРАСТВАНЕ

zakon

СКЪПИ КОЛЕГИ,

На нашия сайт публикуваме Становище, изготвено от колегите от Софийската секция на БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦШАЦИЯ относно необходимостта от промени в сега действащия механизъм на конкурсите, атестациите и кариерното развитие на магистратите. То ще бъде подложено на обсъждане на предстоящия семинар, организиран от Сдружението, който ще се проведе на 24 и 25 април в гр. кърджали, комплекс “Главатарски хан”.

За нас е важно мнението на магистратите от цялата страна, за това ви каним да изразите мнението си, за да можем да обобщим всички становища и да излезем с обща позиция. Ще публикуваме мненията ви и ще ви дадем възможност да ги защитите, защото само ако всички работим за промяна, можем да очакваме да бъдем чути.


 

БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ намира за най-неотложни промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързани с кариерното развитие на съдиите, прокурорите и следователите (тяхното повишаване или преместване в длъжност), тъй като действащите в момента процедурни правила по никакъв начин не улесняват, а напротив – блокират и забавят конкурсните; предизвикват напрежение в професионалната гилдия и в крайна сметка – създават несигурност в служебния статут на колегите.

Става въпрос за необходимостта от наложителни промени в чл. 189, ал.1 ЗСВ в частта на нормата относно изискването конкурсите за повишаване и преместване в длъжност на магистратите да се провеждат „чрез събеседване”. В принципен план конкурсното начало следва да бъде запазено, но тази негова форма – заменена с по-подходяща процедура.

Повишаването в длъжност и преместването на магистратите, трябва да бъде основано изцяло върху резултатите и качеството от положения от него труд в продължение на годините, през които е работил на конкретното ниво в съдебната система.

Правилата и способите за кариерно развитие следва да бъдат променени така, че да са свързани с фундаменталните разбирания за принципите на кариерното развитие на магистратите.

БЕЗСПОРНО следва да съчетаят в най – оптимално съотношение, както обществените интереси за кариерно развитие, на най-способните и процесуално дисциплинирани магистрати, които са доказали това в работата си, в продължение на годините работили на конкретно място в съдебната система, с естествените личните стремежи на всеки магистрат за кариерно развитие.

Систематичният и обективен подход при оценката на дейността на всеки магистрат, следва да се основава преимуществено върху резултатите от труда му, ОЦЕНЕНИ по критерии свързани с качеството на актовете му и от проявената от него процесуална дицциплина, съпоставена в процентно съотношение с натовареността му, през всички години на престояване на съответното ниво в структурата на съдебната система.

Прилагането на такъв принципен подход, ще доведе до търсеният естествен личен стимул за систематично подобряване работата на всеки магистрат, за целия период на работата му на конкретно ниво в съдебната система. Това безспорно ще доведе до подобряване качеството на всеки един съдебен акт и спазването на процесуалните срокове, ще наложи подобряване на организацията в съдопроизводствените действия и ще дисциплинира работата на всички магистрати, ще ги мотивира да полагат систематични усилия за усъвършенстване и повишаване качеството на работата им, ще повиши отговорността им към спазването на процесуалната дисциплина.

Този подход, ще доведе неминуемо до повишаване обществения авторитет на съдебната система изцяло.

НЕДОСТАТЪЦИТЕ на правилата за каиерно развитие, чрез провеждане на т.нар. събеседвания, които са приоритетния критерий за повишаване в длъжност и преместване, водят до подбор на тези магистрати, които в „блиц” анкета, се установява тяхната способност за бързи отговори, по субективно подбрани въпроси със съмнителна способност за правилна оценка на качествата на конкретния магистрат.

Това води, до демотивиране на магистратите да полагат систематично усилия за усъвършенстването в работата си и подобряване на качеството на актовете, за липса на упоритост и организираност при спазване на процесуалната дисциплина в работата в продължение на години, доколкото провежданото атестирането в момента е формално, За конкурсите е достатъчно да си припомни теорията и практиката на ВКС и да се разчита на късмет и личното му самообладание при провежданите изпити.

Обективната оценка на положения в продължение на всички години труд от всеки магистрат, кандидат за кариерно развитие, когато бъде възприет като приоритетен критерий за неговото повишаване и преместване, ще създаде усещане за справедливост в политиките за кариерното развитие осъществявани от ВСС, ще съдържа признаците на своеобразна награда за положения от него, обективно оценен като качество труд и в резултат ще доведе до създаване на естествен стимул за лично усъвършенстване и старание на всички магистрати при работата им в съдебната система.  

В този смисъл промяната в правилата за атестирането е СЪЩЕСТВЕНО, но едва когато атестирането бъде прието като приоритетен критерий за кариерното развитие.

––––––––––––––––––––––––

Практиката показа, че регламентът на провеждане на т.нар. събеседвания породи повече проблеми, отколкото позитивен резултат от действието на разпоредбата, а именно:

1) няма нормативно изискване за предварително утвърден конспект от въпроси, по който кандидатите да се подготвят, а това ги поставя в неравнопоставено положение относно кръга от теми, които потенциално могат да бъдат поставяни за обсъждане от конкурсната комисия;

2) изборът на темите от членовете на конкурсната комисия, без предоставяне на възможност за предварителна подготовка от страна на кандидатите, крие опасност от субективизъм;

3) кандидатстващите за преместване или повишаване съдии, прокурори и следователи са принудени да пренебрегват преките си ежедневни служебни задължения, за да се подготвят по теоретични въпроси в съответните правни отрасли, без обаче да имат гаранции, че тематиката, по която се подготвят, ще бъде засегната по време на събеседването;

4) често самите членове на конкурсните комисии, провеждащи събеседването, изпадат във вътрешни спорове и противоречия относно правилността на дадените отговори;

5) неясни са критериите, по които се поставят цифровите оценки от събеседването – напр. каква е разликата между оценките „6.00” и „5.97” (въпрос от съществено значение, доколкото при някои класирания именно посочената разлика в стотните се оказва решаваща за повишаването на един вместо друг кандидат).

Посочените дотук практически проблеми могат да бъдат преодолени чрез изменение в разпоредбите на ЗСВ, регламентиращи повишаването и преместването, както и формата на провеждане на конкурсите. Ето някои от основните наши идеи в тази насока, които представляваното от мен професионално сдружение застъпва:

Конкурсното начало не следва да бъде абсолютизирано, тъй като в някои случаи действието му по-скоро затруднява, отколкото улеснява работата на съдебните органи. То следва да отпадне в случаите, в които съдия, прокурор или следовател желае да бъде преместен на същата по степен длъжност, но в друг съдебен район (напр. районен съдия от гр. Бургас се премества на длъжност „съдия” в Софийския районен съд или обратното). Тук от решаващо значение следва да са обстоятелствата дали в съответния „приемащ” съд (прокуратура или следствена служа) има свободна щатна бройка; дали административният ръководител на този съд (прокуратура или следствена служба) ще предложи на ВСС да премести съответния магистрат и дали ВСС ще прецени, че с предлаганото преместване ще се улесни работата на органа, в който магистратът бива преместен.

В рамките на преместването конкурсното начало следва да бъде запазено само, ако магистратите кандидатстват за същата по степен длъжност, но в друг орган на съдебната власт (напр. прокурор от районната прокуратура за съдия в районния съд и обратното; съдия от окръжния съд за прокурор в окръжната прокуратура или окръжния следствен отдел и обратното и т.н.). В тази насока е необходимо да се уточни, че при свободни щатни длъжностни в съответните органи, предвидени за заемане чрез повишаване или преместване, следва да се уреди какъв процент от тях да се заемат чрез преместване без конкурс (за кандидатите за преместване от един окръжен съд в друг напр.) и каква част да се заемат с конкурс за повишаване и преместване.

В останалите случаи повишаването и преместването в длъжност следва да останат подчинени на конкурсното начало, но при следния регламент:

1.Конкурсът да не се провежда „чрез събеседване”, както е посочено в чл. 189, ал.1 от ЗСВ, а чрез оценяване по точкови критерии, разпределени както следва: максималната оценка от 100 точки да представлява съвкупност от оценката от атестиране на кандидата за нуждите на конкурса (70 точки), становище на административния ръководител на органа, за който се кандидатства относно съответната кандидатура (20 точки); стажа на кандидата (5 точки); получените от него награди или отличия от ВСС във връзка с работата му като магистрат (5 точки);

2.Атестирането, осигуряващо в най-добрия случай на отлични показатели 70 точки от общия сбор за класирането, да оценява като основни критерии: а) общата натовареност на магистрата; б) срочността на неговите произнасяния; в) процента на отменените му актове от всички общо постановени за атестационния период, като частично отменените или изменените актове следва да са в самостоятелна графа на атестационния формуляр;

3.Становището на административния ръководител на органа, за който се кандидатства, следва да осигурява на съответния кандидат от 0 до 20 точки, като оценката в тази насока да е изцяло прерогатив на въпросния административен ръководител. Считаме този подход за правилен, доколкото именно административният ръководител е отговорен за работата на оглавявания от него орган и следва да е заинтересован от попълването му с магистрати, които той намира за утвърдени професионалисти. Тази практика не е чужда на българската правосъдна система. При действието на отменения ЗСВ (1994 – 2007 г.) именно административните ръководители бяха тези, които внасяха във ВСС предложенията за повишаване или преместване на съдиите, прокурорите и следователите, защото законът презюмираше (а и на практика беше така), че те имат добра представа за професионалното ниво на кандидатстващите магистрати. С приемането на действащия ЗСВ въпросният механизъм беше изцяло отречен и се тръгна към другата крайност – тоталното игнориране на административните ръководители относно въпроса кои магистрати да постъпят на работа в оглавяваните от тях органи на съдебната власт.

Становището на административния ръководител следва да е в писмен вид и да е мотивирано относно причините, поради които се счита, че един кандидат е по-добър от другите. Доколкото обаче съгласно чл.160 от ЗСВ органът по назначаване, повишаване и преместване на магистрат е ВСС, считаме, че при несъгласие със становището на административния ръководител ВСС следва да има право да изложи свое мотивирано становище по отношение на конкретен кандидат и при гласуването да не съобрази становището на бъдещия административен ръководител на кандидата, като обоснове подробно своето решение.

4.Натрупаният от магистрата професионален юридически стаж следва да има значение при определянето на сбора от максималния брой точки в случай на конкурс. Вярно е, че изискването за необходимия стаж е нормативно регламентирано в чл. 164 ЗСВ, но в цитираната норма е заложен само минимално необходимият стаж за участието в конкурс и заемането на длъжността. Оттук нататък законът не отчита напр., че някой от кандидатите за окръжно ниво може да има минималния  8-годишен стаж, а друг кандидат за същата длъжност – 10 или 15 години юридически стаж. Затова считаме за удачно да се регламентира, че при кандидатстване за съответното ниво магистратът може да получи от 0 до 5 точки, в зависимост от продължителността на неговия професионален стаж на същата длъжност в системата, /Примерно / като се получава по една точка, за всеки две години стаж над минимално необходимия за съответното ниво, при максимално ниво от пет точки.

Трябва да е ясно и унифицирано, как ще влияят годините върху точките!!!, за да се избегне субективизъм.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Следва да се отнемат точки, ако кандидатът кандидатства за по-високо ниво в съдебната система от непосредствено горестоящото му (например от районен съд/прокуратура в апелативен съд/прокуратура), доколкото едно добро правораздаване изисква кандидатът да е минал всички по-долни нива в системата, а не да се получават ситуации, в които един съдия или прокурор става втора инстанция по дела, които никога не е разглеждал като първа инстанция. По същите съображения намираме, че следва да се отнемат и точки, когато едно лице кандидатства за по-горна инстанция от долустояща прокуратура/съд (например прокурор от районна прокуратура за съдия в окръжен съд или съдия от районен съд за прокурор в окръжна прокуратура).

В графата професионален юридически стаж допълнителни точки (в рамките наобщия брой 5 точки) следва да се получават и на база на ранга, който магистратът притежава.

5.Получени от кандидатстващия магистрат в рамките на атестационния период отличия и награди по чл. 303 ЗСВ могат да са основание за получаване на допълнителни точки между 0 и 5, като в тази насока различните по вид отличия или награди могат да носят различен брой точки: напр. – служебната благодарност и грамота, паричната или предметната награда – 2 точки; личният почетен знак – 3 или 4 точки, в зависимост от степента му; предсрочното повишаване в ранг – 5 точки;

6.Отделно от това, предлагаме да се уредят основания за „отнемане” (намаляване) на точки от общо регламентираните им 100 бр. Такива основания например могат да бъдат: а) наличие на влезли в сила в рамките на атестирания период актове за налагане на дисциплинарни наказания – 5 точки;

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

б) наличие на заповед за обръщане на внимание на съответния магистрат в рамките  на атестирания период – 2 точки; (считам за неправилно, защото тази заповед не се обжалва и не е наказание по смисъла на ЗСВ, което може да породи желание за злоупотреба от ръководителите преди конкретен конкурс, към служители с които имат лични конфликти) –добавено

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

в) кандидатстване за повишаване на магистрат, който желае да бъде повишен от органа, в който работи, към друг орган на съдебната власт, но на по-високо йерархично ниво – 5 точки (напр. съдия от районния съд кандидатства за прокурор в окръжната прокуратура; прокурор от окръжната прокуратура кандидатства за съдия в апелативния съд и т.н. – преследваната тук логика е магистратите да бъдат стимулирани да преминават през всички йерархични нива в съответните органи на съдебната власт); г) кандидатстване за повишаване на магистрат чрез прескачане на инстанции в рамките на същата професия – 5 точки (напр. съдия от районния съд кандидатства за съдия в апелативния съд или прокурор от окръжната прокуратура кандидатства за прокурор във ВКП);

––––––––––––––––––––––––

НАПРИМЕР: Годините през които кандидатът за кариерно развитие е работил командирован, следва да се отчитат в точките давани от ръководителите на съдебните звена, към които се кандидатства.

–––––––––––––––––––––––––

7.Насрочването и провеждането на конкурсните процедури за повишаване в по-високи по степен съд, прокуратура или следствена служба следва да са подчинени на два вида задължителни правила – за периодичност на конкурсите и за конкретен срок, в който същите се провеждат.

С изменения в чл. 188 или чл. 189 ЗСВ би могло да се регламентира, че конкурсите за повишаване се обявяват задължително от Висшия съдебен съвет (ВСС) веднъж или два пъти годишно. Това ще даде регулярна възможност на всички магистрати периодично да участват в процедури за заемане на по-висока длъжност, като при евентуален неуспех, законът ще им гарантира, че след определен (нормативно закрепен) период от време (не повече от една година) отново ще могат да се явяват на конкурс. По този начин ще се активизира и кадровата политика.

Считаме за необходимо да се регламентира изрично и срочността на конкурсите, като се предвиди (напр. в чл. 190 ЗСВ), че цялата процедура – от момента на обявлението й до момента на окончателното произнасяне на ВСС относно повишаването на конкретен магистрат – следва да се развие в рамките на не повече от два месеца. Така ще се преодолее абсурдната ситуация конкурсите за повишаване да продължават повече от година, а кандидатстващите да са в неизвестност относно професионалното си развитие.

Считаме, че възприемането на така представените от нас идеи чрез изменения в ЗСВ би довело до усъвършенстване на системата за кариерно развитие на магистратите.

Като председател на БСА, оставам на разположение за открита дискусия по направените от нас предложения и изразявам готовност, в случая, че същите бъдат споделени, да внесем допълнителни подробности и да съдействаме за юридическото им оформяне в нормативните текстове на ЗСВ.

 

                                                   Документът е изготвен от членовете на Софийската секция

                                                                               На БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ