Някой страх ли го е спецсъдът да поеме делата за корупция във властта?

– Г-н Ушев, какво мислите вие за предложението да бъдат дадени на спецсъда делата за корупция на министри, депутати и областни управители? То разгаря силни страсти и сред политици, и сред магистрати.

– Искам да изясним едно нещо – това е законопроект на Министерството на правосъдието. Дали ще бъде внесен в парламента и дали ще бъде гласуван, зависи от представителите на изпълнителната, а след това и на законодателната власт. От нас, съдиите от Специализирания наказателен съд (СНС), не зависи нито едното, нито другото, пък и не ние сме негови инициатори. И, извинявайте за израза, но никой от нас не „изгаря от желание“ да гледа и тези дела. Ако все пак обаче подсъдността им ни бъде възложена, при всички положения СНС трябва да бъде обезпечен и кадрово, и като материална база – задължително!

– Шефът на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и членове на Висшия съдебен съвет не одобряват тази промяна – делата за подкупите и длъжностните престъпления по върховете на властта да преминат от Софийския градски съд (СГС) в спецсъда.

– Да. Става дума за съществена промяна, а при всяка такава е нормално мненията за нея да са противоречиви, да има и скептични, и негативни. Но ние в СНС някак си станахме заложници на създалата се ситуация. Търпим и мисля, че тепърва е възможно да търпим негативни последици от това решение. С обявяването на законопроекта общественото внимание отново бе силно съсредоточено върху нас, и то за съжаление с прояви на неоправдано отрицателно отношение.

– Проектът за промяна в НПК възроди едни забравени страхове – че спецсъдът е създаден (от Цветан Цветанов навремето), за да подпечатва с присъди арести на политически врагове.

– Вярно е, че още от началото специализираното наказателно правосъдие има принципно идейни противници. Но отрицателното отношение се демонстрира по-скоро от хора, които се водят от предубеждения, без да са добили реална представа за действително случващото се при нас, или от такива, които случващото се просто не ги устройва.

– Същинската цел на промяната е заобикаляне на Софийски градски съд, казва Лозан Панов. Той изглежда е от „идейните ви противници“, защото счита, че съществуването на специализираните институции трябва да се преосмисли. Правосъдната министърка пък друго мисли. Депутатите са се уплашили – казва – че спецсъдът ще поеме корупцията по високите етажи.

– Аз не знам някой страх ли го е да не поемем тези дела. Но виждам, че дебатът вместо да се развие на значима плоскост – удачна ли е за държавата подобна промяна в подсъдността (което автоматично означава и промяна в разследващите органи), какво я налага, удачно ли е концентрирането на почти всички най-тежки дела в един съд, удачно ли е включването в новата т. 4 на чл. 411а, ал. 1 от законопроекта на всички изброени субекти и престъпления, с други думи – вместо да претегля плюсове, минуси и да отчита възможни перспективи, дебатът започна да придобива уродливо измерение – на очерняне на спецсъда като, видите ли, панацея срещу подготвяната промяна, и на изкуствено противопоставяне на СНС и СГС, от което няма да последва нищо добро.

– Председателят на ВКС назначи проверка на спецсъдилищата. Очакваме доклада. Май от него ще зависи прехвърлянето на делата срещу продажниците във властта. Това притеснява ли ви? Симпатиите на г-н Панов към СГС не са тайна.

– Проверката започна месеци преди обявяването на законопроекта. Тя е част от сериозния мониторинг за ефективност, който се упражнява непрекъснато върху специализираните институции и в този смисъл не бива да се създават внушения, че възлагането й преследва друга цел. Сега обаче е от изключителна важност проверката на върховните магистрати да проследи пълно и всеобхватно дейността на съда и да е максимално обективна, за да не се сбъднат опасенията, за които вие намекнахте – за какво са предназначени нейните резултати. Няма да крия, че такива опасения изпитват всички съдии от СНС. И те са обясними при това, ако мога да го нарека, твърде комплицирано положение, в което сме поставени. Проверката вече е на приключване, а на нито един от проверяващите екипи не е възложено да анализира колко частни наказателни дела (по вземане на мярка „задържане под стража“ и др. – б.а.) разглеждаме годишно и по-важното – каква е тяхна сложност. Постъплението на този вид дела расте лавинообразно всяка година.

– Лавинообразно? Не преувеличавате ли?

– През 2012 г. те са били 2109, през 2013 г. – 1483 (тогава имаше временен спад заради преструктурирането на служби), през 2014 г. – 1708, през 2015 г. – 2722. До 30 септември 2016 г. те са 4632 и до края на годината очакваме да станат около 6000. Понякога едно такова дело отнема дни, а и седмици, за да бъде прочетено. То може да е стотици томове! Работата по него не е ли съдийски труд?! Нима ще бъдат подминати 6000 такива дела за тази година? Случвало се е съдебните заседания по мерки за неотклонение да продължат по 12 часа – това не е ли съдийски труд?! И ние не сме от съдилищата, които образуват изкуствено дела за трупане на бройки! До момента никой не е анализирал колко време прекарваме в съдебни заседания. А смея да твърдя, че в това отношение сме от най-натоварените съдилища в страната. Заседанията често са с по 20-30, а понякога и с над 40 страни. Редовно продължават над 10 часа. Показателно е, че съдебните секретари рядко се задържат дълго при нас. Напускат, в останалите съдилища им било по-леко! Сами си направете извод.

– Това е за делата по частни жалби. А как е с наказателните дела от общ характер, образувани по внесен от прокуратурата обвинителен акт?

– Давам ви цифри, макар сухата статистика да не е най-коректна. За 2012 г. са постъпили 185 дела, за 2013 г. – 171, за 2014 г. – 207, за 2015 г. – 173. Тези цифри не дават реална картина на нашата натовареност, защото немалко от посочените дела са със стотици томове, с десетки подсъдими и свидетели. Става въпрос за дела за организирана престъпност, а вече и за тероризъм. Те не са от бързо ликвидните, които се решават в едно, максимум до 3 заседания. Сред тях има мегапроцеси, които е немислимо да се сравняват с дело за грабеж при рецидив например. Не омаловажавам работата на колегите в страната, напротив, уважавам я – при тях прекомерно обемните и сложни дела може да не са много, но те са натоварени с въззивни производства, каквито при нас отсъстват. Дадох ви този пример, за да илюстрирам, че СНС няма аналог в България и няма как да се съпоставя по брой разгледани НОХД с другите окръжни съдилища, макар че и по този показател не им отстъпва. Съблюдаването на срочността при нас е стриктно въпреки сложността на делата.

– Говори се обаче, че докладът на върховните съдии за вас ще прилича на този за военните съдилища – негодни са, да се закрият!

– Точно в такъв дух – не мисля. Тук има много фактори, вече ги изтъкнах и не смятам, че е справедливо да бъдат игнорирани – обемът на делата, тяхната сложност, многото съдебни заседания… А иначе и ние имаме слабости и не се страхуваме да бъдат посочени, защото държим да подобряваме работата си. Една от слабостите в първите години на съществуването ни беше високият процент отменени присъди. Отдавам го на обстоятелството, че половината от стартовия ни кадрови състав бе от магистрати без съдийски опит и съответно ниво на подготовка, и на това, че като нов орган нямахме утвърдени единни практики. Но от 2013 г. по този показател работата ни се подобрява, за 2015 г. има само една отменена присъда. В кратката ни история ние сме може би един от най-проверяваните съдебни органи. Правени са ни проверки от Инспектората към ВСС, от Апелативния специализиран наказателен съд – нашата въззивна инстанция, от Бюрото за контрол на СРС и др. Отделно е мониторингът от ЕК на всеки 3-4 месеца. Повечето от делата ни присъстват в медиите. Представете си под каква лупа работим постоянно! Всички проверки досега са завършвали с преобладаващо положителни констатации. Разбира се, при някои са установявани пропуски и грешки спрямо които сме взимали незабавни мерки, но като цяло изводите са били положителни. Не смятам, че от тези проверки насам е допуснато някакво съществено влошаване на работата ни, за да очаквам – както аз, така и колегите ми – доклад за военните съдилища № 2.

– И вашите военни колеги не очакваха тежките думи, с които ги обявиха за нееефективни – имитирали дейност, т.е. само се престрували на заети.

– Вижте, ефективност на правосъдието означава качество и срочност. Принципно смятам, че когато един орган на съдебната власт не работи ефективно, той трябва подходящо да се реорганизира, да се вземат мерки за повишаване на капацитета му, ако щете дори да се закрие, но не и да бъде дискредитиран, докато работи – това не бива! Тук става дума за действащи съдилища, в които всекидневно се разглеждат дела, а съдебният процес освен всичко друго трябва да възпитава и да респектира. Представете си какво си мисли подсъдимият или пострадалият, който чете, че делото му ще го разглеждат хора, които не могат да прилагат правилно закона. Затова повтарям – анализите трябва да се извършват всеобхватно, обективно и с конкретни препоръки, като се надявам, че СНС няма да бъде дискредитиран.

– Оставам чувството обаче, че се опасявате от необективен доклад за вашата работа – доклад, обслужващ едната страна от несекващите свади в съдебната власт?

– Ние направихме изрични искания към последния проверяващ екип от ВКС – да бъдат включени в проверката всички дела на производство в СНС и да се проведе среща с магистратите. Дали те ще бъдат удовлетворени, зависи от усмотрението на върховните съдии, но за нас това ще бъде знак за проява на обективност. За всички ни е от голямо значение какъв подход ще демонстрира ВКС. В случай на съмнения за непълна или необективна проверка ще инициираме такава и от Инспектората на ВСС, ще настояваме да бъдат отчетени и показателите ни по новата система за изчисляване на натовареността, която смятаме за по-обективна. С колегите от СНС сме готови да се подложим и на независима международна проверка относно броя и сложността на делата, които разглеждаме, времето, което те отнемат за провеждане на закрити и открити съдебни заседания, за изписване на съдебните актове, включително мотивите. В тази връзка обмисляме и начините за сезиране на ЕК – с евентуално искане за провеждане на такова изследване на дейността на съда. Трябва да е ясно – ние се гордеем с труда си и няма да позволим да бъде омаловажаван!

*Интервюто е препечатано от в. „Труд“