Становище на СЕЕ относно проект на НК

СДРУЖЕНИЕ „СЪДИИ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА”

 До

Г-ЖА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ЗАМ . – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

 С Т А Н О В И Щ Е

 

От съдия БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА, СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА „СЪДИИ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА”

 

Относно: изготвян проект на НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС – Особена част

 

Уважаема Госпожо Вълкова,

 

В отговор на Ваше писмо с изх. № 11-01-17/12 от 06.04.2012 г. и във връзка с предоставена възможност от Министерство на правосъдието на „СЪДИИ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА” за даване на предложения и изразяване на становища по отношение изготвян проект на НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС на Република БЪЛГАРИЯ, моля да имате предвид следното становище:

 

І. По отношение въпроса относно разделянето на обществено опасните деяния на простъпки и престъпления.

 

Принципното ни становище е, че противоправните деяния следва да бъдат разделени на престъпления и простъпки, като последните бъдат разглеждани по облекчен процесуален ред и бърза процедура, което от своя страна ще доведе до облекчаване на наказателното производство, като бъде постигната и процесуална икономия. Думата “простъпка” е славянска и означава грешка, провинение, грешна постъпка. Понятието простъпки не е непознато за българското правораздаване, като то съществува и понастоящем като легално определение, регламентирано със Закон за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. По реда на този закон се разглеждат противоправните деяния, извършени от малолетни или непълнолетни, като е предвидена по-облекчена процедура, тъй като обществената опасност на личността на дееца и на самото деяние е въведена като по-ниска. Според нормативната уредба, действаща към момента в Република България, противообществена проява е деяние със сравнително ниска степен на обществена опасност или друга общественоукорима простъпка, извършено от малолетен или непълнолетен, при което спрямо извършителя се вземат възпитателни мерки: мъмрене, предупреждение, поставяне под възпитателен надзор, настаняване в ТВУ или друга такава, посочена в закона. Следователно, простъпките се третират като противообществени прояви с ниска степен на обществена опасност както на деянието, така и на личността на извършителя. Повечето от европейските законодателства предвиждат опростени правила за разглеждането на простъпки или малозначителни престъпленията. Тези деяния не накърняват чувствително значими обществени интереси и се наказват предимно с имуществени санкции, или с краткосрочно лишаване от свобода и според нас следва спрямо тях да се прилага опростена съдебна процедура, подобна на института „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”, като основната цел да бъде бързина и ефективност. Възможно е да се предвиди при разглеждане на съдебното производство по простъпки да не се провежда съдебно следствие, освен по изрично искане на страните.
По подобен ред следва да се третират и разглеждат именно по-леко наказуемите деяния, предвидени в НК, свързани с непредпазливи престъпления, нанасяне на леки телесни повреди, държане на малки дози наркотични вещества или такива на ниска стойност, хулиганството, неизпълнението на съдебно решение, неизпълнение на задължения към низходящи и възходящи, незаплащане на издръжка, кражба на ниска стойност, когато не може да се приложи чл.9, ал.2 от НК – малозначителност на деянието и др. Доводите в подкрепа на горното се състоят в това, че подобен вид престъпления не се характеризират с фактическа и правна сложност, нито с висока степен на обществена опасност на деянието и на личността на дееца, сравнително леко наказуеми са и облекчаване на процедурата за тяхното разглеждане в досъдебната и съдебната фаза на производство, ще доводе до по-голяма бързина на правораздаването, до поевтиняване на наказателното преследване, както и до по-ефективно използване на репресивния апарат, като ще последва и необходимия резултат от облекчаване на съдилищата и създаване на предпоставки за разглеждане на по-големите и по-опасни престъпления, свързани с висока степен на обществена опасност на деянието и на личността на дееца, или със значителни вреди, причинени от деянието, с приоритет.
Подобно разделение на простъпки и престъпления се наблюдава в законодателството на голяма част от страните от Европейския съюз, като този механизъм е въведен в държава като Република Франция, където престъпленията се делят на простъпки (леки престъпления, за които обикновено не се предвижда задържане), деликти (нарушение на закон) и престъпления (най-тежките деяния). Това разделение в общи линии има значение за това – кой разследва съответното деяние, по каква процедура и какви наказания се налагат.

 

В Германия също има разделение на престъпления и простъпки, като например неумишлените, т.е. непредпазливите деяния, не се считат за престъпления, а за простъпки, лицето не се счита за осъждано, а за административно наказано. За разлика от тях, тежките пътни нарушения, особено такива, които водят до излагане на опасност или нараняване на участниците в движението, обикновено се считат за углавни престъпления. По-ниско опасните деяния се разследват по по-лека процедура, допустимо за тях е писменото начало, за разлика от общия процес, където превес има устното начало. По време на производството по разглеждане на по-ниско опасните деяния, има възможност да се представи гледната точка на обвиняемото лице в писмена форма.

Разделянето на противоправните деяния на престъпления и простъпки, както и облекчаване на формализма при разследването и провеждането на съдебния процес, се явява естествено продължение на приетите и успешно прилагани диференцирани процедури за протичане на съдебното производство, приети с последния Наказателно- процесуален кодекс, Обн. ДВ. бр.86 от 28 октомври 2005 г., института на споразумението или освобождаване от наказателна отговорност чрез административно наказание. Според нас, разграничителният критерий между престъпление и простъпка, следва да бъде предвиденото наказание „лишаване от свобода”, което да е до 2 години или друго по-леко наказание.

Същевременно, макар да възприемаме тезата, че противоправните деяния у нас следва да се разделят на престъпления и простъпки, същевременно поддържаме и отстояваме, че по отношение престъпленията, представляващи противоправни деяния с висока степен на обществена опасност на деянието или на личността на извършителя, както и по-тежко наказуемите деяния, следва да продължават да се спазват всички правила и процедури, строго регламентирани в НПК и да се водят традиционните процеси, докато при простъпките могат да се избягнат някои инстанции с цел разтоварване на съдилищата, чрез прилагането на диференцираните процедури.

ІІ. По отношение предложените промени в Наказателния кодекс – особена част, становището ни е следното:

 

Приветстваме предложените промени в новия НК – особена част, по отношение тенденцията към декриминализиране на част от съществуващите в момента противоправни деяния, както и намаляване на предвидените за престъпленията наказания, по-широко приложение на наказанията, свързани с имуществена санкция на извършителите на престъпления, което е показателно за намерението на изпълнителната власт към намаляване на наказателната репресия и търсене на по-целесъобразни и по-ефективни мерки за изпълнение на целите на наказанието и превенция на престъпността. Следва да се отбележи, че намаляването и на долната, и на горната граница на наказанията „лишаване от свобода” за голяма част от престъпните състави, предвидени в НК, е логично отражение на съдебната практика по правоприлагане и определяне на съответните наказания, предвид факта, че съдилищата много рядко определят наказания към максималния размер на предвидените в Наказателния кодекс санкции, като болшинството от постановените осъдителни съдебни актове сочи на налагане на наказание под минимума, към минимума или около средния размер от предвиденото в закона наказание. Следва да се адмирира предвиждането на алтернативни на наказанието „лишаване от свобода” други наказания, което позволява по-голям избор на решаващия орган да определи наказание, съответстващо на конкретното деяние и на конкретния субект на престъплението, предвид разнообразната вариация на отделните казуси.

 

На следващо място, следва да споделим резервираното си отношение към предложената нова кодификация, която ще доведе до затруднения по правоприлагането, подобно на настъпилите такива с въвеждането на новия НПК и ГПК, като Ви предлагаме максимално запазване на досегашното номериране на съставите. Следва да се отчете, че при преномериране на съставите, би настъпила и опасност от загуба на утвърдена съдебна практика, систематизирана до този момент по сега действащите номерации на съставите, а същата е важна с оглед правилното правоприлагане и уеднаквяване на прилагането на закона.

 

Извън гореизложеното, предлагаме следните конкретни предложения за прецизиране на отделните материални норми:

В чл.108, ал.1, т.9, чл.123, ал.1, т.9 от НК е предвидено като квалифициращ елемент извършване на деянието от лице, извършило друго убийство по чл.107 или по чл. 108, респективно друга телесна повреда по чл. 120, чл.121 или по чл.123, за което не е постановена присъда – действително тази квалификация е поместена и в сега действащата редакция на НК, но според нас същата не само, че не е правно издържана, тъй като противоречи на основен принцип на наказателното право, а именно – презумпцията за невинност до доказване на противното с влязла в сила присъда, регламентирана в чл. 16 от НПК, но и не намира приложение в досегашната практика на обвинителния апарат. Предвид императивното правило, че единствено влязла в сила присъда за убийство или за квалифицирано такова, респективно за телесна повреда или квалифицирана такава, може да служи като квалифициращ признак по т.9 на визираните текстове, считаме, че противното създава предпоставки за полицейски произвол, тъй като при висящо обвинение в производство, което не е приключило с влязла в сила присъда /единствения начин, по който едно лице се смята за извършител на престъпление/, всяко следващо обвинение ще се квалифицира по по-тежкия текст по т.9, което автоматично води до утежняване процесуалното положение на обвиняемото лице, без да се съобразява възможността предхождащото наказателно производство да приключи с благоприятен край за дееца.
Чл.109 и чл. 110 – „Подбуждане към убийство”, „Приготовление към убийство” – предвид действащата в момента санкция от 1 до 6 години „лишаване от свобода”, намираме, че така предложеното наказание с проекта – „лишаване от свобода” до 3 години или пробация, се явява силно занижено.
Чл.136, ал.1 – Противозаконно отнемане на човешки орган, тъкан, телесна течност или клетка – според нас следва да се въведе и още един обективен и конкретен признак от хипотезата на правната норма „от живо лице или починал”, тъй като практиката познава и случаи за противозаконно отнемане на органи и тъкани от починали, а така формулирана хипотезата оставя празнота и би създала затруднение при прилагането й.
Чл.225 – Длъжностно присвояване – Според нас следва да остане досега действащия обективен елемент от състава, който е изключен от предложената бъдеща редакция на НК, а именно – пари или ценности, тъй като практиката прави разграничение между движими вещи, парични средства и ценности.
Чл.235 – Документна измама – Мнението ни е, че следва да остане досега действащия обективен елемент от състава – чуждо движимо или недвижимо имущество, а не само чужда вещ, тъй като практиката прави разлика между двете понятия и недвижимото имущество не представлява вещ.
Чл.252 – Безстопанственост – Според нас не следва да се ограничава приложното поле на това престъпление от досега действащата редакция на закона, като се изключват и частните търговски предприятия, тъй като в много случаи съществуват търговски предприятия, които са собственост на множество акционери или съдружници и които се управляват от изпълнителни директори или управители, неидентични със собствениците на капитала. Въпросната група заинтересовани физически и юридически лица – собственици на капитала на търговските предприятия, с така предвидената хипотеза на престъплението „безстопанственост”, се изключват от приложното поле на текста и деянието по отношение на частните стопански субекти се декриминализира, което в условията на частната собственост и пазарна икономика, в която България се намира, оставя голям кръг обекти и субекти, без необходимата защита. Още повече, че статистическите данни сочат, че 90 % от търговските предприятия в България са изцяло частна собственост.
Чл.253 – Сключване на неизгодна сделка – посоченото по отношение чл.252 е относимо и до този текст от НК
Чл.316 – Данъчна измама – справедливо би било щом се определя по-тежко наказание за големи размери на укрития или незаплатен данък, то такова наказание да се предвиди и за данъци в особено големи размери.
Чл. 325 – Осигурителна измама – считаме, че следва подобно на данъците, да бъде криминализирано умишленото укриване на осигурителни вноски, а не тяхното неплащане, което може да зависи от други независещи от дееца – работодател, причини.
Чл.347 – титулната част на престъпния състав е озаглавена невярно деклариране пред съд, като в обективната страна на деянието е включено не само пред съд, но и пред всички надлежни органи, което от своя страна е относимо до §1, т.4 от Допълнителните разпоредби към законопроекта.
Чл.409 вр. §1, т. 13 – считаме, че при така даденото легално определение на „Престъпно сдружение”, би се създал хаос и предпоставки за повдигане на незаконосъобразни и неправилни обвинения във връзка с разкриването на това престъпление, тъй като по този начин би се игнорирало приложението на действащите към момента чл.20 и чл. 26 от НК, и всяко едно съучастие би се третирало като „трайно престъпно сдружение”, а обикновеното съучастие би се превърнало в „мъртъв” текст.
Визираното престъпление е такова на простото извършване, изискващо като елемент от обективна страна на състава, съгласуване на волите за вършене на престъпления, като същевременно не се изисква разпределяне на ролите, а структурираност. Предвид законово въведените елементи за изпълване на състава на този вид престъпления, считаме, че структурираност в отношенията между двама души може да се формира, но може и да не се формира, тъй като отношенията им биха могли да бъдат като отношения между равнопоставени субекти. Практиката на съдилищата показва, че се срещат затруднения при доказването на съществуването на организирана престъпна група досежно елемента съгласуване на волите на три или повече лица /към момента действащото понятие предвижда минимум трима членове/, а с въвеждането на „престъпното сдружение” несъмнено се улеснява установяване на двама души, съгласували волите си за вършене на престъпления. Следва да се посочи, обаче, че става по-трудно доказването на стуктурираността в отношенията на тези лица, тъй като в даден случай би се стигнало до ситуация, че всички двама души, които вършат в съучастие престъпления, ще бъдат третирани като престъпно сдружение, като при двама съучастници не винаги има структурираност – ръководител и участник, а често ролите са като на равнопоставени.
Изключително важен е въпроса за точно и ясно формулиране на критериите, на които следва да отговаря една „организирана престъпна група”, респективно „престъпно сдружение”, ако законодателният орган приеме това понятие за определяне на организираната престъпност. Практиката показва, че нито в сега действащия НК, нито в законопроекта, предложен за обсъждане, е изяснено какво означава „трайно сдружение”, тъй като за да има организирана престъпна група, сдружението между съставляващите лица трябва да е трайно, а изясняването на този елемент от обективна страна на състава на престъплението е повече от задължително, за да има яснота. Горното съотнесено към пренесения и в новия Законопроект за НК текст, който гласи, че не е необходимо членовете на една престъпна група да са с продължителност на участието в нея, води до правен абсурд, в смисъл, че едно лице може да е извършило едно конкретно деяние в изпълнение на решение на престъпна група/сдружение, което дори може да не е противоправно /например управление на МПС при отвличане, извършено от другиго/ и да е прекратил участието в дейността на групата/сдружението, но същевременно да се третира като участник в групата/сдружението или да не се третира като такъв, което от своя страна води до различно правоприлагане и липса на законоустановеност на престъпленията – чл.9, ал.1 от НК /действащ/.
Продължава да е налице неяснота как се определя и кога може да наречем една организация структурирана и ако е такава, следва ли тя да има звена, управляващи органи и др.
При липсата на изяснени предпоставки от обективна страна за третиране на едно съучастие като организирана престъпна група/ престъпно сдружение, се създават предпоставки за произвол и неправилно приложение на закона при ситуации, в които лице, поставено в зависимост от другиго /на основание работа, семейно положение, емоционална или друга зависимост/, би попаднало несъзнателно в предвижданото „престъпно сдружение” и би било неправомерно подложено на наказателна репресия. Подобни ситуации практиката познава при престъпленията, свързани с неправомерно използване на данъчен кредит по реда на ЗДДС, където често лице, което е единствено формален собственик на една фирма, реално управлявана и ръководена от другиго, би получило статут на участник на престъпно сдружение, без реално да е извършвало каквито и да е фактически и правни действия в престъпната деятелност, която се отличава с устойчивост във времето. Често се срещат хипотези, в които двама души съгласуват волите си за вършене на дадено престъпление – например кражба, грабеж, противозаконно отнемане на МПС, като ролите им в така формирания престъпен сговор са равнопоставени и няма ръководител или организатор, което затруднява правоприлагането, тъй като макар да няма изискване за разпределение на ролите, има изискване за структурираност, каквато при двама равнопоставени субекта не може да бъде установена.
Отделно от горното считаме, че ще се натовари изключително много дейността на Специализирания наказателен съд, тъй като престъпленията, свързани с организирани престъпни сдружения са подсъдни на този съд, а от своя страна тази натовареност ще понижи качеството на работа и ще се създадат предпоставки за намаляване ефективността на правораздаването и доверието в съдебната система, и ненаказуемост на организираната престъпност, свързана с престъпления с висока степен на обществена опасност.
Предвид изложеното намираме, че е абсолютно необходимо да се изясни какво означава този вид престъпление, да се определят обективните елементи и точното им формилуране, които обстоятелства следва да се обсъдят на по-широк обществен дебат, в който бъдат включени специалисти – теоритици и практикуващи наказателно право.
Чл.414 – Самоуправство – имаме предложение въпросното престъпление да не е от общ характер и да бъде третирано като деяние от категорията на простъпките.
Глава 30 – „Престъпления по транспорта и съобщенията” – раздел І – „Престъпления против транспорта” – считаме за неудачно да бъде изключена предвидената до този момент възможност за престъпленията по чл. 343, ал.1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 342 от НК, наказателното производство да се прекратява по желание на пострадалия.
Чл. 454 – Управление след употреба на алкохол или наркотично вещество – предлагаме при липса на причинени материални щети, пострадали и при недопускане на ПТП, да се предвиди декриминализиране на деянието, като се предвидят по-високи имуществени санкции, като мотивите ни са, че този вид деяния са с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и засягат единствено защитими интереси на дееца, но не и на обществото.
Предвид изложените съображения, моля да приемете нашите предложения при изготвянето на законопроекта за нов Наказателен кодекс на Република България.

С уважение: